О коло 20% от младите българи във възрастовата група 15-29 г. живее в недобри или тежки жилищни условия, отчита доклад на Евростат за качеството на живот сред младите хора в Европейския съюз (ЕС) през 2013 г.
За сравнение - през посочения период у нас броят на жилищата е бил около 4 млн., а младите хора в тази възрастова категория са били около 1,3 млн.
Според европейската статистика около 7,7 на сто от младите хора в ЕС на възраст от 15 до 29 г. са били в подобна ситуация на недобри жилищни условия.
Най-зле в това отношение са били младежите в Румъния.
Там почти всеки трети млад румънец е бил принуден да живее в тежки жилищни условия.
Следват Унгария, Латвия и България - по около 20% от младите хора.
В най-комфортни жилищни условия за посочения период са живели младите хора във Финландия, Белгия, Малта и Кипър.
Под термина "недобри или тежки жилищни условия" Евростат разбира липсата най-малко на един от следните компоненти в жилището - тоалетна, вана, душ, покрив, самостоятелен кът за почивка и работа, както и пренаселени помещения.
По показателя "пренаселеност в домакинството" отново Румъния е с най-висок дял на млади хора, които живеят в условия на свръхнаселеност в жилищата - близо 70%
По "пренаселеност в домакинството" за младите хора следват Унгария - 62% и България - 60%.
По този показател най-комфортно са живели младите хора в Белгия, Малта, Кипър и Ирландия.
Европейската статистика отчита, че има пряка връзка и взаимозависимост между рисковете за бедност и показателя "пренаселеност" за младите европейци.
В ЕС през 2013 г. е имало около 90,6 млн. млади хора на възраст 15-29 г., което е около 17% от цялото население, отчита Евростат.
За младите хора точно както за населението като цяло,
качеството на жилищните условия е от ключово значение
както за стандарта на живот и благополучие, така и елемент на социалното включване.
Според Евростат жилищните условия са включени в рамките на показателите, свързани с материални лишения, а в стратегията на ЕС за "Европа 2020" е записано, че една от основните цели е: "премахването най-малко от 20 милиона души на риска от бедност и социално изключване".
През януари миналата година за пръв път от години беше отчетен ръст в цените на имотите у нас. Най-скъпи остават жилищата в столицата.
