У чилищен двор в Порт Судан, където децата са учели и играели преди войната, се е превърнал в място за бойно обучение на жени и момичета. Ученици, учители и възпитатели се срещат всеки ден, за да се учат как да стрелят с картечници AK47. Те са обучавани от военни офицери. Някои са се присъединили към ученията от лоялност към своите синове, бащи, чичовци и братя, които са били разположени в цялата страна.
„Ние подкрепяме военните! Те нямат нужда от нас, но ние сме тук, за да ги подкрепяме“, крещят ентусиазирано те под зоркия поглед на новите си командири, разказва Юсра Елбагир, който работи като репортер за Sky News.
„Синът ми беше убит от Силите за бърза подкрепа (RSF) – той беше офицер“, казва една жена, докато ридае.
Други се обучават от чиста необходимост.
"Тук сме, за да защитим себе си и децата си", казва друга жена. Тя посочва, че RSF са убили племенника ѝ и са отвлекли племенницата ѝ, която все още е в неизвестност.
Този лагер е един от многото места за обучение на жени и момичета, появили се в цялата страна, след като главнокомандващият на Суданските въоръжени сили (SAF) Абделфатах Бурхан призова цивилните да се бият с RSF.
'I'm here to defend my daughters and myself': Inside one of Sudan's combat training camps for women and girls
— Sky News (@SkyNews) February 12, 2024
Read more: https://t.co/G8VOKGCXEV
"Мащабът на изнасилванията е немислим”
Една от инициативите, които стоят зад набирането на войници в Порт Судан, се нарича "Кандакат" - което означава "нубийски кралици воини" - дума, използвана за описание на жените, които са оглавили антирежимните протести по време на революцията в Судан през декември 2018 г.
"Мащабът на изнасилванията е немислим. Срещали сме момичета в тези лагери, които са били изнасилвани", казва друга жена в училищния двор. "Имам три момичета - тук съм, за да защитя тях и себе си", допълва тя.
Докато държат картечниците си, в съзнанието им изниква образ на сестрите Нусейбе. Те са били част от първия судански женски боен батальон, сформиран през 1990 г. от управляващата ислямистка партия на бившия военен диктатор Омар ал Башир - само около година след неговия преврат, сложил край на четирите години на демокрация, последвала революцията от 1985 г.
Техните задачи били ограничени до подкрепа на армията по време на гражданската война срещу Южен Судан, която в крайна сметка разкъсва страната на две.
This's neither an amusement park nor Disneyland. There's no humor in these videos. Rather, they're a frank demonstration steeped in the ugliness of hatred and terrorism that we've learned since childhood in Sudan.
— Imad (@MyInfoIman1) January 15, 2024
On a serious notes, the revelation of this young girl who was… pic.twitter.com/WXwHKtjfQC
Рискове от радикализиране на травмирани жени
Името и паметта на сестрите Нусейбе били споменати при откриването на първия тренировъчен лагер за жени и момичета в щата Речен Нил през август 2023 г.
Лагерът е създаден от Асоциацията "Карама" - формирана след войната с финансиране от правителството - и е свързана с ислямистките остатъци от режима на Омар ал Башир.
Тази връзка поражда опасения, че лагерите биха могли да се превърнат в среда за радикализация на травмирани жени.
"Въпреки продължаващите критики и страхове, свързани с тези лагери за обучение, броят на жените, които се присъединяват към тях, нараства бързо", казва журналистът Зикра Мохиелдин. "Последните данни показват, че броят на жените новобранци е над 5000 и наблюдателите смятат, че нарастващите случаи на нарушения срещу жени в тази война са тясно свързани с нарастващия брой на новобранците - особено сред разселените жени", казва тя.
Women and girls take up arms in Sudan https://t.co/5foVa7ohba
— The Cassandra Centre (@CassandraCentre) February 12, 2024
Феминистки групи са възмутени от използването на уязвими жени
Но дори когато все повече цивилни се включват в обучението, феминистки групи продължават да осъждат милитаризирането на уязвими жени.
Хадиджа, 23-годишна доброволка, активистка и водещ член на Женската комисия на Червено море, разбира стремежа за набиране на кадри, но отхвърля военната държава - независимо дали става дума за армията или за RSF.
"Те смятат, че това може да бъде спасителна мрежа за тях и единствената възможност, която да ги спаси от условията в страната. Аз лично не вярвам, че това е единственото решение или нещо, което може да даде пълна безопасност”, посочва Хадиджа.
"Не са проучени всички възможности. Трябва да има семинари, срещи и форуми, на които да се обсъждат решенията - дискусии, които не успяхме да проведем от началото на войната заради средата за сигурност", допълва тя.
Порт Судан, градът, който тя нарича свой дом и в който някога е марширувала и скандирала за гражданско управление, сега е силно милитаризиран - с множество контролно-пропускателни пунктове, комендантски час от 23:00 ч. и голямо присъствие на служители по сигурността.
Столицата сега е база за военното ръководство и правителствени служби, а в училища, общежития и дори складове са били настанени хиляди разселени хора. Разходите за наем и издръжка са нараснали, а възможностите за работа са станали все по-оскъдни.
* Видеото е архивно: Насилието в Судан не стихва
