Б алтийско море, богато на херинга, е хранило апетита на Швеция за сюрщрьоминг (на шведски: surströmming, букв. „кисела херинга“- бел.ред.) още от Средновековието. Ферментиралото ястие може да бъде приготвено както трябва единствено с херинга, уловена в леко солените води на най-младото море в света, пише Politico.
Но сега голяма част от Балтийско море буквално умира — а популацията на херингата спада рязко.
Първо бяха ударени треските. След мистериозен ръст на популацията в края на 70-те години, броят им се срина през 80-те и в момента риболовът на балтийска треска е почти напълно забранен съгласно законите на ЕС.
След това дойде ред на херингата. Днес броят ѝ е с 80 процента под нивата от 70-те години — предизвиквайки паника сред шведските рибари в страна, където тази риба е икономически и кулинарен стълб. Но значението ѝ надхвърля човешката консумация.
„Херингата е двигателят на цялата екосистема на Балтийско море, защото е изключително важна храна за птиците, тюлените, а също и хищник за по-дребни риби“, казва Йохана Фокс, директор на Балтийската програма на WWF, базирана в Стокхолм.
„Загубата на треската беше тежка. Загубата на херинга е катастрофална.“
Death by dung: How Brussels failed to save Europe’s waters from a farm waste deluge https://t.co/bjv2BVpo6m
— POLITICOEurope (@POLITICOEurope) May 28, 2025
- Каква е причината за този срив?
Очевидният отговор — свръхуловът — е основна част от историята. Повишаващите се морски температури също са обвинявани.
Но има и друг виновник - фекалии.
Тор от животновъдни ферми в страните около Балтийско море, заедно с урина и химически торове, прониква в почвата и подпочвените води, стига до реките и в крайна сметка се излива в морето.
Зона от Балтийско море, с площ 1.5 пъти по-голяма от Дания, вече се счита за най-голямата „мъртва зона“ в света — жертва на еутрофикацията (процес, протичащ в екосистемата на един воден басейн, при който се повишава количеството на химическите вещества, участващи в минералното хранене на растенията - бел.ред.), при която нитратите и фосфатите в торовете прекомерно обогатяват водата, предизвиквайки експлозивен растеж на някои видове, като водорасли. Те изместват и унищожават други видове, блокират слънчевата светлина и изчерпват кислорода във водата. В крайна сметка кислородът изчезва напълно и всичко умира. (Този ефект може да е допринесъл за временния ръст на популацията от трески в края на 70-те.)
Освен екологичното опустошение, липсата на кислород означава, че мъртвата органична материя се превръща от въглерод в метан — силен парников газ, който се изпуска в атмосферата. Последни проучвания сочат, че Балтийско море може да се превърне в нетен приносител към климатичните промени.
Основната причина за това разрушение е селското стопанство. А усилията за решаване на проблема се провалят.
Средиземно море може да изчезне
- Дяволски проблем
Мъртвата зона в Балтийско море е най-драматичният пример за проблем, обхващащ цяла Европа. Свиневъдни ферми в Испания замърсяват подпочвените води. Тор, разпръскван по ниви и овощни градини, замърсява италианските реки. Торове от ферми за крави в Нидерландия и Белгия проникват в почвата, увреждат биоразнообразието и създават токсични цъфтежи от водорасли по крайбрежието.
Една трета от сладководните ресурси на Европа имат неприемливо високи нива на нитратно замърсяване, сочат данни на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) — и ситуацията не се подобрява въпреки три десетилетия регулации.
Според природозащитниците решението е в по-малко интензивното земеделие.
Но политически това се оказва изключително трудно, а волята за действие отслабва. Земеделското лоби в ЕС, което винаги е било силно, увеличи влиянието си в Брюксел през последните 18 месеца, организирайки протести в цяла Европа срещу екологичните правила на ЕС и печелейки все по-голяма подкрепа сред най-могъщата политическа група в блока — дясноцентристката Европейска народна партия.
