И ран е една от най-богатите на природни ресурси страни в света, освен това е ключов играч в Близкия изток и близък съюзник на Китай и Русия. Бъдещето на страната е важно както за региона, така и за света, съобщи Deutsche Welle.
Заради геополитическото си положение на един от най-важните възли в световната енергийна търговия - Ормузкия проток в Персийския залив, както и заради огромните си нефтени и газови залежи, политическите си амбиции и ядрената си програма Иран е смятан за един от ключовите играчи в Близкия изток.
От две седмици страната с 93 милиона жители, в която преобладава шиитското население, е раздирана от национални протести, предизвикани първоначално от икономическата криза, но вече стигнали до открито въстание срещу режима в Техеран. Авторитарното ръководство на Ислямската република официално обвинява за протестите външните си врагове - особено САЩ и Израел.
САЩ и Иран - заклети врагове
Въпреки това за ръководството изглежда по-лесно да преговаря със САЩ, отколкото да влезе в диалог със собственото си население. На 11 януари американският президент Доналд Тръмп обяви, че Иран е готов да влезе в преговори със САЩ.
От Ислямската революция през 1979 година и последвалата окупация на американското посолство в Техеран насам Иран и САЩ не поддържат дипломатически отношения. Оттогава връзките между тях са белязани от вражда, санкции, напрежение в сферата на сигурността и спорове, свързани с иранската ядрена програма.
САЩ изискват от Иран изцяло да прекрати обогатяването на уран за своята ядрена програма. Западът обвинява Техеран, че се стреми към създаването на атомна бомба. Иран отрича, но вече е постигнал обогатяване на уран до 60 процента. Респективно ядрената програма остава една от основните конфликтни точки в отношенията със Запада.
Колко голяма е заплахата от война в Иран?
В последните дни Тръмп неведнъж заплаши Иран с военна намеса, ако силите за сигурност използват насилие срещу демонстрантите.
Но бруталният подход към тях остава скрит за света заради изключването на интернет и почти всяка форма на комуникация от девети януари насам. От неделя насам иранската телевизия постоянно показва кадри на морги, пълни с трупове на демонстранти, убити от силите за сигурност. Същевременно към семействата се отправя предупреждението да не допускат децата им да участват в демонстрациите, които били водени от "терористи".
От страна на иранското външно министерство бе заявено, че Ислямската република не се стреми към война, но е подготвена за нея.
Експертката по Иран и Близкия изток Фатема Аман коментира по този повод пред ДВ: "Дебатът за възможните решения на Доналд Тръмп или за военни акции на Израел срещу Иран е посветен по-малко на официално обявените намерения, отколкото на реалното отражение на подобни стъпки върху властовата структура в страната." Тя допълва: "Опитът показва, че външният натиск, особено ако не доведе до бързо падане на правителството, няма непременно да окаже отслабващо влияние и дори може да даде обратен ефект. В случая с Иран този риск е особено висок."
Външната заплаха може да бъде използвана като претекст за затягане на мерките за сигурност, за по-силно потискане на протестиращите и за маргиализиране на вътрешните конфликти във властовия апарат. "Президентът Тръмп нееднократно показа, че поставя американските интереси над всичко останало", подчертава Аман, която работи в Института за Близкия изток и Атлантическия съвет. Тя смята, че негова основна цел може да е промяна на поведението на Ислямската република, а не непременно на самия режим. Тази цел би могла да бъде постигната чрез натиск, санкции и заплахи, но не и чрез всеобхватна война.
Мащабна война между САЩ и Иран може да не доведе до смяна на режима, но ще има непосредствени въздействия върху съседните държави. "Би могло да се стигне до нестабилност в енергийното осигуряване, нарастваща несигурност, значителен икономически натиск, както и до заплаха от разширяване на свързаните конфликти. Поради това широка подкрепа за мащабна война в региона в момента не може да се очаква."
Загриженост за стабилността в Персийския залив
Съседните арабски държави в Персийския залив не са смятани за съюзници на Иран, но имат голям интерес от регионална стабилност и избягване на военни ескалации. Нападение срещу Иран крие риска Техеран да отговори с атаки срещу американските военни бази в региона, каквито в съседните страни има десетки.
Както посочва пред ДВ политологът Фарзан Сабет, преди актуалните събития държавите от Съвета за сътрудничество в Персийския залив бяха решили да признаят Иран като политическа реалност, с която трябва да се съобразяват. "По-късно, след събитията от 2019 година, те започнаха да изграждат собствени военни сили и да задълбочават стратегическите си връзки със съюзниците. Същевременно искаха да наблегнат на дипломацията и да ограничат напрежението с Иран."
Регионалните вражди между шиитските владетели в Иран и сунитското кралско семейство в Саудитска Арабия за господство в Близкия изток ескалираха през 2019 година, след като рафинерии в Саудитска Арабия бяха атакувани с дронове и ракети, в резултат на което производството на нефт временно бе намалено наполовина. Обвинени за нападенията бяха хутите в Йемен, които се ползват с подкрепата на Иран, макар Техеран да отхвърли прякото си участие.
Новите санкции срещу Иран не се нравят на Русия и Китай
За Пекин, който последователно разширява влиянието си в Близкия изток и въпреки американските санкции продължава да внася евтин нефт от Иран, протестите и новите американски санкции не са добра новина.
Като съюзници на Ислямската република Китай и Русия отправят критики към санкциите, наложени на Иран през септември 2025 година заради ядрената му програма, и ги отхвърлят като правно недопустими. Президентът Доналд Тръмп от своя страна обяви на 12 януари, че за страните, които правят сделки с Иран, незабавно влиза в сила митническа ставка от 25 процента. Най-важните търговски партньори на Иран са Китай, Турция, ОАЕ и Ирак.
Китай разкритикува решението и заяви, че ще защитава решително своите права и интереси.
Русия на Путин поддържа Ислямската република
Най-много опасения от свободен и демократичен Иран обаче би могла да има Русия под управлението на Владимир Путин, предполага енергийният експерт Умуд Шокри. Пред ДВ той казва следното: "Русия има голямо влияние върху сегашното ръководство на Ислямската република. Ако на власт дойде правителство, което застрашава интересите на Русия в региона или във външната политика, то не би било желано за Москва."
Иран е сред трите държави с най-големи нефтени залежи в света, а и притежава вторите по големина запаси от природен газ. "Ако Иран успее да привлече необходимити капитали и технологии и да си възвърне дела на енергийния пазар след отмяната на санкциите, делът на другите износители постепенно ще намалее."
Въпреки това Шокри смята, че демократично избрано от народа и стабилно правителство в Техеран би могло да бъде в интерес на всички други държави в региона. Това би сложило край на интервенционистката външна политика на Иран, от която са засегнати всички страни в региона - независимо дали искат или не.
