„Руснаците се опитват да забранят всичко украинско тук: език, а също и радиции. Дори украинските празници са забранени“. Това е тъгата и страхът на един рядко чут глас от Украйна – този на някой, живеещ в една от окупираните от Русия области на страната. Наричаме я Мария.
Докато САЩ ръководят усилията за преговори за мир в Украйна,
живеещите под руска окупация са изправени пред брутално, репресивно бъдеще.
Кремъл вече въведе строги ограничения, предназначени да заличат украинската идентичност, включително сурови наказания за всеки, който се осмели да не се съгласи.
In Chernihiv oblast, Russians are spreading leaflets calling on locals to collaborate. “Russia doesn’t fight against civilians…freedom of speech, opinion, and choice are Russia’s guaranteed priorities for Ukrainians”. Very basic propaganda that will never work pic.twitter.com/S7quP8Hu70
— Anastasiia Lapatina (@lapatina_) March 23, 2022
Сега има опасения, че Киев може да бъде принуден да се откаже от поне част от територията, окупирана от Русия, като част от потенциално прекратяване на огъня или мирно споразумение. Украинските власти отхвърлят това, но Москва казва, че най-малкото иска да завземе напълно четири украински региона, които частично контролира – Донецк, Луганск, Херсон и Запорожие – в допълнение към Крим, който анексира през 2014 г.
Поради репресиите от страна на руските власти, говоренето с медиите и дори със собствените ви роднини в окупираните територии може да бъде изпълнено с опасност, пише Виталий Шевченко, редактор за Русия в Би Би Си (BBC).
Кремъл също започна широкообхватна кампания за принуждаване на украинците в окупираните територии да вземат руски паспорти.
Доказателствата сочат, че на украинците се отказват здравни грижи и свободно движение, освен ако не приемат руско гражданство.
Мария (не е истинското ѝ име) каза, че е била член на изцяло женска подземна съпротивителна група, която води кампания за мирна съпротива в тези територии, главно чрез разпространение на листовки и бюлетини. В интервю за програмата Today на BBC тя използва украинска поговорка, за да опише опасността, пред която е изправена: „Имаш страх в очите, но ръцете ти продължават да го правят. Разбира се, че е страшно“.
Би Би Си не може да разкрие истинското ѝ име или местоположение, за да не я изложи на опасност.
Атмосфера на страх
Атмосферата на страх и подозрение е такава, че когато се опитвах да се свържа с жителите на окупирания Мариупол, бях обвинен, че съм руски журналист. „Няма да ти хареса това, което имам да кажа. Хора като теб убиват, ако им кажеш истината“, ми каза един човек чрез директно съобщение в социалните медии. Те твърдяха, че са от пристанищния град, превзет от руснаците през май 2022 г. след кървава обсада, която го остави в руини.
По-късно попитах някои украински приятели дали мога да говоря с техни роднини, живеещи в окупирани райони. Всички казаха „не“ – това би било твърде опасно.
“Russia is here forever!”
— Business Ukraine mag (@Biz_Ukraine_Mag) July 27, 2022
New billboards in Russian-occupied southern Ukraine reveal the ugly reality of imperial expansion behind Kremlin claims of Ukrainian Nazis and NATO threats pic.twitter.com/5YtgZkb0yh
София (също не е истинското ѝ име) е от село в южната Запорожска област на Украйна. Населеното място беше окупирано на петия ден от пълномащабното нахлуване през 2022 г. и се намира на час път с кола южно от град Запорожие, основен регионален център, който все още е под украински контрол. София сега е в Обединеното кралство, но родителите ѝ все още са в нейното село и тя ми каза за грижите, които трябва да полага, когато разговаря с тях.
„Преди около година родителите ми бяха претърсени от (руската служба за сигурност) ФСБ. Конфискуваха телефоните им, обвинявайки ги, че са казали на украинската армия къде са разположени руските войски. Това не беше вярно и
по-късно руските военни казаха на родителите ми, че са били докладвани от съседите си.
