Т ова беше подводницата, която обещаваше на пътниците пътуването на живота им. Шанс да се спуснат на 3800 м до атлантическите дълбини, за да посетят останките на "Титаник".
Но миналата година гмуркането на подводницата "Титан" на Oceangate завърши трагично. Плавателното средство претърпя катастрофална повреда, когато се приближи до морското дъно, убивайки всичките петима души на борда.
Бреговата охрана на САЩ ще проведе публично изслушване на 16 септември, за да проучи защо се е случило бедствието, от нетрадиционния дизайн на подводницата до игнорираните предупреждения за безопасност и липсата на регулиране в дълбините.
"Титан" започна спускането си под вълните сутринта на 18 юни 2023 г.
Rescue crews for the missing submarine were able to hear banging sounds. Here are the sounds heard every 30 minutes during the #OceansGate search.#submarine #titanicsubmersible #Submersible #titanicsub #Titans #TitanicRescue #titanic pic.twitter.com/NbTL4NhR4l
— Lord Rev. Rudy Roods (@RoodsRoods) June 21, 2023
На борда бяха главният изпълнителен директор на Oceangate Стоктън Ръш, британският изследовател Хамиш Хардинг, ветеранът френски водолаз Пол-Анри Наргеоле, британско-пакистанският бизнесмен Шахзада Дауд и неговият 19-годишен син Сюлеман.
По-късно същия ден, след като корабът не успя да изплува отново, бреговата охрана на САЩ беше уведомена, което предизвика мащабна операция по търсене и спасяване.
Светът гледаше и чакаше новини за изчезналата подводница. Но на 22 юни останките бяха открити на около 500 м от носа на "Титаник". "Титан" се беше взривил само един час и 45 минути след гмуркането.
Това са пет ключови въпроса, на които все още трябва да се отговори.
Пътниците разбраха ли, че гмуркането е обречено?
Тези на "Титан" можеха да поддържат връзка с помощния кораб, Polar Prince, с текстови съобщения, изпратени чрез бордовата комуникационна система. Дневникът на тези обмени може да разкрие дали има някакви индикации, че подводницата се проваля.
Плавателният съд също имаше устройство за акустично наблюдение - по същество микрофони, фиксирани към подводницата, слушащи за признаци, че се огъва или чупи.
“Стоктън Ръш беше убеден, че ако има неизбежна повреда на подводницата, те ще получат аудио предупреждение на тази система, обяснява Виктор Весково, водещ дълбоководен изследовател.
Но той каза, че е силно скептичен, че това би осигурило достатъчно време на подводницата да се върне на повърхността. “Проблемът е колко бързо би се пратило това предупреждение?”
Ако е нямало видими проблеми по време на спускането и алармите не са прозвучали, хората на борда може и да не са разбрали за предстоящата си съдба.
Самата имплозия е била мигновена, нямало е време пътниците дори да разберат какво се случва.
On this day one year ago, the five-person submarine Titan, operated by OceanGate Expeditions, went missing one hour and 45 minutes after beginning its mission to the wreck of RMS Titanic. pic.twitter.com/TEN5iJ3Svr
— Know Your Meme (@knowyourmeme) June 18, 2024
Коя част от подводницата "Титан" се провали?
Криминалисти изследваха останките на "Титан", за да открият корена на провала.
Имаше няколко проблема с дизайна му.
Прозорецът за наблюдение беше тестван само на дълбочина от 1300 м от своя производител, но "Титан" се гмурна почти три пъти по-дълбоко.
Корпусът на "Титан" също имаше необичайна форма - цилиндрична, а не сферична. Повечето дълбоководни подводници имат сферичен корпус, така че ефектът от смачкващото налягане на дълбокото се разпределя поравно.
Корпусът е изработен от въглеродни влакна: материал, непредсказуем на дълбочина. Най-често се използват метали като титан, тъй като те са надеждни при огромно налягане.
“Въглеродните влакна се считат за материал, който е непредсказуем [в дълбокия океан], обяснява Патрик Лахи, главен изпълнителен директор на Triton Submarines, водещ производител.
Всеки път, когато "Титан" слизаше до "Титаник" - и той беше направил множество гмуркания - въглеродните влакна бяха компресирани и повредени.
“Ставаше все по-слабо, защото влакната се счупваха", каза той.
Връзките между различните материали също дадоха повод за безпокойство. Въглеродните влакна бяха прикрепени към два пръстена от титан, създавайки слаби места в структурата на подводницата.
Патрик Лахи каза, че търговската подиндустрия има дългогодишно, неопетнено досие за безопасност.
“Измишльотината Oceangate беше изключение", каза той пред BBC News.
Океанските звуци отклониха ли вниманието от търсенето?
Кораби, самолети и дистанционно управлявани превозни средства (ROV) бяха откарани до Атлантическия океан, за да се опитат да намерят "Титан".
