С ъветът за сигурност на ООН ще гласува днес по предложение за осигуряване на преминаването през Ормузкия проток, след като то беше значително смекчено поради противопоставянето на Китай и Русия относно допускането на сила за повторно отваряне на критичния воден път, който Иран до голяма степен е отрязал за световното корабоплаване, предаде Асошиейтед прес.
Окончателният проект на резолюцията на Бахрейн, до който агенцията е получила достъп, разрешава използването на отбранителни, но не и нападателни действия, за да се гарантира, че корабите могат безопасно да преминават през пролива. Около една пета от световния петрол преминава през водния път, като контролът на Иран по време на войната доведе до рязко покачване на цените на енергията.
Първоначалният проект за резолюция на Бахрейн би позволил на страните „да използват всички необходими средства“ – формулировка на ООН, която би включвала евентуални военни действия – „в Ормузкия проток, Персийския залив и Оманския залив“, за да осигурят преминаването и да възпрат опитите за намеса в корабоплаването.
Русия, Китай и Франция, всички страни с право на вето от 15-членния Съвет за сигурност, изразиха несъгласие с одобряването на употребата на сила. Окончателният проект премахва всякакво позоваване на разрешаването на настъпателни военни действия, но мненията на трите страни относно промените не са известни, така че гласуването днес ще бъде следено внимателно, отбелязва АП.
Предложението сега упълномощава страните „да използват всички необходими отбранителни средства, съобразени с обстоятелствата в Ормузкия проток и съседните води“, за да осигурят преминаването и да възпрат опитите за намеса в международното корабоплаване „за период от най-малко шест месеца“.
В него се казва, че страните, действащи самостоятелно в „многонационални военноморски партньорства“, могат да предприемат отбранителни действия, при условие че предварително уведомят Съвета за сигурност.
Преди Бахрейн да публикува окончателния си проект, руският постоянен представител в ООН Василий Небензя заяви, че предложението „не решава пъзела“. Той отбелязва, че това, което би го направило, е прекратяване на военните действия.
Постоянният представител на Китай в ООН Фу Цун се противопостави на разрешението за употреба на сила в първоначалния проект, наричайки го „незаконно и безразборно“. В реч пред Съвета по-рано вчера той предупреди, че това „неизбежно ще доведе до по-нататъшна ескалация на ситуацията и ще доведе до сериозни последици“. Той призова Съвета „да действа предпазливо“ и активно да работи за деескалация и диалог.
Постоянният представител на Франция в ООН Жером Бонафон също призова за деескалация, заявявайки пред Съвета, че „трябва да се насърчават отбранителни мерки, които избягват всякаква по-широка употреба на сила“. По-късно той посочи, че новият проект, фокусиран върху отбраната, може да е приемлив.
Междувременно иранският министър на външните работи Абас Арагчи предупреди да не се предприемат никакви "провокативни действия".
Стратегическият морски път, през който преминават световните доставки на горивата, е почти изцяло блокиран от Иран в отговор на израелско-американската военна операция срещу Ислямската република на 28 февруари.
"Абас Арагчи предупреди, че всяко отнасящо се до Ормузкия проток провокативно действие на агресорите и техните поддръжници, включително и в Съвета за сигурност на ООН, само ще усложни ситуацията", съобщи иранското министерство на външните работи.
Gwadar Port sees rising transshipment activity as global shipping routes shift amid disruptions in the Strait of Hormuz, highlighting the need for timely policy action.
— Ministry of Maritime Affairs, Govt of Pakistan (@MaritimeGovPK) April 3, 2026
Click to read more:https://t.co/eOxMnX4WoV
Позиции на световните лидери за Ормузкия проток:
- Белгия
Белгия е готова да се включи в усилията за възстановяване на свободното корабоплаване в Ормузкия проток с миночистачи, съобщи белгийският външен министър Максим Прево след участието си снощи в заседанието на 41 държави, посветено на сигурността в протока. По-рано тази седмица белгийските власти обявиха готовност да се включат в охраната на Ормузкия проток след прекратяване на бойните действия в района.
Обсъдихме необходимостта за предприемане на дипломатически и политически стъпки, включително налагане на икономически санкции, за да осигурим свободно корабоплаване, в ясна международна рамка, уточни Прево в пост в социалната мрежа "Екс". Предвижда се началото на съвместните дейности в протока да започнат с разминиране, а след това да се пристъпи към съпровождане на търговските кораби, отбелязват белгийски медии. Уточнява се, че срещите за необходимото военно планиране продължават следващата седмица.
Белгия вчера съобщи, че оставя въздушното си пространство отворено за самолети, използвани в операцията срещу Иран.
По официални данни за миналата година едва 3 на сто от внасяния в Белгия петрол е бил свързан с доставки от Близкия изток. Останалите количества са били осигурени от държави в Европа (44 на сто), Африка (17 на сто), САЩ (15 на сто), и от няколко други страни (21 на сто).
Тръмп призова съюзниците да защитят Ормузкия проток, Южна Корея обмисля отговор
- Франция и Южна Корея
Френският президент Еманюел Макрон и южнокорейският му колега И Дже-мьон се споразумяха да работят заедно, за да помогнат за отварянето на Ормузкия проток и за намаляването на глобалната икономическа несигурност, предизвикана от войната в Близкия изток, предаде Асошиейтед прес.
Двустранната среща на върха в Сеул се състоя в момент, в който американският президент Доналд Тръмп отправя остри критики срещу съюзниците, понеже те не подкрепиха САЩ и Израел във войната срещу Иран.
Макрон, който е на обиколка в Азия, посещава Южна Корея за първи път от встъпването си в длъжност през 2017 г. По-рано тази седмица той бе на тридневна визита в Япония.
В началото на днешната си среща президентите на Франция и Южна Корея заявиха, че двете страни могат да помогнат за стабилизирането на ситуацията в Близкия изток, включително в Ормузкия проток. Макрон и И не посочиха какви действия смятат да предприемат, за да бъде възстановено свободното корабоплаване по тесния морски път между Иран и Оман, откъдето минават около 20% от световните доставки на петрол.
Президентът И заяви, цитиран от Ройтерс, че Франция и Южна Корея са си поставили за цел до 2030 г. да увеличат обема на двустранната търговия до 20 млрд. долара. Двамата лидери се споразумяха също да разширят сътрудничеството в области като енергетиката, технологиите и други. Освен това официални лица от Франция и Южна Корея подписаха договори, свързани с доставки на ядрено гориво, съвместни инвестиции, производството на електроенергия от вятърни турбини в морето и добива на критични минерали.
В последно време президентът Тръмп изразява все по-голямо разочарование от европейските си съюзници, отбелязва АП. Той заяви, че американците "не се нуждаят" от Ормузкия проток и добави, че страните, които извличат полза от този маршрут, би трябвало "да го хванат и да го ценят".
"Знаете ли, само в Южна Корея имаме около 45 000 военнослужещи, изложени на опасност, точно до ядрена сила – нека Южна Корея да се заеме с това", каза Тръмп. "Нека Япония да се заеме с това. Те получават 90% от петрола си от протока. Нека Китай да се заеме с това", изброи американският лидер.
Макрон определи отварянето на Ормузкия проток с военна сила като "нереалистично". Южнокорейски официални лица казаха, че поддържат контакт с Вашингтон по този въпрос и че Сеул не възнамерява да плаща на Иран такси, за да могат корабите, плаващи под южнокорейски флаг, да преминават протока.
