В ладимир Путин може и да изпитва болка от изненадващото нахлуване на Украйна в руския Курск този месец, но този уикенд той вероятно ще празнува териториални придобивки далеч на запад - в Германия.
Приятелски настроените към Русия партии в три източни германски провинции - Бранденбург, Саксония и Тюрингия - са на път да постигнат значителни успехи на регионалните избори през септември, два от които са насрочени за неделя.
Проруската партия „Алтернатива за Германия“ (AfD) има големи шансове да заеме първото място и в трите провинции, а наскоро сформираният ляв алианс „Сахра Вагенкнехт“ (BSW) се издига рязко нагоре, което означава, че Москва ще възстанови силната си позиция в обширна част от бившата Източна Германия - регион, в който тя доминираше в продължение на десетилетия по време на Студената война.
Ако прогнозите се потвърдят на изборите, резултатите със сигурност ще предизвикат дълбока тревога в цяла Германия. Екстремистката победа ще разкрие до каква степен са се провалили усилията на германския политически естаблишмънт за преодоляване на разделението между Изтока и Запада в страната и ще разклати до основи и без това нестабилната тристранна коалиция в Берлин.
Една победа би означавала и лична победа за Путин: руският лидер е бил шпионин на КГБ през 80-те години на миналия век в Дрезден - опит, който му е оставил трайно очарование към всичко немско. Един биограф дори веднъж го нарече „германецът в Кремъл“.
Общо взето, според последните проучвания на общественото мнение, приятелски настроените към Москва партии, които се намират в крайно дясната и лявата част на политическия спектър, се очаква да спечелят поне 50% от гласовете в регионите. В една от провинциите, Тюрингия, прогнозите са, че партиите ще съберат до 65%, като AfD ще завърши на първо място с около 30%.
Макар че не всички партии са толкова открито проруски настроени, колкото AfD, те споделят два общи наратива, прокарвани от крайната десница: че НАТО има обща вина за войната в Украйна и че мирно решение би било възможно, ако Западът се беше заел сериозно с дипломация.
Основните германски управляващи партии на национално ниво - социалдемократите (СДП), Зелените и Свободните демократи (СвДП) - са изпаднали в ролята на „втора политическа сила“, като социологическите проучвания прогнозират общ резултат от около 12% в Саксония и Тюрингия и 27% в Бранденбург. Дори ако се включи и най-голямата центристка сила в Германия - консервативните християндемократи (ХДС), общият резултат на основните партии не надхвърля 50 процента.
Това е изключителен спад за центристките партии, които формират политическия живот на Източна Германия от обединението насам. В началото на 90-те години на ХХ век западногерманските истаблишмънт сили на практика колонизираха Изтока, като изпратиха свои политически ветерани да управляват Саксония и други провинции. Дори и днес повече от 40% от висшата политическа класа в източните провинции на Германия произхожда от Запада.
Бързият възход на AfD и други популистки партии в източната част на страната показва, че този подход е дал обратен резултат. Според последните социологически проучвания Зелените и СвДП, най-малката от трите партии в националната коалиция на Германия, са изправени пред възможността да бъдат изключени от трите парламента на отделните провинции. За да получат места, партиите трябва да съберат поне пет процента от гласовете.
„Демократичните партии - СДПГ, ХДС и дори Зелените - така и не успяха да се наложат на Изток по същия начин, както на Запад, и това, разбира се, улеснява много партия като AfD да се промъкне и да се възползва от по-нестабилния електорат“, казва Йоханес Кийс, социолог от Лайпцигския университет.
Въпреки че обединението промени из основи икономиката на бившата Източна Германия, повишавайки жизнения стандарт до ниво, непостижимо по времето на комунизма, в много краища на страната продължава да се усеща недоволство от фактическото завладяване на страната от Запада. След обединението регионът е загубил 15% от населението си, тъй като много бивши източногерманци, особено жени, са се преместили на запад, пише Politico.
Разочарованието от тези събития често се засилва от националните политици, които третират региона, който днес е само една пета от размера на бившата Западна Германия по отношение на населението, като „другия“.
