Е диният от тях се застъпваше за свобода, откритост, мир и по-тесни връзки с външния свят. Другият вкарва в затвора критиците си, запушва устата на журналистите, тласка страната си към все по-голяма изолация и води най-кървавия конфликт в Европа след Втората световна война.
Такава е разликата между Михаил Горбачов, последния лидер на Съветския съюз, и Владимир Путин, президента на Русия.
В много отношения Горбачов, който почина във вторник, неволно даде възможност на Путин. Силите, които Горбачов отприщи, излязоха извън контрол, доведоха до неговото падане и разпадането на Съветския съюз.
Откакто дойде на власт през 1999 г., Путин зае твърда позиция, която доведе до почти пълен обрат в реформите на Горбачов.
Когато Горбачов дойде на власт като съветски лидер през 1985 г., той бе по-млад и по-енергичен от своите предшественици. Той скъса с миналото, като се отдалечи от полицейската държава, възприе свободата на пресата, прекрати войната на страната си в Афганистан и пусна на свобода източноевропейските страни, които бяха затворени в комунистическата орбита на Москва. Той сложи край на изолацията, обхванала СССР от самото му основаване.
Това беше вълнуващо, изпълнено с надежда време за съветските граждани и за света. Горбачов обещаваше светло бъдеще.
Той вярваше в интеграцията със Запада, в многостранния подход и глобализма за решаване на световните проблеми, включително прекратяване на въоръжените конфликти и намаляване на опасността от ядрени оръжия.
В ярък контраст с това светогледът на Путин е, че Западът е "империя на лъжата", а демокрацията е хаотична, неконтролируема и опасна. Макар и да се въздържа от пряка критика, Путин намеква, че Горбачов се е продал на Запада.
Връщайки се към комунистическия стил на мислене, Путин смята, че Западът е империалистически и арогантен, опитва се да наложи либералните си ценности и политики на Русия и използва страната му като изкупителна жертва за собствените си проблеми.
Той обвинява западните лидери, че се опитват да рестартират Студената война и да ограничат развитието на Русия. Стреми се стреми към световен ред, в който Русия е равнопоставена на САЩ и другите големи сили, и в някои отношения се опитва да възстанови империята.
Горбачов понякога се поддаваше на западния натиск.
Две години след като президентът на САЩ Роналд Рейгън го помоли да "събори тази стена" в речта си пред Берлинската стена, Горбачов направи това косвено, като не се намеси в популистките антикомунистически революции в Източна Европа. Последва падането на Желязната завеса и краят на Студената война.
У дома Горбачов въведе две радикални и драматични политики - "гласност" или откритост и "перестройка" - преструктуриране на съветското общество. Темите, които преди бяха забранени, вече можеха да се обсъждат в литературата, медиите и обществото като цяло. Той предприе икономически реформи, за да даде възможност на частното предприемачество да се отдалечи от управляваната от държавата икономика.
Той също така разхлаби хватката на страховитата полицейска държава, освободи политически затворници като Андрей Сахаров и сложи край на монопола на комунистическата партия върху политическата власт. По-свободните пътувания в чужбина, емиграцията и зачитането на религиозните норми също бяха част от този процес.
Путин се отклони от промените на Горбачов.
Той се съсредоточи върху възстановяването на реда и полицейската държава. Все по-жестоките репресии срещу инакомислието включват вкарване в затвора на критици, обявяването им за предатели и екстремисти, включително и за това, че само са нарекли "специалната военна операция" в Украйна война. Той вижда в някои критици финансирани от чужбина колаборационисти на враговете на Русия.
В стремежа си за контрол той закрива независими медии и забранява правозащитни и хуманитарни организации. Изисква пълна лоялност към държавата и набляга на традиционните руски семейни, религиозни и националистически ценности.
Управлението на Горбачов не бе лишено от провали.
По-либералната му политика не бе безпроблемна, като например кървавото потушаване на движението за независимост в съветската балтийска република Литва през 1991 г. и преди това опита за прикриване на аварията в Чернобилската атомна електроцентрала през 1986 г.
