И ран е под силен международен натиск заради ядрената си програма, а в същото време Москва разширява ядреното си сътрудничество с Техеран, съобщи Deutsche Welle.
Какви геополитически сметки се крият зад официалното партньорство?
На 20 ноември Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) призова Иран с резолюция да започне „незабавно и изцяло“ да съдейства на нейните инспектори. Агенцията иска да изясни местонахождението на около 400 килограма уран, обогатен до 60%, който страната все още съхранява на неизвестно място.
След 12-дневната война между Израел и Иран през юни Техеран отказа на инспекторите на МААЕ достъп до атакуваните съоръжения. Докато този спор продължава, Москва разширява ядреното си сътрудничество с Техеран. „Нашето сътрудничество достигна безпрецедентно ниво“, заяви руският посланик в Техеран Алексей Дедов в средата на ноември. Той е цитиран от иранската информационна агенция ISNA да казва, че Москва подкрепя и ще продължи да оказва съдействие на Техеран в търсенето на решения за проблемите, свързани с ядрената му програма.
"Москва е обещавала много, но е изпълнила малко"
Още в края на септември Москва и Техеран подписаха декларация за намерения за изграждане на нови ядрени мощности. Руската атомна енергийна агенция „Росатом“ сключи с иранската компания „Iran Hormoz“ договор на стойност 25 милиарда долара за строителството на четири нови атомни електроцентрали в Иран.
„Русия е най-важният международен партньор на иранската ядрена програма“, посочва експертът по Близкия изток Давид Джалилванд в отговор на запитване от ДВ. Джалилванд ръководи Orient Matters, консултантска компания в Берлин, специализирана по въпросите на геополитиката, икономиката и енергетиката в Иран и Близкия изток.
„Що се отнася до по-нататъшното разширяване на иранската ядрена програма, Москва досега е обещавала много, но е изпълнила малко“, казва той.
Още през 2016 г. беше обявено строителството на втори реактор в Бушер. До днес обаче това не е реализирано. Той счита за малко вероятно новата декларация за намерения да бъде изпълнена с конкретно съдържание: „Русия няма интерес да укрепва стратегическата позиция на Иран в Близкия изток, включиелно и заради отношенията си с Израел, страните от Персийския залив и Турция“, казва Джалилванд.
Русия не помогна на Иран по време на 12-дневната война
По време на 12-дневната война между Израел и Иран през юни Техеран не получи почти никаква подкрепа от Москва. А според подписаното в началото на годината споразумение за стратегическо партньорство с Русия, Иран би трябвало да може да разчита на военно и икономическо сътрудничество за следващите 20 години.
Техеран достави дронове и оръжия за руската агресивна война срещу Украйна и по този начин се превърна в един от най-важните поддръжници на Москва – за сметка на отношенията си с Европа. В замяна Иран поръча, наред с другото, няколко бойни самолета от типа Сухой Су-35, за да модернизира въздушните си сили. Но до последния военен конфликт с Израел тези машини не бяха доставени. Войната ясно разкри слабостите на иранската противовъздушна отбрана.
„Стратегическото споразумение с Русия се оказа фарс“, критикува Мохамад Садр, член на влиятелния ирански Съвет по целесъобразност. „Русия не е надеждна: абсурдно е да вярваме, че ще ни подкрепи или ще се изправи срещу САЩ.“ Садр дори обвини Москва, че е предоставила на Израел информация за иранските отбранителни центрове.
В иранското общество образът на Русия е съответно негативен. Професор от университета в Техеран обяснява пред ДВ: „Хората знаят, че Русия изоставя Иран в решаващи моменти. Мнозина са убедени, че правителството се придържа към Москва само за да запази властта си, а не в интерес на хората“.
Зад партньорството прозират сметки
Въпреки опита от 12-дневната война, консервативните сили в Иран изискват по-нататъшно задълбочаване на сътрудничеството. „Влиянието на Русия над властта в Иран е неоспоримо“, казва в интервю за ДВ Афшар Солеймани, бивш посланик на Иран в Баку. „Консервативните сили подкрепят Русия, доставката на ирански дронове за Москва и продължаващите напрежения със САЩ. Това показва колко силно е това влияние. Докато това политическо течение остава на власт, малко ще се промени – последствията ще продължат да носят хората.“
Камран Газанфари, депутат в иранския парламент, дори твърди, че според бившия руски президент и настоящ заместник-председател на руския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев Русия е готова да снабди Иран с ядрени оръжия. Но експертът Джалилванд счита такава перспектива за изключително малко вероятна: „Русия няма интерес да разширява кръга на ядрените сили в и бездруго нестабилния Близък изток.“
Доставка на военни технологии?
Възможно е обаче Москва да достави технологии, които Техеран теоретично би могъл да използва и за военна програма. Пряката помощ за направата на атомна бомба обаче се счита за изключена. Русия използва „иранската карта“ предимно като част от своята преговорна стратегия спрямо САЩ. Въпреки че според собствените си данни Техеран временно е спрял обогатяването на уран, остава неясно дали Москва ще успее да убеди Иран да намали запасите си от уран.
„В миналото Русия многократно се е представяла като посредник“, казва експертът за Близкия изток Давид Джалилванд. „Това обаче вероятно не е мотивирано от интерес към разрешаване на ядрения конфликт. По-скоро, предвид войната в Украйна, Москва се опитва да се позиционира като предполагаем конструктивен партньор спрямо САЩ и по този начин да вбие клин между Вашингтон и Европа.“
