В продължение на хилядолетия, суровият климат на пустинята Такламакан е запазил телата на погребаните в Таримския басейн. Но освен тленните останки на древната нация, пустинята е запазила и нещо шокиращо.
Археолози намериха мистериозно откритие в Сяохе, гробище от бронзовата епоха – окачени около вратовете на някои мумифицирани трупове са жълтеникави парчета от най-старото сирене в света.
Нов анализ на ДНК-то на най-древното сирене загатва как е било произвеждано, съобщиха изследователи в Cell.
A cheese was dug up with mummified human remains in the Xinjiang region of China. It's 3,600 years old, the oldest cheese ever found. It offers insights into the origins of the dairy product known as kefir https://t.co/VHIwO0lryI pic.twitter.com/v5iJnfNgUP
— Andreas Harsono (@andreasharsono) September 27, 2024
В по-ранно проучване, изследователите са взели малки проби от 3500-годишното сирене, което виси като украшение от вратовете на мумиите. Анализът на протеините в тези парчета разкрива наличието на Lactobacillus kefiranofaciens -микроб, използван за ферментирало сирене, наречено кефир.
Това е било “наистина невероятно” откритие, каза Цяомей Фу, палеогенетик от Китайската академия на науките в Пекин.
Но “извличането на геноми от тези древни проби не е лесно“, обясни Фу. Малкото количество ДНК, останало в древното сирене, се е разградило на малки фрагменти с течение на времето и се е смесило с генетична информация от околната среда.
През 2014 г. Фу започва да проектира специални молекули, които могат ефективно да уловят древната ДНК на микроба от сиренето. След години работа екипът е съставил геном за древния организъм, който е завършен на 92 процента.
Known as the Tarim Basin mummies, these people lived some 4,000 years ago—and their ancient DNA has yielded surprising insights
— National Geographic (@NatGeo) September 20, 2023
https://t.co/l7TjUHZSPL pic.twitter.com/XvtCzCWWYj
От ДНК-то на този микроб екипът може да изследва историята на производството на сиренето. Кефирът започва с култура, създадена чрез смесване на мляко с малко кефир, на същия принцип, по който се прави и кисело мляко.
За да проследят откъде идва сиренето, изследователите сравняват ДНК на L. kefiranofaciens, открит в мумифицираното сирене, с тази на други в родословното дърво. Резултатът е включвал два отделни клона.
Единият включваше щамове от Европа и тихоокеанските острови, докато щамовете на мумифицирания кефир бяха свързани с тези от Тибет и някои от Източна Азия.
Преди това откритие, изследователите са предполагали, че кефирът се е разпространил от Северен Кавказ в съвременна Русия в други части на Европа и извън нея. Но микробът в древното сирене е еволюирал сравнително рано, което предполага друг маршрут от близо до Сяохе, който е в Синдзян, Китай, до източноазиатски местности, като Тибет. През бронзовата епоха хората от Синдзян може да са имигрирали в Тибет, но са необходими повече археологически доказателства, казва съавторът на изследването Имин Янг, молекулярен археолог в Китайската академия на науките.
Млякото също сочи и към смесването на древните народи. Две проби съдържаха ДНК от крави, докато друга имаше само генетичен материал от кози. ДНК на козата е подобна на тази на други древни централноазиатски проби, което предполага, че може да е била част от група опитомени кози, които са станали широко разпространени, казва Фу.
Това древно сирене може да разкрие повече за взаимодействията между популациите от бронзовата епоха.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