Когато през декември 1988 г. Армения бе засегната от мощно земетресение, осъзнал, че опитите за скриване на неприятните събития не дават резултат, той отвори границите за спешна международна помощ и даде прозрачност за разрушенията.
След близо десетилетие на сражения в Афганистан Горбачов нареди изтеглянето на съветските войски през 1989 г., сключи множество споразумения за контрол на въоръженията и разоръжаване със САЩ и други държави и помогна за прекратяването на Студената война. За тези усилия той получи Нобелова награда за мир през 1990 г.
Но в страната икономическите реформи на Горбачов не се развиха добре.
Освобождаването на промишлеността от държавен контрол и разрешаването твърде бързо и безсистемно на частното предприемачество доведе до широко разпространен недостиг на храни и потребителски стоки, задълбочи корупцията и създаде класа от олигарси.
Разрастващите се движения за независимост в съветските републики и други проблеми дотолкова разгневиха твърдолинейните привърженици на комунистическата партия, че те направиха опит за преврат срещу него през август 1991 г., което допълнително отслаби неговото властово присъствие и доведе до оставката му четири месеца по-късно.
В крайна сметка мнозина в Русия смятат, че Горбачов е оставил след себе си неизпълнени обещания, разбити надежди и една отслабена, унизена страна.
Един от тези, които смятат така, е Путин. За него голяма част от това, което Горбачов е направил, е било грешка. Най-голямата е разпадането на Съветския съюз, което Путин нарича "най-голямата геополитическа катастрофа на века".
Съветският съюз не беше уважаван, беше победен и разбит на части - 15 държави. За Путин това беше и лично, защото като офицер от КГБ, разположен в Източна Германия, той в ужас наблюдава как огромни тълпи организират народното въстание, което доведе до премахването на Берлинската стена и обединението на Германия, като в един момент имаше и обсада на офиса на КГБ в Дрезден.
И до днес разбиранията на Путин за заплахите за страната му и за народните революции определят външната му политика и дълбокото му недоверие към Запада. Те са в основата на решението му да нахлуе в Украйна на 24 февруари.
Като едно от основанията за войната той посочва нарушено обещание на САЩ към Горбачов - предполагаемото обещание от 1990 г., че НАТО няма да се разширява в Източна Европа. Представители на САЩ отричат да е давано такова обещание, но Путин вярва, че разширяването на НАТО, и по-специално перспективата за присъединяване на съседна Украйна към алианса, представляват екзистенциална заплаха за Русия.
Критиците твърдят, че Путин изопачава фактите и пренебрегва местните настроения, като твърди, че украинците искат да се освободят от управлението на Киев и да се присъединят към Москва.
Той започна мащабни усилия за модернизиране и разширяване на военната мощ на Русия, отдалечавайки се от споразуменията за контрол на въоръженията, които договори Горбачов.
Войната на Путин в Украйна, предполагаемите нарушения на човешките права и анексирането на Крим през 2014 г. доведоха до масирани международни санкции, които действат в обратна посока на културните и икономическите връзки, насърчени от Горбачов. Но според шепа съюзници Русия е изолирана.
Въпреки че може да се очаква, че Горбачов щеше да бъде по-критичен към Путин, той подкрепи анексирането на Крим от Русия, осъди разширяването на НАТО на изток и заяви, че Западът е пропуснал възможностите, които краят на Студената война му предостави.
Но в много други отношения историческите паралели между двамата лидери се различават като деня и нощта.
Един от наблюдателите, които смятат делото на Горбачов за незавършено, е Михаил Ходорковски, руски магнат, който се премести в Лондон, след като прекара десетилетие в руски затвор по обвинения, които се разглеждат като политическо отмъщение за предизвикателството към Путин.
"Горбачов даде свобода не само на балтийските и източноевропейските държави, но и на руската нация", каза Ходорковски след кончината на Горбачов. "Друг е въпросът, че ние не успяхме да се възползваме от тази свобода".
