В Китай се оформя исторически процес на прехвърляне на богатство с мащаби, които са безпрецедентни, с бързи темпове и в рамките на до голяма степен недоразвита институционална рамка, пише Vision Times.
В основата на тази празнина стои ключово пропускане: липсата на данък върху наследството. Това не е просто технически или фискален въпрос, той ще оформи социалната структура на страната за десетилетия напред, като ще определи дали Китай ще остане общество с висока социална мобилност или ще се превърне в система, в която богатството, възможностите и социалният статус все по-често се предават по наследство.
- Трилионен прелом
Мащабът на предстоящото прехвърляне е огромен. Според компанията за анализ на богатство Altrata, китайски граждани с нетни активи над 5 милиона долара се очаква да прехвърлят около 2,1 трилиона долара през следващото десетилетие, считано от 2025 г.
В момента в Китай има около 470 милиардери, които колективно притежават приблизително 1,8 трилиона долара богатство. Същевременно делът на хората с активи над 5 милиарда юана и възраст над 60 години рязко се увеличава - от 23% през 2016 г. до 49% през 2025 г.
Два процеса се развиват паралелно: богатството се концентрира все повече, а неговите притежатели бързо застаряват. Данни от World Inequality Database допълнително подчертават тази тенденция. До 2024 г. най-богатият 1% от населението на Китай притежава 30% от общото богатство, докато най-богатите 10% контролират 68%. Преди три десетилетия тези показатели са били съответно 16% и 41%.
С други думи, Китай вече не се сблъсква само с нарастващо неравенство. Богатството не само се концентрира, но и започва да се "втвърдява" чрез междупоколенчески трансфер. Когато наследяването се превърне в основен механизъм, богатството престава да бъде резултат от пазарна конкуренция и все повече се превръща в отправна точка, предавана между поколенията.
- Система без данък върху наследството
На този критичен етап институционалната рамка на Китай остава непълна. Страната няма данък върху наследството, няма напълно въведен данък върху недвижимите имоти и има ограничено облагане на натрупаното богатство. Данъкът върху капиталовите печалби включва значителни изключения, а дълго обсъжданата реформа на данъка върху имотите напредва бавно. Данъкът върху наследството се обсъжда от десетилетия, но остава вечно "в процес на проучване".
През последните години общите данъчни приходи на Китай като дял от БВП са намалели от 18% до 13%. Въпреки официалните призиви за "общ просперитет", съществуващото богатство остава почти недокоснато, а междупоколенческите трансфери се извършват с минимален контрол.
Липсата на данък върху наследството има ясни последици: огромни състояния могат да се предават между поколенията с минимални разходи, без съществено преразпределение или принос към публичните финанси. С времето това засилва вече установените привилегии и прави социалната мобилност все по-трудна.
Без подобен данък на практика се оформя система, в която богатството може да бъде трайно приватизирано, а социалната класа - наследявана.
Най-големият трансфер на богатство в историята
- "Данък върху богатите"
Общественият дебат около данъка върху наследството в Китай често е белязан от погрешни представи. Опозицията срещу него често идва от обикновени граждани, сякаш мярката би засегнала директно тях. В действителност в повечето развити икономики този данък е насочен единствено към най-богатите домакинства. Например в Съединените щати праговете за освобождаване са толкова високи, че огромното мнозинство семейства никога не попадат в обхвата на този данък.
Ако Китай приеме подобен модел, дори при сравнително консервативен праг от 5 милиона долара, ефектът ще засегне само малка група лица с високо нетно богатство, а не средната класа или работещите домакинства.
Следователно аргументът, че липсата на данък върху наследството "защитава обикновените хора", често е подвеждащ. На практика той запазва безпрепятствения трансфер на богатство на върха, докато по-широкото неравенство остава нерешено.
- Политически, а не технически пречки
Властите отдавна посочват опасения за икономическата активност и изтичането на капитал като причини за отлагането на данъка върху наследството. Тези аргументи обаче все по-често се поставят под въпрос.
Самото нарастващо неравенство може да отслаби потреблението, да ерозира средната класа и да ограничи дългосрочния растеж. Освен това строгият контрол върху капитала в Китай предполага, че изтичането на средства не е непреодолим проблем при наличие на политическа воля.
По-дълбоката пречка изглежда политическа, а не икономическа. Ефективното облагане на наследствата изисква прозрачност, ясно знание кой какви активи притежава. Именно пълната отчетност на активите обаче остава една от най-чувствителните теми в Китай.
Без прозрачни имотни регистри, ефективни системи за деклариране и независими механизми за одит, реалното прилагане на данък върху наследството е трудно.
Освен това богатството в Китай не е ограничено само до частните предприемачи, то често е тясно преплетено с политическата власт, а семейните мрежи обхващат както държавни позиции, така и бизнес интереси. По-голяма прозрачност би могла да разкрие тези взаимосвързани структури, което прави реформата политически чувствителна.
Китайските богаташи стягат куфарите
- Социалните последици от наследеното богатство
Липсата на реформи вече се отразява на обществените нагласи. Сред младите поколения изрази като "съдбата се определя от раждането" отразяват нарастващо убеждение, че личните усилия са по-малко решаващи от социалния произход.
Когато богатството, образованието, връзките и възможностите се концентрират все повече в рамките на малък брой семейства, конкуренцията рискува да стане по-скоро символична, отколкото реална. Някои хора започват живота си значително по-близо до финалната права. С времето това може да подкопае доверието в справедливостта и да намали стимулите за иновации и усилия.
- Повече от богатство е заложено на карта
Китай навлиза в период на мащабен междупоколенчески трансфер на богатство без напълно развит институционален механизъм, който да го управлява. Данъкът върху наследството не е технически проблем - глобални модели вече съществуват. Въпросът е дали има достатъчна политическа воля за реална реформа.
Ако този "голям трансфер" се осъществи без значими ограничения, това, което ще се наследява, няма да бъде само богатството, а и достъпът до образование, социални ресурси, влияние и възможности.
Резултатът може да бъде все по-стабилна, но и по-ригидна социална структура, такава, в която социалната мобилност намалява, а наследеното предимство се превръща в определящ белег на системата.