Ето защо се опитвам да не провокирам нищо подобно“, казва ми София. „Трябва да чета между редовете, когато ми казват какво се случва“, споделя тя..
И просто да говори с тях става все по-трудно. София споделя, че родителите ѝ не могат дори да заредят мобилните си телефони или да застраховат колата си, защото отказват да вземат руски паспорти. „Става наистина неудобно да се живее без руски документи за самоличност“, казва тя.
Ева, чието име също променихме, има сестра, която работи в окупираната от Русия атомна електроцентрала Запорожие. „Винаги, когато преминем от времето или нашите деца към нашите теми, нейният тон се променя“, казва Ева. „Тя ми казва: „Ти не разбираш!“. „Това, което разбирам, е, че тъй като е работник в атомна електроцентрала, телефонът ѝ вероятно ще бъде подслушван“, казва ми Ева. Тя също така казва, че сестра ѝ често повтаря проруски наративи, когато говори с нея.
Друга приятелка, Катерина, ми казва, че нейна позната в окупираната част на Херсонска област е била хвърлена в наказателно мазе за разговор с брат ѝ, който е помагал на украинската армия. „Не мога да ги изложа на риск“, каза ми Катерина, когато поисках да се свържа с нейната приятелка.
Начини за наказание
Според Мария руските администрации са инсталирали системи за наблюдение, за да наблюдават всякакви прояви на несъгласие. „Те поставят много камери за видеонаблюдение, за да контролират всички, да намерят всички активисти“, казва тя.
Много украински активисти са убити или изчезнали по време на руската окупация. Според украинската правозащитна група Zmina най-малко 121 активисти, доброволци и журналисти са били убити по време на пълномащабното нахлуване, повечето от тях през първата му година.
Преди инвазията Русия е съставила списъци на активисти, които да бъдат арестувани или убити,
казва групата.
Съвсем наскоро установените от Русия власти прилагат множество репресивни закони срещу инакомислещите. Те могат да бъдат наказани за предполагаеми престъпления като разпространение на „фалшива информация“, „дискредитиране“ на руската армия или подкрепа на „екстремизъм“.
Само в Крим досега са образувани 1279 дела по обвинения в „дискредитиране“ на руските въоръжени сили, казва украинската правителствена служба за Крим. Според него 224 души са били хвърлени в затвора в окупирания украински регион за изразяване на несъгласие, повечето от които са членове на местната общност на кримските татари.
Въпреки опасностите редица подземни съпротивителни групи са активни в окупираните части на Украйна.
Zla Mavka (Зла Майка), която носи името си от украинско митично създание, е ненасилствено изцяло женско движение, фокусирано предимно върху разпространението на плакати и листовки в окупираните региони.
В Мелитопол, Запорожка област, партизаните са атакували окупационните войски и техния транспорт, докато групата на кримските татари Атеш е участвала в разузнаване и подривна дейност. Междувременно движението Жълтата лента разпространява украински символи в окупирани територии.
Поради липсата на независими медии в окупираните части на Украйна е трудно да се провери въздействието на подобни дейности. Няма обаче доказателства, които да предполагат, че те са причинили значителни смущения на окупационните сили.
Изтриване на самоличността
Мария казва, че цели улици са облепени с руска пропаганда. „В центровете на градовете всичко е покрито с руска пропаганда: билбордове с лика на Путин, цитати на Путин, хора, които наричат герои от специалната военна операция. Навсякъде има знамена“, казва тя пред BBC.
Кремъл забрани украинските и независимите медии, включително Би Би Си, а пропагандисти бяха изпратени от Русия, за да създадат приятелски медии в окупираните територии. След като много професионални журналисти избягаха, те бяха принудени да наемат местни тийнейджъри, за да разпространяват наративите на Москва.
Проруската пропаганда започва рано в училище, където децата са принудени да посещават часове, възхваляващи руската армия и да се присъединяват към квазивоенни групи като Юнармия (Младежка армия). Един руски учебник дори оправдава нахлуването в Украйна, като лъжливо я представя като агресивна държава, управлявана от националистически екстремисти и манипулирана от Запада.
