Б итката за контрол върху Ормузкия проток се превърна във фокусна точка на войната с Иран. През последните няколко месеца както Иран, така и Съединените щати твърдяха, че имат превес, а противоположната реторика предизвика сериозно объркване и съмнения.
В момента обаче доказателствата са ясни: Съединените щати, патрулиращи в протока със своя военноморски флот, печелят позиции, а Иран губи голяма част от контрола си върху критичния воден път, пише Си Ен Ен (CNN).
Повече от 80% от преминаванията на кораби през Ормузкия проток през последните две седмици са използвали оманския маршрут, оторизиран от ООН корабоплавателен канал, на който Иран остро се противопоставя7, според данни на Kpler, която проследява корабите чрез транспондери и спътникови данни.
Иран, обявявайки протока под свой контрол, атакува десетки кораби, които се опитаха да преминат през водния път покрай северното крайбрежие на Оман. Въпреки риска, повечето кораби наскоро решиха да пренебрегнат исканията на Иран и да пресекат протока с обещанието за защита от американските военноморски сили.
„Все повече изглежда, че Иран е загубил поне частично контрола върху протока“, каза Хомаюн Фалакшахи, ръководител на анализа за суров петрол в Kpler.
Промяна в контрола
Това контрастира рязко със ситуацията отпреди месец, когато Kpler практически не отчиташе никакъв корабоплавателен трафик през оманския маршрут. Острото намаляване на трафика по предпочитания от Иран маршрут попречи на страната да събира такси от преминаващите кораби през протока, както правеше през пролетта.
Изтичането на Меморандума за разбирателство между Съединените щати и Иран тази седмица на теория позволява на Иран отново да започне да събира такси. Но не изглежда страната да е успяла да направи това, според Kpler.
„Искането на Иран да събира такси е нещо, което повечето страни в Близкия изток не искат да правят и не са правили. Така че оманският маршрут определено има най-голям смисъл“, каза Дан Пикеринг, основател и главен инвестиционен директор в Pickering Energy Partners.
Кувейт, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства са наели супертанкери (VLCC), най-големите петролни танкери, за да извеждат петрола от Персийския залив през Ормузкия проток, след което го прехвърлят на танкери на клиенти извън опасната зона в Оманския залив, според Анди Липоу, президент на Lipow Oil Associates.
За да избегнат атаките на Иран, те са изключили транспондерите си, често за седмици наред. Този така наречен „тъмен трафик“ изглежда е убягнал и на някои услуги за проследяване на данни като Kpler. Въпреки че част от него може да се заснеме от спътници, той е по-труден за проследяване с традиционни средства.
Но Съединените щати, разполагащи със значителна военна сила във водата, наблюдават всички кораби, преминаващи през протока, и съобщават за значително по-високи цифри на превозвания петрол, отколкото сочеха повечето традиционни оценки по-рано.
Министърът на енергетиката Крис Райт заяви миналата седмица, че комбинираните преминавания на петрол през протока и пренасочените около водния път са общо около 15 милиона барела на ден в рамките на една седмица – много по-близо до средното ниво от 20 милиона барела отпреди войната.
Липса на яснота
Това накара президента Доналд Тръмп да заяви в понеделник, че Съединените щати имат „пълен контрол върху протока“ – спорно твърдение, което той повтаря често по време на конфликта.
Продължаващите атаки на Иран и петролните потоци, които все още са доста под нивата отпреди войната, показват, че Съединените щати не контролират напълно Ормузкия проток.
Но Иран също не го контролира.
„Ако целта им е да бъдат „начело“, тогава бих казал, че те никога не са имали пълен контрол в самото начало. Изглежда, че целта им е възпиране, за да бъдат признати за контролиращи фактори. Мисля, че те все още упражняват такова възпиране“, каза Пикеринг.
Но ако танкерите наистина прекарват толкова петрол през протока, колкото твърдят Съединените щати, тогава възпиращата сила и контролът на Иран върху Ормузкия проток са намалели в сравнение с това, което бяха преди месец или два.
Заплетеността на ситуацията се увеличава и от това, че Оман и Иран водят преговори за възстановяване на свободата на корабоплаването през протока, без участието на САЩ, за голямо разочарование на Тръмп. Не е ясно как тези дискусии ще засегнат петролния трафик или контрола върху водния път.
„Бих приемал цялата информация и заглавия с едно наум. Но е справедливо да се каже, че Иран частично е загубил контрола върху протока“, каза Липоу.
