В Либия – нови лидери и стари проблеми

Н еобходими бяха малко повече от пет месеца преговори, за да може ООН да организира форум с представители на трите либийски района. На 5 февруари Либийският форум за политически диалог, който заседава в Женева, избра ново преходно правителство на Либия на фона на два други неуспешни опита да се гласува Президентски съвет.

Новият кабинет се оглавява от технократа и бизнесмен Абдул Хамид Дбейба, който има много близки отношения с Турция и произлиза от един от основните либийски градове, Мисрата. Заедно с него в кабинета ще влезе Мохамад Менфи, който измести човека, спряган за фаворит от Египет и Франция – Агила Салех, председателя на парламента в Тобрук. Менфи ще бъде председател на Президентския съвет, в който влизат още двама души с влияние в Либия - Абдула ал Лафи и Муса ал Кони, брат на световноизвестния автор Ибрахим ал Кони.

Турция побърза да поздрави новия кабинет – същото направи и Италия. Малко по-късно френският президент Еманюел Макрон изрази подкрепата си и покани Дбейба в Париж. Гърция обяви, че подкрепя усилията за намиране на решение в Либия и изпрати поздравления, макар че Атина изгони Менфи, служил като либийски посланик, в знак на протест след сключването на споразумение между Триполи и Турция в края на 2019 г. Русия засега предпочита да запази мълчание, но не се очаква да посрещне новините с позитивизъм.

[1/2] Cordial and wide-ranging meeting with PM-designate H.E. Abdul Hamid #Dbeiba. Warm reference to Italy, which kept its Embassy open in #Tripoli even during the war. pic.twitter.com/WnsETZbru0

— Italy in Libya (@ItalyinLibya) February 9, 2021

Либия се намира в патова ситуация, като до съвсем скоро столицата Триполи беше обсадена от бунтовническите сили на генерал Халифа Хафтар. Русия и ОАЕ изпращат сериозни количества оръжия и разузнавателна информация с идеята да подкрепят офанзивата на генерала, което предизвика намесата на Турция. Анкара подписа в края на 2019 г. споразумение с Либия, включващо сътрудничество в областта на сигурността и отбраната. ООН опитва няколко пъти да осъществи преговори между враждуващите либийски сили и милиции, но без особен успех до този момент. Гласуването на 74 либийски делегати в Женева е първият сериозен пробив в намирането на дипломатическо решение на конфликта.

Новият временен кабинет на Абдул Дбейба ще трябва да съжителства с Правителството на националното съгласие, водено от министър-председателя Файез ал Сераж. Трябва да се припомни, че Сераж беше предложен за поста през 2015 г. от тогавашния пратеник на ООН, испанеца Бернардино Леон. Тогава целта също беше политическо помирение и обединение на разделените институции, след като парламентът, чиито сили оглавява Халифа Хафтар, се премести от Триполи на изток в Тобрук.

Кабинетът на Дбейба ще има около 20 дни, за да получи одобрението на парламента. Само до преди няколко месеца това щеше да е трудно начинание – Агила Салех и либийските депутати в Тобрук оспорваха легитимността на Сераж и кабинета в Триполи. Самият Салех има подкрепата на Египет, ОАЕ и Франция, и беше считан за основен претендент да оглави Президентския съвет. Салех обаче създаде вълна от недоволство, след като представи идеята си за преместване на столицата от Триполи в контролирания от руски части град Сирт. Малко по-късно редица депутати се върнаха в Триполи и е много вероятно на фона на тези промени в лагерите, Дбейба да получи одобрение.

