Р об Райнър и съпругата му Мишел Сингър са били открити мъртви в дома им в Лос Анджелис, като полицията разследва случая като убийство, съобщи Daily Mail.
When Harry Met Sally director Rob Reiner, 78, and wife, 68, found dead in LA home with 'knife wounds' https://t.co/KKIjXL9LJr pic.twitter.com/0JWmLUtmUu
— Daily Mail (@DailyMail) December 15, 2025
Според TMZ полицията е потвърдила, че телата на 78-годишен мъж и 68-годишна жена принадлежат на Райнър и съпругата му.
По данни на източници от правоохранителните органи телата на двойката са били открити с това, което изглежда като "прободни рани".
Разследването се води от детективи от отдела за грабежи и убийства на Полицейското управление на Лос Анджелис (LAPD). Детективи от LAPD са заявили пред ABC7, че смъртта се разследва като убийство. В неделя вечерта около дома им е имало голям брой полицаи.
Съсед е споделил пред ABC7, че Лари Дейвид и Били Кристъл, които участват в класическата романтична комедия на Райнър „Когато Хари срещна Сали“, са посетили местопрестъплението поотделно, а Кристъл си е тръгнал разплакан.
Съобщава се, че Райнър и съпругата му са живеели в този дом и според имотните регистри те са негови собственици, съобщава NBCLA.
От Daily Mail са се свързали с представители на Райнър и LAPD за коментар.
Според новинарските канали парамедици от Пожарната служба на Лос Анджелис (LAFD) са получили сигнал за имението, намиращо се на улица Чадбърн, в 15:38 часа.
Само минути след пристигането си служителите на LAFD на място са повикали полицията в рамките на „разследване на смърт в линейка“.
Съобщава се, че висшето ръководство на LAPD вече се намира на мястото на предполагаемото двойно убийство.
Дъщерята на Райнър, Роми, по информация живее в къща срещу неговата, заедно с децата си.
През септември Райнър пусна „Spinal Tap II: The End Continues“, продължението на емблематичния му псевдодокументален филм от 1984 г. „This Is Spinal Tap“, който той е съавтор, режисьор и в който участва.
Райнър последва баща си - комичния актьор и режисьор Карл Райнър. Той почина през 2020 г. на 98-годишна възраст.
Роб Райнър първоначално се утвърждава като актьор и е най-известен с ролята си на Майкъл „Мийтхед“ Стивик в сериала „All in the Family“.
Той печели две награди „Еми“ и е номиниран за пет „Златни глобуса“ по време на участието си в сериала от 1971 до 1978 г.
През 80-те години Райнър успешно преоткрива кариерата си с иновативната комедия „This Is Spinal Tap“, която вдъхновява безброй псевдодокументални филми.
През следващите две десетилетия той се превръща в един от най-търсените режисьори в Холивуд благодарение на класики и касови хитове като „Остани до мен“ (1986), „Принцесата булка“ (1987), „Мизъри“ (1990), „Няколко добри мъже“ (1992), „Американският президент“ (1995) и „Преди да се съмрачи“ („The Bucket List“, 2007).
Въпреки че се фокусира основно върху режисурата, Райнър продължава да играе и в по-късните си години, включително в ролята на бащата на героя на Леонардо ди Каприо във филма на Мартин Скорсезе „Вълкът от Уолстрийт“ (2013), както и в по-късни роли в собствения си филм „And So It Goes“ (2014), комедията „Sandy Wexler“ (2017) с Адам Сандлър и най-скоро в продължението на „Spinal Tap“.
Филмът на Райнър от 1989 г. „Когато Хари срещна Сали“ е смятан за една от най-великите романтични комедии, правени някога.
Именно на снимачната площадка на този филм Райнър се запознава с бъдещата си съпруга — фотографката Мишел Сингър. Двамата се женят през 1989 г. и имат три деца: Джейк, Ник и Роми.
Преди това Райнър е бил женен за покойната актриса и режисьор Пени Маршал, с която имат едно осиновено дете. Маршал почина през 2018 г. на 75-годишна възраст.
Синът на Райнър - Ник Райнър, 32-годишен, по-рано е говорил открито за борбата си с наркотична зависимост и периоди на бездомност.
През 2016 г. Роб режисира филма „Being Charlie“ - полуавтобиографична драма, написана от Ник, за която той споделя, че е вдъхновена от многобройните му престои в рехабилитационни центрове, първият от които е бил около 15-годишната му възраст.
„Бях бездомен в Мейн. Бях бездомен в Ню Джърси. Бях бездомен в Тексас“, спомня си Ник в интервю за People през 2016 г. „Прекарвах нощи на улицата. Прекарвах седмици на улицата. Не беше забавно.“
Ник, който споделя, че до 2016 г. е влизал в рехабилитация още 17 пъти, също твърди, че е живял на улицата, след като е отказал да се върне в програма за лечение.
Той казва през 2016 г., че последният му престой в рехабилитация е бил три години по-рано.
По време на излизането на „Being Charlie“ Ник заявява, че се надява да остане далеч от наркотиците, за да не бъде никога повече бездомен.
„Когато бях там навън, можех да умра. Всичко е въпрос на късмет. Хвърляш заровете и се надяваш да оцелееш“, споделя той пред People.
