В събота температурите северно от Свалбард, Норвегия, вече бяха с 18°C по-високи от средните за периода 1991–2020 г., според модели на метеорологични агенции в Европа и САЩ.
Реалните температури достигнаха стойности, близки до точката на топене на леда от 0°C. До неделя температурната аномалия се увеличи до над 20°C.
„Това беше много екстремно затопляне през зимата“, каза Мика Рантанен, учен от Финландския метеорологичен институт. „Вероятно не е най-екстремното, наблюдавано някога, но все пак е в горния край на това, което може да се случи в Арктика.“
Изгарянето на изкопаеми горива е повишило глобалната температура с около 1,3°C спрямо прединдустриалните нива, но полюсите се затоплят значително по-бързо поради топенето на отразяващия морски лед. Повишаването на средните температури доведе до по-интензивни горещи лета и необичайно меки зими.
Според Жулиен Николас, учен от Службата на ЕС по изменение на климата „Коперник“, необичайно високите температури в разгара на полярната зима са свързани с дълбока система с ниско налягане над Исландия, която е насочила силен поток от топъл въздух към Северния полюс.
Изключително топлите морета в североизточния Атлантик допълнително засилват затоплянето, предизвикано от вятъра, добави той.
„Този тип събитие е сравнително рядко, но не сме в състояние да оценим честотата му без допълнителен анализ“, каза Николас. „Наясно сме, че подобно събитие се случи през февруари 2018 г.“
Данните на „Коперник“ показват, че в неделя средните дневни температури в района на Северния полюс са били с повече от 20°C над нормата, като абсолютните стойности са надхвърлили -1°C чак на север до 87°N.
Тези данни бяха потвърдени и от арктическа снежна шамандура, която регистрира температури от 0,5°C в неделя.
Климатолозите оценяват глобалните температури чрез анализ на милиарди метеорологични измервания от сателити, кораби, самолети и наземни станции. В отдалечени региони като централната част на Арктика, където липсват преки наблюдения, точната температурна аномалия е трудна за определяне, обясни Рантанен.
„Всички модели, които съм виждал, показват температурна аномалия над 20°C“, каза той. „Бих казал, че 20-30°C е диапазонът на вероятната стойност.“
Арктика се затопля почти четири пъти по-бързо от останалата част на света от 1979 г. насам, като екстремните горещини стават все по-чести и по-интензивни.
Температури над точката на замръзване са особено тревожни, защото ускоряват топенето на леда, отбеляза Дирк Ноц, климатолог от Университета в Хамбург.
„Няма преговори с този факт, нито с факта, че ледът ще продължи да изчезва, докато температурите продължават да се покачват“, предупреди той.
Проучване, съавтор на което е Ноц през 2023 г., установи, че арктическият летен морски лед ще изчезне, дори ако бъдат предприети драстични мерки за намаляване на въглеродните емисии.
„Очакваме Северният ледовит океан да загуби морския си лед през лятото за първи път в рамките на следващите две десетилетия“, заяви Ноц. „Това вероятно ще бъде първият природен пейзаж, който ще изчезне в резултат на човешката дейност, което още веднъж показва колко мощно сме започнали да оформяме лицето на нашата планета.“
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
