- Рон Де Франческо оцелява след удара на втория самолет в Южната кула на 11 септември, като се оказва сред едва 18 души, успели да се измъкнат от зоната на удара или по-горните етажи.
- В критичния момент, сред огън и дим, той чува глас, който го подканя да стане и да продължи; преживяването описва като т.нар. „синдром на третия човек“.
- Де Франческо напуска кулата минути преди срутването в 9:59 ч., но получава тежки изгаряния и травми; по-късно решава да разказва историята си като послание за надежда и постоянство.
На 11 септември 2001 г. Рон Де Франческо отива на работа на 84-ия етаж на Южната кула на Световния търговски център. Като брокер на паричните пазари той тъкмо се е настанил на бюрото си, когато чува оглушителен взрив и сградата се разтърсва, отвлечен самолет току-що е ударил намиращата се наблизо Северна кула.
Все още никой не осъзнава, че терористичните атаки от 11 септември са започнали. Около 15 минути по-късно втори самолет се врязва в кулата, в която се намира Де Франческо, и той, заедно с хиляди други хора, отчаяно се опитва да напусне сградата.
Повечето хора, намиращи се на етажите в или над зоната на удара, между 77-ия и 85-ия етаж, загиват. Де Франческо обаче успява да се измъкне. Всъщност той е смятан за последния човек, успял да излезе от Южната кула, преди тя да се срути.
След трагедията Де Франческо отдава оцеляването си в онзи ден на неземния глас, който го насърчил в най-отчаяните му мигове.
„Заспиш ли, умираш!“: Разтърсващите разкази за оцеляване от 11 септември
- Объркването преди хаоса на 11 септември
Канадец, работещ в САЩ с работна виза за имигранти, Рон Де Франческо е изучавал бизнес в Университета на Западно Онтарио, преди да започне работа в Euro Brokers. Родом от Хамилтън, провинция Онтарио, Де Франческо приемал за чест възможността да работи в извисяващия се над Манхатън Световен търговски център.
„Беше страхотно да отида в Ню Йорк, да успея, да почувствам тръпката от работата в Световния търговски център“, разказва по-късно Де Франческо пред Toronto Star.
Но на 11 септември 2001 г. животът на Де Франческо се променя завинаги. В 8:46 ч. сутринта полет 11 на American Airlines, отвлечен по жесток начин от петима терористи от „Ал Кайда“, се врязва в Северната кула. В съседната сграда Де Франческо току-що се е настанил на бюрото си на 84-ия етаж на Южната кула. Той чува силен взрив и вижда как от мястото на удара се изливат дим и пламъци.
Първоначално Де Франческо остава на мястото си. Ударена е другата кула, а не тази, в която се намира той, и съобщенията по интеркома уверяват хората, че Южната кула е „сигурна“ и че „няма нужда от евакуация“.
Докато разговаря с приятели и близки, негов приятел от Торонто обаче настойчиво го призовава да напусне сградата. Около 15 минути след като самолетът се е врязал в Северната кула, Де Франческо се съгласява и се отправя към асансьора.
Само мигове по-късно, в 9:03 ч., полет 175 на United Airlines се врязва в Южната кула между 77-ия и 85-ия етаж.
„Дясното му крило премина право през нашата търговска зала“, спомня си по-късно Рон Де Франческо, цитиран от канадското издание Thunder Bay News. „Сега мисля, че много от колегите ми са загинали при самия удар“, казва Де Франческо.
- В капана на горните етажи на Южната кула
По-късно Рон Де Франческо разказва пред Forbes, че ударът на самолета е бил толкова силен, че е усетил как Южната кула се люлее с два-три метра. За момент той помислил, че сградата може да се преобърне напълно.
След като сградата спира да се люлее, Де Франческо се отправя към стълбище А. За щастие той намира единственото от трите аварийни стълбища на сградата, което все още е проходимо, и се присъединява към група хора, опитващи се да избягат по него.
Докато слизат, групата на Де Франческо се сблъсква с друга група, която се движи нагоре. Хората от нея им казват, че е невъзможно да се слезе, има прекалено много огън и дим. Докато двете групи обсъждат какво да правят, Де Франческо за кратко се присъединява към свой колега, Брайън Кларк, в опит да освободят човек, който е блокиран в офис. Но той е обхванат от дима и в крайна сметка решава да продължи нагоре.
