А ко думите можеха да печелят войни, конфликтът на Доналд Тръмп с Иран отдавна би бил приключил.
Но президентът все още не успява да намери изход от война, която трябваше да продължи не повече от месец и половина, а вече навлиза в своята десета седмица.
Тръмп е попаднал в два капана, които сам е създал, единият геополитически, а другият вътрешнополитически. Лостовете на Иран върху Ормузкия проток и отказът на Техеран да се поддаде означават, че той не може да прекрати войната окончателно на приемлива военна цена.
С удължаването на конфликта политическите последици в САЩ допълнително стесняват възможностите му. С рейтинг на одобрение в диапазона от 30%, средни цени на бензина над 4,50 долара за галон и нарастваща обществена опозиция срещу войната, той няма политическо пространство да я продължи.
Така Тръмп остава в задънена улица, реалност, която обяснява неговите непрестанно оптимистични твърдения за напредък в мирните преговори и склонността му да обявява или променя военни стратегии без предупреждение.
- Несигурни преговори и краткотрайни операции
Най-новата надежда е едностраничен меморандум, който се договаря между двете страни и посредника Пакистан, съобщи CNN. Документът би сложил край на войната и би задействал 30-дневен срок за решаване на спорните въпроси.
Това може да пасва на предпочитанието на Тръмп към опростени решения. Но дори и да бъде приет, подобен едностраничен документ изглежда недостатъчен, за да реши окончателно близо половин век натрупани проблеми между САЩ и Техеран, включително сложните ядрени преговори и програмите за ракети и прокси групи.
Освен това Иран настоява за значително облекчаване на санкциите, за да съживи икономиката си, както и за възможност да печели от преминаването на петролни и газови танкери през проток, който се е превърнал в ключово стратегическо предимство.
Очаква се Техеран да предаде отговора си по американския план на пакистанските посредници в четвъртък. Някои източници твърдят, че настоящите преговори са най-близо до прекратяване на конфликта досега.
Тръмп обаче многократно твърдеше през последните седмици, че "споразумение" е на път и че Иран е приел всички негови условия, само за да бъде опровергаван от реалността.
https://t.co/oLXVvkQxWl Trump is trapped by his own strategy as he grapples for an exit in Iran
— Raindrops (@Lmerro) May 7, 2026
- "Операция Епична ярост" и хаосът в стратегията
От Вашингтон войната е белязана от стратегическо объркване, внезапни промени и неяснота относно крайния ѝ резултат, тенденция, която се задълбочава.
В един пример държавният секретар Марко Рубио спомена почти между другото във вторник, че войната, "Операция Епична ярост", е приключила. След това той прекара близо час, представяйки друга операция, създадена часове по-рано от Тръмп, с цел да се отвори отново Ормузкият проток.
Само няколко часа по-късно обаче "Проект Свобода" беше спрян, след като успя да ескортира едва няколко кораба до безопасност. Тръмп заяви, че целта е била да се подпомогнат мирните преговори, но бързото въвеждане и отмяна на поредния план трудно може да се тълкува като демонстрация на решителност.
Краткотрайният проект е поредното проявление на това, което иранският експерт Трита Парси от Quincy Institute for Responsible Statecraft нарича стратегията на "сребърния куршум", убеждението, че един решителен удар може да накара Иран да отстъпи.
След бомбардировки и опити за блокада, нито една от внезапните стъпки не успява да разклати режима в Техеран. Няма признаци за разпад в структурата на Корпуса на гвардейците на ислямската революция.
Бизнес инстинкти на бойното поле: Стратегията на Тръмп във войната с Иран
- Липса на ясна стратегия в Белия дом
Дори публичните изяви на Тръмп не показват яснота за изход от конфликта. В сряда той омаловажи мащаба му, като го нарече "сблъсък", сравнявайки го с бърза операция във Венецуела.
"Ние сме в сблъсък. И се справяме невероятно добре, както направихме във Венецуела, където всичко приключи за един ден", заяви Тръмп.
Той добави, че ситуацията с Иран "върви много гладко" и че "те искат да преговарят".
Подобни изявления, правени почти 70 дни след началото на войната, показват склонност към опростяване на мащабен конфликт, включващ хиляди военнослужещи и милиарди долари разходи.
Trump is trapped by his own strategy as he grapples for an exit in Iranhttps://t.co/bLYWDG8OVT
— Gang Safiq (@GSafiq990) May 7, 2026
- Ограниченията на американската сила
Още преди края на конфликта става ясно, че той ще бъде поредният пример за това как по-малки държави могат да се противопоставят на суперсили чрез асиметрична война.
САЩ вероятно са нанесли сериозни удари по ирански военни цели, но отказът от мащабна сухопътна операция означава, че категорична военна победа е била невъзможна.
Контролът на Иран върху Ормузкия проток допълнително усложнява ситуацията, оказвайки натиск върху световната икономика и върху политическите решения във Вашингтон.
"Съществува огромна разлика между оперативните възможности на Америка и трудността да се постигне стратегически резултат, който да се счита за успех", коментира Иън Лесър от German Marshall Fund.
Седем причини, поради които Тръмп все още не е спечелил войната с Иран
- Ерозия на американската позиция
Въпреки че администрацията твърди, че "държи всички карти", самият държавен секретар Марко Рубио призна, че предпочитанието на САЩ е Ормузкият проток да бъде отворен за всички.
Проблемът е, че протокът вече е бил отворен преди войната, а сега Иран е доказал, че може да го използва като инструмент за натиск.
Това поставя ключовия морски път в центъра на преговорите и показва, че стратегическият баланс се измества в полза на Техеран.
С оглед на рисковете за военните, цивилните в Иран, американските потребители и световната икономика, бързото решение изглежда наложително. Но неясната стратегия на Тръмп и очакването, че едностраничен документ може да донесе мир, пораждат нови съмнения относно посоката на американската политика.