- Младите под 35 години притежават едва 2,8% от богатството на домакинствата в 22 европейски държави, а богатството на хората на 55–64 години е над осем пъти по-голямо.
- Най-голяма е разликата във Финландия, където делът на младите е само 0,8%. В Централна и Източна Европа богатството е разпределено по-равномерно.
- Цените в еврозоната, Унгария и Чехия са се повишили с 67,2% от 2000 г. насам, засилвайки недоволството сред младите заради скъпите жилища и разходи за живот.
Europe’s wealth gap: Older households eight times richer than young ones As protests over living costs and programme cuts spread across Europe, under-35s hold 2.8 percent of household wealth. https://t.co/TVHsNm8EE2
— Mike Alderson FRSA (@OpenEyeComms) October 29, 2026
Европейците са по-богати, отколкото преди кризата
Студентските протести, започнали през септември във Франция, се разпространиха в повече от 11 европейски държави на фона на нарастващото недоволство от високите наеми, цените на горивата и съкращенията в обществените услуги.
Много от младите демонстранти заявиха, че вече не очакват да живеят по-добре от родителите си, а данните за богатството на домакинствата показват значителна разлика между поколенията.
В еврозоната и още две европейски държави медианното нетно богатство на домакинствата, оглавявани от хора под 35 години, е около 25 000 евро (27 870 долара). При домакинствата, оглавявани от хора на възраст между 55 и 64 години, то достига около 208 000 евро (231 882 долара), повече от осем пъти по-висока стойност. Това показват данните от проучването на Европейската централна банка (ЕЦБ) за финансите и потреблението на домакинствата през 2023 г.
В този визуален анализ „Ал Джазира“ сравнява богатството на различните възрастови групи в 22 европейски държави и разглежда колко по-скъп е станал животът от 2000 г. насам.
Всеки пети млад българин живее в лоши условия на дома
- Къде разликата в богатството е най-голяма?
Проучването на финансите и потреблението на домакинствата, провеждано от ЕЦБ и националните централни банки от 2010 г. насам, проследява богатството и задълженията на домакинствата в еврозоната, Чехия и Унгария.
То измерва нетното богатство, което включва недвижими имоти, автомобили, ценности и спестявания, от които се изваждат задълженията. Хората под 35 години притежават едва 2,8% от общото богатство на домакинствата в 22-те държави, докато най-голям дял, 24% се пада на хората на възраст между 55 и 64 години.
Във Финландия хората под 35 години притежават едва 0,8% от богатството на домакинствата, най-ниският дял сред всички изследвани държави. В същото време хората над 55 години притежават повече от 71%. Делът на младите е малък и в Ирландия (1,4%), Австрия (1,6%), Гърция (1,8%) и Германия (2%).
Нарастващите жилищни разходи означават, че много млади хора не могат да си позволят това, което е било по силите на родителите или бабите и дядовците им.
Богатството е разпределено по-равномерно в Централна и Източна Европа. В Литва хората под 35 години притежават 13,2% от богатството на домакинствата в сравнение с 15,9% при хората на възраст между 55 и 64 години. Делът на младите е 12,3% в Хърватия, 10,1% в Словакия и 9,8% в Естония. Малта, където този дял е 11,1%, е изключение извън двата региона.
Графиката по-долу показва как е разпределено богатството на домакинствата между възрастовите групи във всяка от изследваните държави.
„Това, което наблюдаваме, е много рязко поскъпване на жилищата както на пазара за наеми, така и на пазара за покупко-продажба“, заяви Евелин Астор от Европейската социална обсерватория пред предаването Counting the Cost на „Ал Джазира“.
„Всичко това допълнително засилва усещането за неравенство, защото в крайна сметка обикновените семейства се затрудняват да плащат наемите си или да си купят собствено жилище, докато заможните хора с капитал могат да правят значителни инвестиции на европейския жилищен пазар“, каза тя.
Българите забогатели с 20 млрд. евро за 10 години
- Колко по-скъп е животът в сравнение с 2000 г.?
Цените на стоките и услугите от ежедневна необходимост, като храни, енергия, транспорт и битови сметки, са се повишили с 67,2% в еврозоната, Унгария и Чехия от 2000 г. насам.
Сред държавите, включени в графиката, най-рязко увеличение е отчетено в Унгария, където цените са нараснали повече от три пъти, сочат данните на Евростат, статистическата служба на Европейския съюз. Хармонизираният индекс на потребителските цени е официалният показател на ЕС за измерване на разходите за стоки и услуги от ежедневна необходимост.
Графиката по-долу показва как са се променили потребителските цени във всяка държава от 2000 г. насам, като стойността на индекса за 2000 г. е определена на 100 пункта.
В страните от Източна Европа са отчетени най-рязкото поскъпване и най-големите увеличения на цените, особено след 2022 г., когато Русия започна пълномащабното си нахлуване в Украйна. Причината е, че много от тези държави разчитаха в голяма степен на доставките на руска енергия.
До 2022 г. цените са се повишавали средно с около 2% годишно. Тогава годишната инфлация в ЕС достигна 9,2%.
Рязкото поскъпване беше предизвикано главно от разходите за енергия. Оттогава инфлацията се забави, но увеличенията на цените, настъпили по време на пандемията от COVID-19 и войната в Украйна, не бяха компенсирани с последващо поевтиняване.
