75

С ъветският ядрен физик Валери Легасов ръководи комисията, която разследва катастрофата в Чернобил. Той е привърженик на прозрачността и иска констатациите на комисията да станат обществено достояние, въпреки усилията на правителството на СССР да омаловажи бедствието.

Мнозина го смятат за единствената рационална фигура, включена в екипа за справяне с катастрофата, тъй като именно той е отговорен за предприемането на незабавните мерки за преодоляване на дългосрочните последици от Чернобил.

За съжаление, Легасов се самоубива две години по-късно – ден след втората годишнина от експлозията. Той оставя след себе си множество бележки и касети, в които изразява разочарованието си от правителството. Някои вярват, че именно (без)действието на правителството относно бедствието, го е довело до фатално отчаяние.

Валери Легасов е призован в Чернобил

След като реактор №4 в ядрената централа в Чернобил в съветска Украйна избухва, огънят от експлозията гори в продължение на 10 дни и директно изпраща тонове радиоактивни частици в небето над Европа, което води до болести, малформации и смърт.

Физикът Валери Легасов за първи път научава за трагедията в Института по ядрена енергия в Курчатов, където е заместник-директор. Там се споменава, че в Чернобил „е имало някакъв инцидент“. До обяд, около 12 часа след експлозията, Легасов е назначен в специалната правителствена комисия, за да се справи с фаталния инцидент.

Заместник-председателят на Съвета на министрите и ръководител на Бюрото за гориво и енергетика Борис Щербина е избран за ръководител на разследването, но именно Легасов ще се превърне в лицето на усилията за справяне с последствията. Той, заедно с много учени, военни офицери и министри от комисията, се качва на първия полет за Киев, а оттам отива в Припят – градът, който е най-близо до ядрената катастрофа.

От почти 10 км разстояние от централата, Легасов може да види зловещо червено сияние в нощното небе.

Местните власти успяват да евакуират 300 хил. жители от градовете, най-близо до бедствието, но много жители получили известието по-късно, тъй като то е било предавано главно от уста на уста. На сутринта след инцидента Легасов казва: „майки, бутаха детски колички, деца си играеха на улицата – точно както всяка друга неделя“. Когато и тези граждани най-накрая са евакуирани, Легасов отбелязва, че мнозина са заминали с личните си автомобили, които може би са били замърсени.

Легасов и разследващият комитет наблюдават мястото на аварията от хеликоптер, защото радиацията е прекалено висока. Пожарът в централата изхвърля пушек на близо 280 метра височина над реактора. На Легасов му е ясно, че работниците в централата, макар да искат да помогнат, нямат средствата за това.

Той описва как в СССР няма организация, която да се справи със ситуацията, следователно подходящото оборудване е било в дефицит. Не е имало достатъчно противогази или гайгерови броячи. Експертът иска международна помощ и разглежда предложения от чужбина за това как да се обработи горящият графит с различни химически смеси.

Отчетният доклад на Валери Легасов

Екипът на Легасов решава, че аварията в Чернобил е причинена от множество фактори. Първо съветският реактор RMBK е бил дефектен и нестабилен и всъщност е бил забранен за използване навсякъде, освен в СССР.

Второ – централата е била експлоатирана от неквалифицирани работници, чието неправилно боравене с реакторното оборудване само е допринесло за бедствието. Всъщност, в нощта на експлозията операторите, водени от заместник-главния инженер Анатолий Дятлов, са извършили предполагаемо неоторизиран експериментален тест за безопасност, който е довел до късото съединение на реактора и последвалото му топене.

През август 1986 г. Валери Легасов отива във Виена, Австрия на конференция на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), за да представи доклада на руснаците за причината за бедствието в Чернобил. По време на 5-часовото изслушване, той заяви, че

човешка грешка, заедно с дефектния дизайн на реактора, са основните причини за инцидента.

Експертът обаче подчертава, че по-големият фактор са човешката небрежност и неподготвеност.

Мнозина от международната общност аплодират подробния и откровен доклад на Легасов за обстоятелствата след взрива. Това е дълбоко противопоставяне на отношението на повечето лидери в съветското правителство, които се опитват да омаловажат степента на катастрофата. По-късно, Легасов е хвален за това, че не напуснал мястото на инцидента, докато ситуацията не е овладяна, за разлика от други членове на спешния екип, които се въртяло около Чернобил, за да избегнат замърсяване.

Чернобил - какво се случва с природата

Две години по-късно, ден след втората годишнина от катастрофата, Легасов е намерен мъртъв, след като се самоубива. Той е на 51 години.

Легасов се обесва и макар, че не пише предсмъртно писмо, след себе си той оставя множество записи, в които описва разочарованието си от съветското правителство, докато разследва аварията. Според него правителството се е опитало да скрие съществена информация за бедствието.

Владимир Губарев, близък приятел на Легасов споделя пред руското издание „Правда“, че експертът е бил осмиван от колегите си за справянето с инцидента, въпреки че е получил международни похвали за това. Той е изключен със 129 на 100 гласа от Института по ядрена енергия в Курчатов. Според Губарев това е може би част от причините, довели приятеля му до самоубийство.

Валери Легасов е обявен посмъртно за „Герой на Руската федерация“ на 20 септември 1996 г.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуално съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.

Абонирайте се и прочетете първи "Непубликувано" и обзор на деня за 2 мин. Безплатно е :-)

@