Новият кабинет трябва да положи основата за възстановяването на разкъсаната държава, затънала в гражданска война от седем години. Една от основните трудности е свързана с преструктурирането на секторите, свързани с отбрана и сигурност, където на водещи места са лидери на милиции, участвали в битки срещу Хафтар и имат свои собствени цели в Триполи. Да се постигне съгласие между командири, сражавали се до вчера по бойните полета, ще е трудно начинание дори за много по-опитни политици. Всички тези усложнения правят фигурата на новия премиер Дбейба още по-важна. Русия и Турция играят ключова роля в Либия, като двете държави са на противоположни позиции. Въпреки че споразумението за прекратяването на огъня не е нарушавано сериозно от миналия октомври, нито една от страните не изтегли своите сили и наемници. Официално на 23 януари изтече срокът на подкрепено от ООН споразумение за изтегляне на чужди сили – най-вече наемници – от либийска територия, но това така и не се случи. Дори напротив – в края на януари Русия изпрати още близо 300 души от компанията „Вагнер“, които ще подсилят защитните линии около авиобазата Ал Джуфра и град Сирт. Русия изгради там линия с постове, които имат за цел да предотвратят евентуална атака срещу силите на Хафтар.

France, Germany, Italy, the UK and the USA welcome the agreement reached by the Libyan Political Dialogue Forum on a unified interim Libyan executive authority charged with leading the country to national elections on December 24, 2021. https://t.co/B48gdaihO8

— Christian Buck (@GermanyOnMENA) February 5, 2021

Ситуацията виси на косъм, а международните наблюдатели са скептици относно прекратяването на конфликта чрез дипломатическо решение. Ако новият кабинет успее да заработи все пак, то ще има ограничен обхват заради геополитическите сблъсъци. ООН се надява, че напрежението няма да се отрази на работата на премиера и спокойствието ще продължи до 24 декември, когато са насрочени изборите. Очакванията са, че една от първите задачи на Дбейба е да договори оттеглянето както на турските, така и на руските военни сили. Постигането на споразумение с турците не изглежда изключено, като се има предвид, че Абдул Хамид Дбейба е една от любимите фигури на Анкара сред либийските политици. По тази линия Турция може да играе основна роля в подпомагането на либийците да постигнат целите си. Новият премиер има ислямистка ориентация, а родният му град, Мисрата, е сред основните сили, защитаващи подстъпите към столицата Триполи. Мисрата също така е важно пристанище, през което Турция вкарва военна помощ за либийското правителство.

От руска страна ще е по-сложно. Близостта на Дбейба до Анкара, заедно с и без това враждебната позиция на Русия срещу всеки план, който в момента изключва Хафтар, правят сближаването на позициите трудна задача. Очаква се подкрепата, която новото правителство получава от международната общност като цяло, да играе важна роля при изтеглянето на военните сили от двете страни. Самият ЕС чрез първия си дипломат Жосеп Борел, изрази важността от спазването на военното споразумение, постигнато в края на миналата година от двете страни.

Сделката, която освен че включва изтеглянето на наемниците от Либия, включва ембарго върху пратките с оръжия и прекратяването на огъня, като последното е единствената точка от споразумението, което за момента е спазено от Турция и Русия.

При всички положения Либия остава основен проблем и приоритет на регионалните сили. Франция е една от държавите, които губят влияние заради избора на нов кабинет в Женева. Париж подкрепя силите на Хафтар и парламента в Тобрук и развитието на ситуацията не е в интерес на Макрон. ОАЕ изглежда не спират с подкрепата си за Хафтар, както и руснаците. Макар изборите на 5 февруари в Женева да се считат за дипломатически успех, има множество подводни камъни по пътя на новия кабинет, които могат да обърнат хода на събитията през следващите месеци. Генерал Хафтар вероятно ще заяви официално, че подкрепя Дбейба, но истината е, че той и поддръжниците му вярват, че правителството ще се окаже слабо и така ще могат да поставят целите си на дневен ред отново.

Турция и Русия в сблъсък в Либия, ЕС очаква бежански натиск

"Шугалей" – филмът, който не разказа всичко за ролята на Русия в Либия

Крехкият баланс между Турция и Русия започва да се пропуква