И ма няколко действия на всеки президент на САЩ, които са по-чувствителни, изпълнени с по-голяма опасност, като това кога и къде да се използва американска военна сила. Ако подобна информация бъде получена от американските противници предварително, това може да изложи на риск живота – и целите на националната външна политика.
За щастие на администрацията на Тръмп, групов чат с информация за предстоящ удар на САЩ в Йемен сред висши служители по националната сигурност в приложението за криптиран чат Signal не попадна в неподходящи ръце, пише Би Би Си (BBC).
За съжаление на администрацията на Тръмп,
нишката на съобщението беше наблюдавана от влиятелен политически журналист, Джефри Голдбърг.
Главният редактор на списание Atlantic, в статия, публикувана в понеделник на уебсайта на неговото издание (The Atlantic), казва, че изглежда е бил добавен по невнимание към чата от съветника по националната сигурност на Белия дом Майкъл Уолц.
Top Trump administration officials texted war plans for upcoming military strikes in #Yemen to a group chat in a secure messaging app that included the editor-in-chief for #TheAtlantic@TheAtlantic @JeffreyGoldberg https://t.co/AuG45Ti8Kj pic.twitter.com/DpgaHPeRri
— The Telegraph (@ttindia) March 25, 2025
Членовете на групата изглежда включваха вицепрезидента Джей Ди Ванс, директора на ЦРУ Джон Ратклиф, началника на кабинета на Белия дом Сузи Уайлс и министъра на отбраната Пийт Хегсет, наред с други. Говорител на Съвета за национална сигурност каза пред BBC, че нишката на текстовото съобщение „изглежда автентична“.
Самият Голдбърг разкри, че групата е обсъдила политиката и оперативни подробности за предстоящия военен удар на САЩ – разговори, които са предоставили
рядък поглед в почти реално време на вътрешната работа на висшия екип по национална сигурност на Тръмп.
„Страхотна работа“, написал Уолц до групата, само минути след ударите на САЩ по цели на хутите в Йемен в събота, 15 март. Той след това публикувал емотикони на американско знаме, юмрук и огън. Други високопоставени служители се присъединиха към груповите поздравления.
Тези тържества в Белия дом обаче може да се окажат краткотрайни след разкритията в понеделник. Това, че външен човек може неволно да бъде добавен към чувствителни разговори за национална отбрана, представлява зашеметяващ провал на оперативната сигурност от страна на администрацията на Тръмп.
И това, че тези разговори се провеждат извън защитени правителствени канали, предназначени за такива чувствителни комуникации, може да наруши Закона за шпионажа, който определя правила за работа с класифицирана информация.
Самият Джефри Голдбърг признава: „Винаги съм внимателен относно хората, които се свързват в социалните медии или приложенията за съобщения. Не предполагам, че това наистина е човекът, за когото подсказва името, но трябва да кажа, че също се радвам и се надявах, че това е истинският Майкъл Уолц, защото бих искал да поддържам редовен контакт с Майкъл Уолц поради всички очевидни журналистически причини“.
В материал по темата журналистът пише още: „Срещал съм Уолц в миналото и въпреки че не намирах за особено странно, че той може да се свърже с мен,
реших, че е малко необичайно, като се имат предвид спорните отношения на администрацията на Тръмп с журналистите – и периодичната фиксация на Тръмп върху мен конкретно.
Веднага ми мина през ума, че някой може да се маскира като Уолц, за да ме хване в капан. В днешно време изобщо не е необичайно подлите актьори да се опитват да склонят журналисти да споделят информация, която може да бъде използвана срещу тях“.
🚨 Wow, this is actually INSANE....
— Eric Daugherty (@EricLDaugh) March 24, 2025
The Editor-in-Chief of the Atlantic, Jeffrey Goldberg, says he was accidentally added to a Signal group chat with top security officials Mike Waltz, Pete Hegseth, and even JD Vance, as they discussed "war plans."
