М акедонският президент Гордана Силяновска-Давкова призова за анулиране на Втория протокол между България и Северна Македония, чиито разпоредби са включени в преговорната рамка и в заключенията на ЕС.
Силяновска обяви, че протоколът е източник на потенциални бъдещи блокади по пътя на Скопие към ЕС. Тя добави, че конституционните промени сами по себе си не представляват гаранция, че няма да се появят нови пречки за присъединяването на Северна Македония към ЕС.
„Пътят със сигурност ще се отвори за момент, но след това отново ще се появи нова пречка на пътя. Трябва да се анулира източникът на пречките, а това е Протокол 2“, каза Силяновска в интервю за Канал 5.
Протоколът, който блокира Скопие? Четири години по-късно спорът не стихва
Тя заяви, че Северна Македония се застъпва за решение, което би предотвратило двустранността на процеса на европейска интеграция и оцени, че Европейският съюз разполага с механизми, чрез които може да предотврати блокади, основани на въпроси, свързани с идентичността.
Силяновска посочи, че никой не може да гарантира, че в бъдеще няма да има ново вето от страна на държава членка, но че ЕС може да установи правила, според които европейската интеграция няма да бъде възпрепятствана поради проблеми, които не са свързани с критериите за членство.
Тя подчерта, че Северна Македдония остава ангажирана с програмата за реформи и оцени, че е готова да следва темпото на страните, които напредват най-бързо към членство в ЕС.
По отношение на отношенията с България, Силяновска каза, че след последните контакти с българския президент Румен Радев вижда възможност за засилване на диалога и търсене на съвместни решения.
„Изводът е, че са необходими много усилия, много добра воля, за да се постигне някакъв напредък. Трябва да инвестираме нещо заедно, за да стигнем до някакво решение“, каза президентът.
Тя подчерта, че България действа координирано по външните въпроси, независимо от политическите различия.
„Ние сме наистина интересен феномен тук, за разлика от България, която действа единодушно навсякъде, дори когато греши“, посочи Силяновска.
Припомняме, че през 2022 г. Северна Македония прие т.нар. „френско предложение“, одобрено от всички държави членки на ЕС. Според Преговорната рамка, за да започнат преговорите между Скопие и ЕС, българите трябва да бъдат включени в македонската конституция като държавотворен народ. Северна Македония трябва също да спазва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г., както и двата протокола към него.
Протоколът от второто заседание на Съвместната междуправителствена конференция, подписан от министрите Теодора Генчовска и Буяр Османи преди три години, постановява, че Скопие се съгласява следващата междуправителствена конференция с ЕС да се проведе, след като включи българите сред държавотворните народи в преамбюла и в два члена от своята Конституция.
Силяновска предлага на Радев конституционни промени с "отложено действие"
В същия протокол правителството на Република Северна Македония потвърждава ангажимента си, че нищо в нейната конституция не може и не трябва да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония. Това означава, че Скопие няма да претендира за признаване на „македонско малцинство“ в България.
Протоколът предвижда също противодействие на говора на омразата срещу българите и България, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Северна Македония и отваряне на архивите на тайните служби от времето на Югославия. Като последните две точки вероятно са най-проблемни, тъй като политиците в Скопие дори не смеят да говорят за тях.
При последното си посещение в Скопие, председателят на Европейския съвет Антонио Коща многократно заяви, в присъствието на премиера Кристиян Мицкоски, че Северна Македония е длъжна да изпълни поетите ангажименти.