„На Изток човек трябва да обяснява нещата малко повече, отколкото на Запад, но аз с удоволствие го правя и обичам да ходя там“, каза лидерът на ХДС Фридрих Мерц в интервю през май, визирайки твърдата позиция на партията си по отношение на Русия.
По това време Мерц заяви, че се стреми към първо място и в трите държави, но сега това вероятно е недостижимо. Дори в Саксония, където ХДС изглежда води с малка разлика, AfD изпреварва в някои от последните проучвания.
Въпреки че партията на Мерц остава конкурентоспособна там, тя може би успява да го направи само защото премиерът на ХДС Михаел Кречмер се противопоставя на изразходването на милиарди за военна помощ за Украйна и превърна в централна тема на кампанията си застъпничеството за мирни преговори между Москва и Киев.
Кречмер също така направи посещение в Москва през 2021 г., като покани Путин да посети Дрезден, където руският лидер беше настанен при падането на Берлинската стена.
„За мен ще бъде голяма чест, Ваше превъзходителство, да Ви посрещна в Саксония“, каза тогава Кречмер на Путин.
Десетилетия на антизападна пропаганда
Фактът, че дори водещ германски консерватор от Изтока е готов да се поклони на Путин, подчертава степента, до която руските разкази са се наложили в региона. Дори повечето германци на Изток да нямат илюзии за Путин, населението все още не е преодоляло десетилетията на антизападна пропаганда. За мнозина Москва не е по-лоша от Вашингтон, който популистки настроени политици обвиняват, че работи зад кулисите, за да преследва собствените си цели в Украйна.
„САЩ са свръхсила в упадък, която се бори за запазване на глобалната си хегемония“, заяви миналия месец Сахра Вагенкнехт, която оглавява едноименната партия BSW.
В по-голямата си част левите политици на Изток са концентрирани в BSW и партията „Левите“, наследник на бившата източногерманска комунистическа партия, и са по-малко за Путин, отколкото за мира.
„Нуждаем се от европейски мирен ред, който да включва Русия“, заяви този месец Бодо Рамелов, настоящ премиер на Тюрингия и един от най-критичните гласове към Русия в партията „Левите“.
„Всички участващи страни трябва да се споразумеят за пакт за ненападение и да създадат отбранителна общност.“, допълва той.
Критиците отхвърлят подобни призиви от страна на левицата като наивни. Те казват, че настояването Западът да прекрати доставките на оръжие, докато казва на Украйна да спре борбата си и да отстъпи територия, в крайна сметка играе в ръцете на Москва и легитимира нейното нахлуване в Украйна, пише Politico.
По-голямата заплаха обаче остава AfD, която би предизвикала политическо земетресение, което би се отразило далеч отвъд границите на Германия, ако партията спечели и в трите провинции - перспектива, която според някои е по-вероятна след нападението с нож в Золинген миналата седмица, за което се твърди, че е извършено от сириец с предполагаеми връзки с „Ислямска държава“, пише Politico.
Връзките на AfD с Москва са добре документирани. Преди изборите за Европейски парламент през юни германските власти разкриха това, за което твърдят, че е руска операция за оказване на влияние, в която е участвал един от водещите кандидати на AfD. Въпреки това партията завърши на второ място с 16% и се представи особено добре на изток.
Много високопоставени фигури от AfD не крият привързаността си към авторитарния режим на Путин, пише Politico.
Бьорн Хьоке, лидерът на AfD в Тюрингия, когото мнозина смятат за духовен кръстник на партията, е казвал, че ако някога стане канцлер на Германия, първото му пътуване ще бъде до Москва.
Ако това някога се случи, което все още е твърде вероятно, по-вероятно е Путин да го посети пръв.
Преди отношенията между Москва и Берлин да се влошат, Путин често посещаваше Германия - включително бившия си роден град в Източна Германия.
„Ще бъда честен, идвам в Дрезден със специално чувство“, каза той пред публика по време на посещение в града през 2009 г., за да получи ордена „Свети Георги“ - награда в чест на видни личности, които „се борят за доброто в света“.
„Това без съмнение е един от центровете на европейската култура, град с богата история и със свой особен чар“, каза Путин.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
