„Трагичен, ироничен фарс” – така британското издание frontpow.uk определя подписания между ЕС и Сърбия меморандум за стратегическо партньорство за устойчиви суровини, вериги за производство на батерии и електрически превозни средства. Документът беше парафиран в Белград в присъствието на сръбския президент Александър Вучич и германския канцлер Олаф Шолц.
През 2022 г. държавният глава на западната ни съседка се готвеше да даде зелена светлина на концерна „Рио Тинто” за експлоатацията на най-голямото находище на литий в Европа, съобщи тогава „Файненшъл Таймс”. Последваха масови протести и проектът беше замразен. Миналата седмица Конституционният съд на Сърбия обаче отново отвори пътя пред проекта.
„Литиевото споразумение на канцлера Шолц със Сърбия изневерява на принципите на ЕС, повтаряйки глупости от миналото, като жертва демократичните ценности и стабилността в името на мимолетни икономически печалби”, коментира още изданието frontpow.uk, цитирано от NOVA.
„След години в дипломатическата изолация сръбският президент Александър Вучич се връща в светлината на политическите прожектори благодарение на апетита на Европейския съюз и по-специално - на Германия, за суровините, необходими за производството на електрически превозни средства. В последно време Вучич беше изолиран от европейските лидери заради спорните му „флиртове” с Русия и Китай, напрежението с Косово и обвиненията в изборни измами”, коментира „Политико” преди подписването на меморандума.
"Това е много, много значимо находище": Учени откриха огромна литиева мина
„Гладът на автомобилната индустрия за литий превръща русофилския кандидат за членство в ЕС – Сърбия, в желан партньор за Берлин. На първо място е бизнесът, а едва след това идва моралът”, написа германското издание fr.de преди дни.
Според него Брюксел и Берлин се надяват чрез подписването на споразумението да намалят зависимостта на индустрията от Китай.
„Нарастващото глобално търсене на „бялото злато” може отново да постави Сърбия в светлината на прожекторите. Въпреки яростната съпротива на местното население, сръбската власт иска да позволи на австралийско-британската компания „Рио Тинто” да управлява една от най-големите литиеви мини на континента – тази в западния сръбски регион Ядар. Това се случва с подкрепата на ЕС и Берлин. Планирано е годишно производство от 58 000 тона литий, което може да покрие част от прогнозираното търсене на европейската автомобилна индустрия още през 2028 г. Белград вече се опита да реализира спорния проект преди две години. Но безпрецедентни протести и блокади на магистрали, организирани от екоактивисти и жители, опасяващи се от дългосрочна заплаха за подземните води, накараха Вучич временно да спре планирания добив на литий. И, ако по онова време цената изглеждаше твърде висока, то сега не само примамливите приходи от милиарди накараха Вучич отново да „затопли” проекта. Благодарение на лития, „въжеиграчът” между Изтока и Запада има нов коз спрямо партньорите си от ЕС. Всичко това се случва с помощта на съдебната власт, контролирана от неговата партия”, коментираха още от редакцията на fr.de.
Недостиг на ценен метал може да промени изцяло света до няколко години
Преди седмица и австрийското издание – derstandard.at, припомни за ожесточените критики, които проекта в западната ни съседка предизвиква. Изданието подчертава и колко сериозни са опасенията на еколози и граждани за замърсяване на почвата и водите, както и начина, по който властите игнорират тези страхове.
„Политиците от Бундестага предупреждават, че не бива да има отстъпки пред Вучич. Германските бизнесмени обаче виждат възможност в сделката за лития”, написа преди дни „Дойче веле”.
За недоволството на хората пише и „Радио Свободна Европа”. Според медията Германия с стреми да осигури достатъчно литий, за да подсигури работата на автомобилните си производители, а Европейският съюз пък иска да намали зависимостта си от Китай в тази сфера.
„France 24” определя споровете около проекта за добив на литий като „постоянен политически разлом в балканската страна в последните години”.
Вучич и Шолц се договориха за доставките на литий от Сърбия за ЕС
Подписването на меморандума между Сърбия и ЕС беше отразено и от „Блумбърг”. Изданието пише, че добивът на литий е изключително важен за Германия.
„Асошиейтед Прес” припомня, че към момента Пекин доминира във веригата за доставки на литиево-йонни батерии.
„Протестите срещу проекта бяха най-голямото предизвикателство за все по-автократичното управление на сръбския президент Александър Вучич. Лидерите на демонстрациите отпреди време обещаха да ги възобновят, ако плановете за добив на литий започнат да се изпълняват. Вътрешният министър на Сърбия обаче заяви, че полицията няма да позволи повече блокади на пътища или железопътни линии”, пише АП.
„Ройтерс” цитира изказване на Вучич отпреди седмица, в което той заявява: „ЕС иска литий, а ние искаме да заздравим връзките си с ЕС”. Медията пише още, че Белград ще даде на Mercedes-Benz, Volkswagen и Stellantis възможност за закупуване на литий за автомобилни батерии. „За нашата нация Европа е приоритет пред китайските производители на автомобили”, казва още Вучич, цитиран от „Ройтерс”.
Плановете за проекта на стойност 2,4 млрд. щатски долара отрази и ABC News. Медията припомня за мащабните протести от 2021 г. и цитира говорителя на германското правителство Щефен Хебещайт, който заявява, че меморандума съдържа точки за „ангажименти към спазването на високи екологични стандарти и стандарти за устойчивост”. „Вучич и други сръбски официални лица казаха, че добивът за литий ще продължи, ако Германия и други държави от ЕС построят фабрики за своите автомобилни батерии в Сърбия, вместо директно да изнасят суровини за тези страни”, пише още ABC News.
„Euractiv” определя проекта като „противоречив” и припомня, че залежите на литий в Сърбия са били открити още през 2004 г.
„Преди време противниците на проекта обвиниха „Рио Тинто” и Вучич в липса на прозрачност по отношение на процеса и откази да публикуват доклади за въздействието на работата на мината върху околната среда.
ЕС и Германия размениха демокрация, върховенство на закона и европейска перспектива за Балканите срещу литий. В Сърбия няма независими институции или медии с национален обхват, няма място за критично гражданско общество. Това написа проф. Флориан Бийбър, директор на Центъра за история и политика на Югоизточна Европа в университета в Грац, в социалната мрежа "Х". "Масови протести спряха първия опит през 2021 година. Сега ЕС и Германия открито подкрепят проекта след изборни измами и влошаване на върховенството на закона", каза Бийбър. И добави, че посланието ще бъде чуто в Западните Балкани: "Сделка, която служи на ЕС, е по-важна от ценностите. С такъв подход разширяването на ЕС е невъзможно", смята политологът. "Подписването на меморандума изненада всички. По този начин няма гаранция, че минният проект ще отговаря на сръбските (да не говорим за eвропейските) стандарти. Защо се бърза? Изглежда скоростта има много общо с опитите за създаване на факти преди всякаква опозиция да може да се организира. Защо Германия и ЕС биха се съгласили с тази скорост? Или предпочитат да няма опозиция и място за критични гласове в Сърбия, или Вучич използва китайската карта, за да създаде фалшива спешност", заключи Бийбър.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