Няколко дни след началото на търсенето имаше съобщения за подводни шумове, уловени от сонара на издирвателния самолет, което повишава възможността те да идват от подводницата.
ROV бяха изпратени да открият източника, но не откриха нищо.
A billionaire based in the US state of Ohio is planning to take a new $2 million deep-sea submersible to the wreckage site of the Titanic, which is located almost 4 km below the surface of the sea in the North Atlantic Ocean.#Titanic #Ohio #Titan #submarine pic.twitter.com/0eLlcPPRki
— The News Now (@NewsNowJK) May 29, 2024
Все още не е ясно какви са били звуците - океанът е шумен и още повече по време на операция като тази.
Друг подводен звук беше открит от сонарната система на ВМС на САЩ по времето, когато подводницата изчезна - акустичен сигнал, съответстващ на имплозия. Информацията беше оповестена публично едва в деня, в който бяха открити останките на "Титан".
Не е известно кога бреговата охрана на САЩ е била уведомена за шума - или дали семействата и приятелите, чакащи на помощния кораб на подводницата, са били информирани.
В крайна сметка дълбоководните роботи се върнаха там, където "Титан" беше изчезнал и останките бяха намерени.
Рори Голдън, който беше в експедицията на Oceangate, когато контактът беше загубен, наскоро каза пред BBC, че хората на борда на спасителния кораб са преживели четири дни на страх и “фалшива надежда”.
Защо опасенията за безопасността бяха игнорирани от Oceangate?
Мнозина бяха загрижени за подводницата на Oceangate.
Виктор Весково казва, че е бил толкова притеснен, че е призовал няколко пътници да не се гмуркат на "Титан" - включително неговия приятел Хамиш Хардинг, един от петимата загинали.
“Казах му недвусмислено, че не трябва да влиза в подводницата", каза той.
Страховете относно безопасността също бяха пренесени директно в Oceangate - включително от бившия директор на морските операции на компанията, Дейвид Локридж, който оцени подводницата, докато се разработваше.
Съдебните документи на САЩ от 2018 г. показват, че Локридже идентифицирал множество “сериозни опасения за безопасността ” и липсата на тестване може “да изложи пътниците на потенциална изключителна опасност в експериментална подводница ”.
Инженери от Обществото за морски технологии също казаха, че експерименталният подход на Oceangate може да доведе до “отрицателни резултати (от незначителни до катастрофални)” в писмо, споделено със Stockton Rush.
В размяна на имейли, показана на BBC News миналата година, дълбоководният специалист Роб Маккалъм каза на Ръш, че подводницата не трябва да се използва за търговски операции за дълбоко гмуркане и поставя пътниците в “опасна динамика”.
В отговор Ръш каза, че “се е уморил от играчи от индустрията, които се опитват да използват аргумент за безопасност, за да спрат иновациите” и отхвърли предупрежденията, че ще убие някого като “неоснователни”.
Със смъртта на главния изпълнителен директор на Oceangate никога няма да можем да попитаме защо е избрал да не се вслуша в тези опасения. Но публичните изслушвания можеха да разкрият кой друг в компанията е знаел за тях - и защо не са предприети никакви действия.
Защо властите позволиха на "Титан "да се гмурне?
Дълбоководните подводници могат да преминат през обширна оценка на безопасността, извършена от независими, специализирани морски организации като Американското бюро по корабоплаване (ABS) или DNV (глобална организация за акредитация, базирана в Норвегия).
Oceangate избра да не подлага "Титан" на този процес.
Оценката щеше да потвърди дали корабът - от неговия дизайн до конструкцията, тестването и операциите - отговаря на определени стандарти.
Повечето оператори избират техните дълбоководни подводници да бъдат сертифицирани - но това не е задължително.
Ръш описа своята подводница като “експериментална” и в публикация в блог през 2019 г. той твърди, че сертифицирането “забавя иновациите”.
В размяна на имейли с Роб Маккалъм той каза, че не се нуждае от лист хартия, за да покаже, че "Титан" е в безопасност и че собствените му протоколи и “информираното съгласие” на пътниците са достатъчни.
Пътниците на "Титан" са платили до $250 000 за място. Всички те трябваше да подпишат освобождаване от отговорност.
Ирландският бизнесмен Ойсин Фанинг направи две гмуркания в "Титан" през 2022 г. - последното преди фаталната катастрофа на подводницата.
Той каза, че екипът на Oceangate приема безопасността сериозно, с обширни брифинги преди всяко спускане. Но не му стана ясно, че "Титан" не е сертифициран.
“Всички знаехме, че "Титан" е експериментален. Бяхме много уверени, защото очевидно имаше няколко гмуркания преди това и изглеждаше, че работи добре.”
Публичните изслушвания ще продължат две седмици. Надеждата е, че отговорите, които предоставя, могат да предотвратят повторно възникване на бедствие като това - особено след новините, че милиардерът Лари Конър обяви, че ще пътува с подводница до "Титаник", за да докаже, че това е безопасно пътуване.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
