"Загубени бяха много територии, загинаха много хора, справедлив мир едва ли е възможен", казват украински войници край Покровск, едно от най-трудните направления на фронта в Украйна, където има боеве, съобщи Deutsche Welle.
Щом се стъмни, в лазарета „Червена Калина“ започват да пристигат първите ранени пехотинци - с почернели от пръстта лица и ръце. Те са от Покровското направление, което остава едно от най-трудните на фронта още от началото на миналата година. Военният лекар-травматолог Иван споделя мнението си, че преговорите за прекратяване на огъня досега изобщо не са дали отражение. Иван се надява максимално бързо да настъпи примирие. „Поне за един ден – и това ще е добре.“
Иван оперира сержант от една механизирана бригада, който заедно с четирима свои колеги се е натъкнал на мина. Евакуацията на пострадалите станала възможна едва два часа по-късно. Четиримата били контузени, а сержантът бил ранен тежко – докарали го с кръвоизливи и счупвания на двата крака. Докато Иван превързва рана и слага шини, фелдшери ободряват войника, който е почти в безсъзнание, и трият мръсотията от лицето му.
„Успяхме да запазим крака му“, казва накрая с облекчение единият от тях.
21 денонощия на позиции
На сутринта, още преди разсъмване се събират пехотинците от 68-ма бригада, които трябва да отидат на позиция и да сменят своите колеги. Роман, който е командир на взвод в рамките на бригадата, обяснява, че смяната в пехотата често пропада. Неговото предишно дежурство е продължило цели 21 денонощия.
„Оттам е трудно да си тръгнеш – това е предната линия. А и хората не достигат“, допълва той.
Роман научил, че е имало преговори за прекратяване на огъня, след като се върнал от предната линия. „Докато си на фронта, постоянно очакваш по радиостанцията да кажат – момчета, примирие! Но ми се струва, че през това време имаше дори още повече стълкновения, отколкото преди това.“
По думите на Роман, пехотинците от неговата бригада отговарят за отбраната на Покровското направление.
„Ние стоим на едно място. Но и това е много тежко“, посочва военният. Според него примирието засега е непостижимо. „Дори не мога да си го представя“, признава Роман. Друг военен, наречен „Милка“, също няма големи очаквания. „Ще повярвам само когато моите момчета се върнат от позициите и кажат – не стреляха, беше спокойно.“
Неизвестността оказва известно положително влияние върху мотивацията на бойците, споделя впечатленията си Роман Гордецки, старши офицер от отделението за психологическа поддръжка на бойците от бригадата.
„Те виждат, че всичко зависи само от тях“, казва Роман. Според него справедлив край на войната би било връщането към границите от 1991 година и привличането на всички военнопрестъпници към наказателна отговорност.
Напредък по цялата фронтова линия
„Според мен справедлив мир не е възможен“, казва пред ДВ военен с прякора „Гашик“. Той не вижда смисъл от временно прекратяване на огъня.
„Защото това еднозначно ще бъде подготовка за следващ удар. В края на примирието те ще могат да ни нападнат с още по-голяма сила. От 2016 година съм на фронта. Помня как идваха наблюдатели. Помогна ли това? Изобщо не“, обяснява военният.
„Справедливият мир е много труден въпрос за мен като военен“, продължава „Гашик“. „Защото за това време бяха загубени много територии, много хора загинаха. Лично за мен спирането на войната във всеки случай ще бъде несправедливо.“
Военните споделят и други опасения: „Руснаците напредват, също както и преди, а и те винаги са имали числен превес. Техен напредък има по цялата фронтова линия, но засега успяваме да ги възпираме.“
Атаки – само при загуба на позиции
В края на март руската армия отново засили нападенията си по Покровското направление.
„Ключовите посоки на настъплението са именно край Покровск. Те се опитват да излязат на трасето, което свързва Покровск с Константиновка“, казва за ДВ военният говорител Виктор Трегубов. Той припомня, че по-рано руската армия се е опитвала да заобиколи града от запад.
За военния с прякор „Белия“ ситуацията на фронта е „стабилно лоша“. „Ние се отбраняваме. Предприемаме щурмови действия само тогава, когато сме изгубили позиции – там, където пехотата ни не е устояла. Опитваме се да си възвърнем позициите, докато те не са успели да докарат там резерви“, обяснява „Белия“, който е командир на разузнавателен взвод.
Разузнаването в тила
Близкият тил, откъдето руснаците набират своята пехота, е обект на наблюдение от страна на украински разузнавачи от 14-а бригада бригада „Червена Калина“, която също воюва на Покровското направление. „Отрано виждаме, че някой се насочва към нас. Виждаме движението на техниката, местата на огневите точки на артилерията и на личния състав“, казва за ДВ оператор на дрон. Аероразузнавачите предават информацията на атакуващите дронове и на артилерията, които отбиват атаките.
Един от аероразузнавачите, наречен „Мирзоян“, също казва пред ДВ, че не очаква някакъв резултат от мирните преговори.
„Иска ми се Европа, САЩ и целият свят да възприемат становището, че не бива да се допуска агресорът да окупира чужди територии и да убива там хора. Защото това е сигнал към всички хора, подобни на Путин, че могат да правят каквото поискат, а след това с тях просто да се договори някакво замразяване на войната“, обяснява мъжът. „Борим се не толкова за територии, колкото за хората“, казва в заключение „Мирзоян“. За момента аероразузнавачите се надяват само на себе си и на времето – за да може да се лети и да не се пропусне поредното руско нападение.
