Н яма напрегнато очакване по въпроса кой ще спечели изборите в Сърбия. Настоящият президент Александър Вучич ще триумфира още веднъж. Но един сериозен въпрос е надвиснал над балканската страна: може ли Вучич да запази приятелските отношения и с Москва, и с ЕС, на фона на руската инвазия в Украйна? Това се пита в анализ на "Политико", предаде NOVA.
В Сърбия днес се провеждат избори за президент, парламент и местни органи. Предварителните проучвания сочат, че Вучич и неговата "Сръбска прогресивна партия" изпреварват сериозно съперниците си, пише изданието.
Вучич е водеща политическа фигура в Сърбия през последното десетилетие. Все по-често той е обвиняван в автократично управление, подкрепяно от проправителствени медии, както и в шуробаджанащина.
И докато в Сърбия властта му е близо до абсолютната, в международен план Вучич се оказва в изключително неудобна позиция заради руското нахлуване в Украйна. През цялото време на управлението си Вучич поддържа тесни връзки както с ЕС, така и с Русия, като силата на лоялността му се променя според това, откъде може да извлече по-големи ползи и подкрепа за Сърбия. Сега обаче е под натиск да избере страна.
След първоначалното запазване на мълчание относно войната в Украйна, Белград в крайна сметка подкрепи резолюцията на ООН, осъждаща инвазията на Путин. Но Сърбия не се присъедини към западните санкции срещу Кремъл.
ЕС обаче даде да се разбере, че очаква от кандидат-членките като Сърбия да следват линията на Съюза по отношение на санкциите и външната политика като цяло.
Как Вучич ще се ориентира оттук нататък в този геополитически пейзаж, ще бъде определящото за предстоящия мандат на Вучич, пише още "Политико".
Някои често бъркат тесните връзки между Белград и Москва като доказателство за трайна русофилия сред политическата класа и обществото на Сърбия, пише още изданието. Истината е доста по-прагматична: Сърбия е почни напълно зависима от руския газ, който получава на специална по-ниска цена. Пламенните привърженици на Русия са малцинство, което обаче получава сериозно медийно внимание.
Това беше отчетено и в проучване на общественото мнение, което беше публикувано по-рано тази седмица. Сондажът е на базираната в Белград социологическа агенция „Demostat”. Запитани дали Сърбия трябва да застане на страната на Русия, или на ЕС по въпроса с войната в Украйна, 50% от респондентите заявяват, че страната трябва да остане неутрална, дори ако такава позиция би довела до санкции и недостиг на стоки в мащаб, съразмерен на този от времето на войните от 90-те. Само 21% подкрепят Русия, а 13% Европа.
Социологът от „Demostat” Сречко Михайлович обяснява, че това желание за неутралитет е дълбоко вкоренено у сърбите още от времето на Югославия и Студената война. Сериозен процент от хората винаги са подкрепяли неутралитета, независимо от последствията, казва още социологът.
Някои анализатори смятат, че проруските настроения сред хората всъщност до голяма степен са резултат от яростното прокремълско отразяване в проправителствени таблоиди, телевизии и други медии. Ако това е вярно, е възможно подобни настроения да стихнат, ако правителството нареди на своите медийни канали да изпращат различни послания, пише "Политико".
Но дали Вучич би искал да прегърне напълно ЕС и Запада, остава отворен въпрос.
Брюксел може да тества желанието му по няколко начина — като предложи на Сърбия по-големи стимули при напредък в преговорите за членство в ЕС или като подкрепи страната в това да намали енергийната си зависимост от Русия.
На политическия фронт по-голямата перспектива за членство на Сърбия в ЕС би дала на Вучич възможност за по-положителни послания, които да отправя към избирателите си. А за блока би било победа, ако привлече тази страна към своя лагер.
„Мисля, че е в интерес на ЕС да си гарантира, че Сърбия е на страната на ЕС”, каза Тена Прелец, научен сътрудник в катедрата по политика и международни отношения в Оксфордския университет, който специализира в Западните Балкани.
„Морковите трябва да са по-големи от пръчките”. Положителните послания трябва да са на първо място и трябва да достигнат до сръбското общество”, смята Прелец.
Въпреки това, според нея, Съюзът трябва да е ясен към бъдещите си членове, че няма да си затваря очите, ако не изпълняват ключовите демократични стандарти.