A small back-and-forth… pic.twitter.com/rvizS4MDbF
Ето какво още казва журналистът, който неволно беше замесен в може би най-големия скандал с изтичане на информация от администрацията на Доналд Тръмп:
„Приех заявката за връзка, надявайки се, че това е действителният съветник по националната сигурност и че иска да поговорим за Украйна, или Иран, или някакъв друг важен въпрос.
Два дни по-късно получих известие, че трябва да бъда включен в чат група на Signal. Наричаха го „Хутите PC малка група“. Терминът PC „комитет на директорите“ обикновено се отнася до група от най-високопоставените служители по националната сигурност, включително министъра на отбраната, държавния секретар и министъра на финансите, както и директора на ЦРУ. От само себе си трябва да се разбира — но все пак ще го кажа — никога не съм бил канен на среща на комитет на директорите в Белия дом и че през много години, в които съм докладвал по въпроси, свързани с националната сигурност, никога не съм чувал такава да е била свикана чрез търговско приложение за съобщения.
След като получих текста на Уолц, свързан с „Хутите PC малка група“, се консултирах с няколко колеги. Обсъдихме възможността тези текстове да са част от дезинформационна кампания, инициирана или от чужда разузнавателна служба, или, по-вероятно, от медийна организация, група, която се опитва да постави журналисти в неудобни позиции и понякога успява.
Имах много силни съмнения, че тази текстова група е истинска, защото не можех да повярвам, че ръководството на националната сигурност на Съединените щати ще съобщи по Signal за предстоящи военни планове.
Също така не можех да повярвам, че съветникът по националната сигурност на президента ще бъде толкова безразсъден, че да включи главния редактор на The Atlantic в такива дискусии с висши служители на САЩ, до и включително вицепрезидента.
Постепенно разбрах, че този разговор притежава висока степен на правдоподобност. Текстовете, в техния избор на думи и аргументи, звучаха така, сякаш са написани от хората, които уж са ги изпратили, или от особено умел AI текстов генератор. Все още се притеснявах, че това може да е дезинформационна операция или някаква симулация. И останах озадачен, че изглежда никой в групата не е забелязал присъствието ми. Но ако това беше измама, качеството на мимикрията и нивото на прозрение във външната политика бяха впечатляващи.
В неделя Уолц се появи в „Тази седмица“ на ABC и сравни ударите с по-колебливия подход на администрацията на Байдън. Стигнах до заключението, че групата за чат на Signal почти сигурно е била истинска. След това аз напуснах групата в Signal, знаейки, че това ще задейства автоматично известие до създателя на групата, „Майкъл Уолц“, че съм напуснал. Изглежда никой в чата не беше забелязал, че съм там. И не получих последващи въпроси защо напуснах – и по-точно кой съм аз.
След това изпратих имейл на Уолц и му изпратих съобщение в неговия акаунт в Signal. Писах също на Пийт Хегсет, Джон Ратклиф, Тулси Габард и други служители. В имейл очертах някои от въпросите си: „Малката PC група хути“ истинска нишка на Signal ли е?
Знаеха ли, че съм включен в тази група? Бях ли (случайно) включен нарочно? Ако не, за кого ме мислеха? Някой разбра ли кой съм, когато ме добавиха или когато напуснах групата?
Високопоставени служители от администрацията на Тръмп използват ли Signal редовно за чувствителни дискусии? Смятат ли служителите, че използването на такъв канал може да застраши американския военен персонал?
Брайън Хюз, говорителят на Съвета за национална сигурност, отговори два часа по-късно, потвърждавайки истинността на групата Signal. „Това изглежда е автентична верига от съобщения и ние преглеждаме как по невнимание е добавен номер към веригата“, пише Хюз. „Нишката е демонстрация на задълбочената и обмислена политическа координация между висши длъжностни лица. Продължаващият успех на операцията на хутите показва, че не е имало заплахи за войските или националната сигурност“.
Никога не съм виждал подобно нарушение. Не е необичайно служители на националната сигурност да общуват по Signal. Но приложението се използва предимно за планиране на срещи и други логистични въпроси – не за подробни и силно поверителни дискусии за предстоящи военни действия. И, разбира се,
никога не съм чувал за случай, в който журналист е бил поканен на такава дискусия“.