Въпреки че Де Франческо отново се присъединява към първоначалната си група, ситуацията става още по-опасна. Всички противопожарни врати са заключени. Димът става все по-гъст. Когато Де Франческо достига 91-вия етаж, той започва да изпада в паника.
Изглежда няма изход. Но да продължава нагоре му се струва погрешно. Затова Рон Де Франческо се обръща и отново започва да слиза по стълбите.
„Изпуснах асансьора и това спаси живота ми“: Историята на мъжа с куфарчето от 11 септември
- Как „синдромът на третия човек“ спасява Рон Де Франческо на 11 септември
Докато Де Франческо слиза, той се сблъсква с още повече дим, огън и горещина. Опитва се да се предпази с парче гипсокартон, но ситуацията изглежда безнадеждна. Той ляга и тогава чува глас.
Подобно на други хора, попадали в крайно опасни ситуации, Де Франческо преживява случай на това, което изглежда като „синдром на третия човек“. Точно преди да се откаже, той чува глас, който му казва: „Стани!“
Гласът се обръща към Де Франческо по име и го насърчава да продължи. Когато се изправя, той усеща присъствие, въпреки че наоколо няма никого.
„Бях отведен до стълбите. Не мисля, че нещо ме е хванало за ръката, но определено бях воден“, спомня си по-късно Де Франческо в книгата The Third Man Factor: Surviving the Impossible на Джон Гайгър.
Когато Де Франческо се натъква на пламъци, присъствието го подтиква да продължи напред.
„То ме поведе към стълбището, поведе ме да си пробия път, поведе ме да премина през огъня… Очевидно някой ме насърчаваше. Това не е мястото, към което би тръгнал човек, не отиваш към огъня“, казва Франческо.
От другата страна на пламъците обаче Де Франческо открива чисто и добре осветено стълбище. Гласът изчезва, а малко по-късно Де Франческо среща група пожарникари, които му нареждат да продължи да слиза.
Рон Де Франческо се спуска възможно най-бързо към фоайето.
- Бягството на Рон Де Франческо от Южната кула
Отвън Южната кула и целият Световен търговски център изглеждат като бойно поле, осеяно с жертви и отломки. Но Рон Де Франческо няма много време да осмисли ужаса пред очите си. Само мигове по-късно той чува „нечовешки рев“.
Били са изминали 56 минути от момента, в който отвлеченият самолет се е врязал в Южната кула. Де Франческо се обръща точно навреме, за да види огромно огнено кълбо, идващо от небето. 110-етажната кула е започнала да се срутва.
Де Франческо си спомня, че е започнал да бяга и че нещо го е ударило силно по главата. След това губи съзнание и се събужда няколко дни по-късно в болница „Сейнт Винсент“ в Манхатън, а до него е съпругата му Мери.
„Имах изгаряния по 60 процента от тялото си. Бях интубиран. Имах сериозна разкъсна рана на главата и счупена кост на гърба. Контактните ми лещи бяха разтопени в очите ми“, разказва той пред Thunder Bay News. „Но бях жив, жив, за да се присъединя към останалия свят и да се опитам да осмисля онзи ужасяващ ден“, допълва той.
В крайна сметка се смята, че Рон Де Франческо е последният човек, успял да избяга от Южната кула, преди тя да се срути в 9:59 ч. сутринта. Кулата се срива само за десет секунди, убивайки всички, които все още са били блокирани вътре. Той е един от едва 18-те души, успели да избягат от зоната на удара или от етажите над нея в Южната кула, и един от само четиримата, успели да се измъкнат от над 81-вия етаж.
Той оцелява. Но близо 3000 души загиват в онзи ден в Ню Йорк, Вашингтон и Пенсилвания.
През седмиците, месеците и годините след трагедията Рон Де Франческо се бори с чувството за вина, че е оцелял, и почти не говори публично за преживяното в онзи ден. През последните години обаче Де Франческо решава да разкаже историята си, за да отправи послание за надежда и постоянство.
Той продължава да отдава бягството си на 11 септември на гласа, който е чул, каквото и да е било това.
„Вярващите, а между другото, аз също се причислявам към вас, няма да имат особени проблеми да разберат какво означава този глас. По-светски настроените може да повярват, че това са били моите синапси, задвижвани от адреналин. Ето какво знам със сигурност. Ако някога отново чуя глас, толкова ясен, толкова спокоен и толкова настойчив, който ми казва да стана, ще го направя. Той ме накара да се изправя, отново да застана на краката си, и аз последвах гласа обратно в най-гъстия дим и огъня“, отбелязва Де Франческо.
