И зраелският президент Исак Херцог официално възложи на опозиционния лидер и бивш началник на армията Гади Айзенкот да състави следващото правителство на страната. Този ход представлява значителна стъпка към потенциалния край на дългогодишното управление на Бенямин Нетаняху, но същевременно поставя началото на сложен кръг от коалиционни преговори.
Решението идва след неубедителните избори на 27 октомври, които оставиха израелската политическа сцена в патова ситуация, без ясен път към парламентарно мнозинство нито за блока на Нетаняху, нито за този на Айзенкот. Това натовари президента Херцог с трудната задача да определи кой кандидат има най-добър шанс да сглоби управляваща коалиция в една дълбоко разделена държава.
След двудневни консултации с новоизбраните партии в 120-местния Кнесет, президентът Херцог обяви, че Гади Айзенкот е получил препоръките на 67 депутати, за да оглави следващото правителство. За сравнение, досегашният премиер Бенямин Нетаняху е получил подкрепата на едва 46 законодатели. Според изявление от кабинета на президента седем членове на ултраортодоксалната партия „Обединен юдаизъм на Тората“ са отказали да подкрепят който и да е от двамата кандидати.
Въпреки че резултатите от изборите отредиха на партията „Ликуд“ на Нетаняху най-много места като единична партия – 27, неговият по-широк религиозно-националистически блок събра общо 53 места. Алиансът на Айзенкот от четири еврейски партии, обхващащ политическия спектър от център-ляво до дясно, спечели 48 места. Ключова роля изиграха две партии, представляващи арабското малцинство в Израел, които спечелиха безпрецедентните 19 места и препоръчаха Айзенкот, давайки му комфортно мнозинство от препоръки.
Основното предизвикателство пред Айзенкот е, че 67-те препоръки не се превръщат автоматично в управляваща коалиция от 67 места. Подкрепата за Айзенкот идва от арабските партии „Обединен списък“ и „Раам“, но някои от потенциалните му коалиционни партньори са изключили възможността да разчитат на арабски партии за съставяне на правителство. Самият Айзенкот също е заявявал, че няма да формира правителство с арабските партии.
В свое изявление Айзенкот очерта плана си за създаване на „Правителство на националното извънредно положение“, което първоначално да се основава на четирите партии, ангажирани със смяната на Нетаняху. Той заяви, че „Израел е изправен пред истинска, осезаема и опасна национална извънредна ситуация“, обвинявайки отиващото си правителство в заплаха за израелската демокрация. Айзенкот ще има 28 дни, с възможност за 14-дневно удължаване, за да събере необходимите 61 гласа за формиране на кабинет.
Междувременно Бенямин Нетаняху остава служебен премиер, докато продължават преговорите. Той претърпя сериозен удар, когато дългогодишният му съюзник, партията „Обединен юдаизъм на Тората“, отказа да го препоръча. Според The Times of Israel причината е провалът на коалицията на Нетаняху да приеме законодателство, освобождаващо ултраортодоксалните мъже от военна служба.
Нетаняху също така оспори части от изборните резултати, твърдейки за измами с гласове, но Централната избирателна комисия на Израел заяви, че почтеността на изборите не е била компрометирана. Председателят на комисията, съдията от Върховния съд Ноам Солберг, призова избраните длъжностни лица да защитават общественото доверие, а не да го разклащат.
Получаването на мандата е важна политическа стъпка за Гади Айзенкот, но превръщането на широката парламентарна подкрепа във функциониращо правителство ще изисква трудни компромиси. Едно потенциално развитие дойде, когато Авигдор Либерман, лидер на светската националистическа партия „Нашият дом Израел“, сигнализира за готовност за компромис по въпроса за военната служба за ултраортодоксалните евреи. Този ход може да отвори врата за преговори с „Обединен юдаизъм на Тората“, но дори и с тяхната подкрепа, блокът на Айзенкот все още няма да има мнозинство от 61 места. Ако никой кандидат не успее да състави правителство, Израел ще се отправи към нови избори.
Добави ни в предпочитани източници в Google