С оглед на войната на прага на Европа и нарастващото геополитическо и търговско напрежение, аргументът, че продоволствената сигурност трябва да има приоритет пред опазването на околната среда, придобива все по-голямо влияние след началото на Зелената сделка в началото на 2020-те. Гласовете на природозащитниците, които настояват, че това е късоглед компромис, звучат все по-слабо в Брюксел.
По време на неотдавнашни обсъждания около предстоящата Стратегия за устойчивост на водите на Европейската комисия, няколко евродепутати казаха, че центристки и крайнодесни политици са блокирали опити да се включат амбициозни екологични мерки в парламентарното предложение. Това включвало премахване на всички препратки към Зелената сделка и блокиране на призив от страна на Зелените за засилване на прилагането на регулациите за нитратите.
Мнозина се опасяват, че регулациите за нитратите ще бъдат допълнително отслабени чрез друг законопроект за „опростяване“. Европейската комисия потвърди пред Politico, че обмисля такава политика, макар и без да уточни дали това ще отслаби правилата.
Защо спадна нивото на морето край Санторини
- Мръсна вода
Първият опит на Брюксел да се справи със замърсяването с нитрати датира от 1991 г., когато беше приета Директивата за нитратите — ключов елемент в законодателството на ЕС за защита на водите.
Тази директива задължава страните от ЕС да определят „уязвими зони“ — райони, където замърсяването с нитрати от селскостопански източници е сериозен проблем — и да ограничат прилагането на тор в тези области. По-късно, през 2000 г., беше приета и Рамковата директива за водите, която изисква от страните да поддържат „добро състояние“ на всички водни тела до 2015 г.
Но нито една от тези цели не беше постигната. Към днешна дата по-малко от половината от повърхностните и подземните води в ЕС са в „добро състояние“, според Европейската агенция по околна среда.
Земеделието остава основен замърсител на водите в Европа, а някои страни системно не прилагат директивите. Европейската комисия е започвала множество наказателни процедури — например срещу Германия, Испания, Франция и Малта — заради неспазване на правилата за нитратите. През 2018 г. Европейският съд дори осъди Германия, след като Комисията доказа, че Берлин не е предприел достатъчни мерки за справяне със замърсяването от селското стопанство.
Нидерландия, една от най-големите аграрни сили в ЕС, е пример за сложността на проблема. След дългогодишен режим на дерогация от директивата, който ѝ позволяваше да използва повече тор от повечето други страни, Комисията отказа да го поднови през 2022 г. — стъпка, която предизвика остро недоволство сред фермерите и засили политическото напрежение.
Противоречията около прилагането на нормите водят и до съмнения относно тяхната ефективност. Докато някои държави членки въвеждат строги регулации, други налагат по-малко строги ограничения или допускат изключения — с което подкопават усилията за цялостно справяне с проблема.
Ние сме океаните – и сега е време да ги спасим
- Политика и природа
Резултатът е, че ЕС продължава да се бори със замърсяването на водите, въпреки сериозната научна основа и наличието на законодателство. Това води до все по-сериозни екологични щети, но и до нарастващо обществено недоволство, особено в региони, където замърсяването влияе пряко върху здравето и поминъка на местните хора.
В Полша, например, през 2022 г. река Одра беше обхваната от масово измиране на риба, предизвикано от токсичен цъфтеж на водорасли — евентуално причинен от прекомерни количества сол и хранителни вещества във водата, свързани със селскостопанска дейност.
В Испания известната лагуна Мар Менор пострада толкова силно от замърсяването, че местни граждани и активисти поискаха тя да получи юридически статут на „правосубектност“, за да може да бъде защитена по-добре.
„Имаме всичко необходимо, за да се справим с проблема — знание, технологии, дори закони“, казва Андреа Вентурини, координатор по политиките за водите към Европейското бюро за околна среда. „Това, което липсва, е политическата воля.“
Ако тя не бъде проявена скоро, Балтийско море няма да е единственото, което ще остане без кислород.
Не пропускайте още от Vesti.bg:
Това е новата Мис Свят 2025 г.
„Руският Пърл Харбър“ – унижението на Путин
Медицинската сестра Валя Червеняшка, спасена от Либия, остана вдовица
