Северна Корея държи в огромни лагери за политически затворници близо 200 хил. души, твърди международната организация за защита на човешките права "Амнести интернешънъл" (Amnesty.org) в доклад, цитиран от Ройтерс.
Населението на републиката е малко над 24 млн. души по данни от 2009 г.
Политическите затворници са принуждавани да работят в почти робски условия, често са подлагани на изтезания и на други форми на жестокост, нехуманно и унизително отношение. Всички затворници са били свидетели на публични екзекуции, се казва в доклада.
Неотдавна "Амнести интернешънъл" разпространи сателитни снимки, на които са заснети четири от шестте лагера, разположени в ненаселени райони на провинциите Южен Пхенян, Южен Хамкюн и Северен Хамкюн.
Сравнението със сателитни снимки от 2001 г. показва, че лагерите, създадени през 50-те години на миналия век,
са се увеличили по площ.
Докладът се основава отчасти и на разговори с бивши политически затворници в лагера "Йодок", както и с охранители на други лагери.
Информацията от тези лагери дала възможност на авторите на доклада да получат представа за ужасяващите условия, при които живеят затворените в тях. Според бивш политически затворник в "Йодок" между 1991 г. и 2000 г.
40 на сто от затворниците умрели от глад.
Работният ден започвал в 4 ч. сутринта и продължавал до 20 ч. От 21 ч. до 23 ч. вечерта затворниците задължително присъствали на часове по идеологическо обучение.
Провинилите се затворници били затваряни най-малко за една седмица в клетки, в които човек не може да стои изправен и не може да легне.
"Северна Корея
не може повече да отрича онова, което е неоспоримо.
От десетилетия властите в тази страна отказват да признаят съществуването на лагери за политически затворници", заяви пред журналисти директорът на "Амнести интернешънъл" за Азия и тихоокеанския регион Сам Зарифи.
"Докато Северна Корея върви към смяна на върховния лидер и преминава през период на политическа нестабилност, затворническите лагери като че ли продължават да се разрастват", изтъкна Зарифи. Според него хиляди хора са били изпратени в тези лагери заради връзки с дисиденти или просто защото някой от близките им вече е бил вкаран в такъв лагер.
