М истериозният произход на мумия от австрийско село е разгадан от изследователи, които твърдят, че тялото е било балсамирано по неочакван начин — през ректума. Интригата около мумифицираното тяло, съхранявано в църковната крипта на Свети Тома ам Блазенщайн, дълго е будила интерес. Говори се, че останките принадлежат на аристократичния викарий Франц Ксавер Сидлер фон Розенег, който починал през 1746 г. на 37-годишна възраст, спечелвайки на мумията прозвището “изсъхнал капелан”, пише The Guardian.
Сега експертите твърдят, че са открили, че тялото е балсамирано по изненадващ начин - коремната и тазовата кухина са пълни с дървени стърготини, клонки, тъкани от коноп и коприна, както и цинков хлорид – материали, които са абсорбирали течностите в тялото. Д-р Андреас Нерлич, патолог от университета Лудвиг Максимилиан в Мюнхен, Германия и първи автор на изследването, каза, че откритието е изненадващо, тъй като няма външни доказателства за такъв процес.
Уникалността на откритията
Mummy mystery solved: 'Air-dried' priest was embalmed via rectum https://t.co/YPfuBW08ZK
— Irish Examiner (@irishexaminer) May 2, 2025
“Стената на тялото не е отворена – следователно единственият възможен вход е ректумът,” коментира той, подчертавайки, че това е много различно от известните преди методи за балсамиране, включително от древен Египет. Пишейки в списанието Frontiers in Medicine, Нерлич и неговите колеги съобщават как мумията преди това е била изследвана, включително чрез рентгенови лъчи наред с други анализи. Въпреки че рентгеновите лъчи не са открили предметите в тялото, те са разкрили кръгъл предмет в лявото долно черво на мумията, което предизвика слухове, че индивидът е починал след поглъщане на отровна капсула.
По време на скорошно реновиране на криптата Нерлич и колегите му получиха одобрение да извършат частична аутопсия, компютърна томография и други анализи. Мумията има добре запазена горна част на тялото, но гниене на лицето, долната част на краката и стъпалата. Оказа се, че тя е принадлежи на мъж, най-вероятно между 35 и 45 години, с радиовъглеродно датиране на кожна проба, което предполага, че е починал между 1734 и 1780 г.
Причината за смъртта
Екипът отбелязва, че тези прозрения съвпадат с информацията за Сидлер, добавяйки, че анализът на проби от кости, зъби и кожа разкрива, че диетата на мъжа е в съответствие с тази на местен енорийски викарий в региона, тъй като е богата на животински продукти и централноевропейски зърнени култури.
Трупът показва доказателства за дългосрочно пушене на лула и следи от неудобни обувки. “Както носенето на остри оковки, така и пушенето на лула са много типични за свещеници по Новото време,” отбелязва Нерлич.
Що се отнася до “отровната капсула”, изследователите откриха, че обектът е стъклено мънисто, подобно на тези, използвани за броеници, което може да е влязло в тялото като част от тъканта, използвана за пълнене. Причината за смъртта на Сидлер, добавя екипът, най-вероятно е починал от тежко кървене в белите дробове в резултат на туберкулоза.
“Mummy mystery solved: ‘air-dried’ priest was embalmed via rectum.” Charming. https://t.co/VAIjQcUM9y
— The Cassandra Centre (@CassandraCentre) May 2, 2025
И все пак, защо Сидлер е бил балсамиран остава неясно. Екипът предполага, че процедурата е извършена, за да се избегне разпространение на инфекция от миазма — или “лош въздух”. Нерлич изказа и друго потенциално обяснение за балсамирането, като спомена, че Сидлер може да е бил запазен за транспортиране до родния си манастир Валдхаузен.
“Това е първият случай с този тип документирано балсамиране,” каза Нерлич. “Нямаме представа колко често или къде е било извършвано това, въпреки че предполагаме, че такъв тип "краткосрочно запазване" е бил използван много по-често, отколкото бихме могли да очакваме от този отделен случай.”
