Н арод без държава, кюрдите - малцинство, наброяващо според оценките от 25 милиона до 35 милиона души, живее предимно в Турция, Ирак, Сирия и Иран.
Турция нанася в момента въздушни удари срещу кюрдски бойци в бастионите им в Северен Ирак и Сирия след атентата в Истанбул на 13 ноември, зад който според Анкара стоят кюрдски групировки.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган заплашва освен това да започне сухопътна операция в Северна Сирия.
Иран обстрелва също така иранската кюрдска опозиция, базирана в Северен Ирак, като я обвинява, че насърчава протестите, разтърсващи Ислямската република след смъртта на младата иранка от кюрдски произход Махса Амини в средата на септември.
Разделени между четири страни
Кюрдите - народ с индоевропейски произход, произлизат от мидийците от древна Персия, основали империя през 7 век пр. н. е.
В мнозинството си мюсюлмани сунити, кюрдите включват и немюсюлмански малцинства и политически формации, които често пъти имат светски характер. Кюрдите населяват територии от близо половин милион квадратни километра.
Общият брой на кюрдите според различни източници достига от 25 милиона до 35 милиона души. Най-много от тях живеят в Турция (близо 20 процента от населението). В Ирак кюрдите са 15-20 на сто от всички жители, в Сирия - 15 на сто, а в Иран - около 10 процента.
Обитаващи територии във вътрешността на тези страни, те са съумели да запазят своите диалекти, традиции и своята до голяма степен своята кланова организация.
Значителни кюрдски общности има освен това в Азербайджан, Армения и Ливан, както и в Европа, по-специално в Германия.
Мимолетни надежди за собствена държава
Рухването на Османската империя след Първата световна война отваря път към създаването на кюрдска държава. В Договора от Севр от 1920 г. се предвижда тази държава да е в Източния Анадол и в провинция Мосул.
Но след победата на Мустафа Кемал в Турция съюзниците преразглеждат решението си и през 1923 г. Договорът от Лозана затвърждава господството на Турция, Великобритания (що се отнася до Ирак, бел. АФП) и Франция (що се отнася до Сирия) над кюрдското население.
Антиджихадистка борба
В Сирия кюрдската милиция "Сили за защита на народа" (СЗН) се нарежда от 2014 г. сред основните сили, които се сражават срещу джихадистката групировка "Ислямска държава" (ИД) с въздушна подкрепа от международната коалиция начело със САЩ.
В началото на 2015 г. кюрдските сили със съдействието на коалицията прогонват ИД от Кобане (Северна Сирия - б. пр.) близо до турската граница.
През октомври се създават Сирийските демократични сили (СДС), включващи 25 000 кюрди и 5000 араби. Ръководени от СЗН, те получават последователна помощ от Вашингтон.
СДС изтласкват ИД от нейния бастион Ракка, а през март 2019 г. превземат последния й бастион в Сирия - Багуз.
В Ирак кюрдските бойци пешмерга също вземат участие в борбата срещу джихадистите.
Конфликти с централните власти
Тъй като настояват за създаване на единен Кюрдистан, кюрдите са разглеждани като заплаха за териториалната цялост на държавите, в които живеят.
В Сирия кюрдите, десетилетия наред потискани и маргинализирани от режима, заемат през 2011 г., в началото на конфликта, неутрална позиция спрямо властта и бунтовниците. През 2016 г. те провъзгласяват създаването на обширен "федерален" регион от три окръга в северните части на страната, с което си навличат неприязънта на опозиционните сили и враждебността на съседна Турция.
В Турция конфликтът между правителството и Кюрдската работническа партия (ПКК) през лятото на 2015 г. се разгоря отново, което съсипа надеждите за решение на тази криза, взела над 40 000 жертви от 1984 г.
Анкара вече предприе три мащабни офанзиви в Сирия: през 2016 и в началото на 2018 г. с цел да отблъсне от границите си джихадистите от ИД и бойците на СЗН, а през 2019 г. срещу кюрдските сили в североизточните райони.
В Ирак кюрдите, преследвани от Саддам Хюсеин, се надигат през 1991 г. след поражението на Багдад в Кувейт и установяват фактическа автономия. Конституцията от 2005 г. установява федерална република и определя Иракски Кюрдистан като автономен регион.
През 2017 г. кюрдите гласуват за отцепване - против мнението на Багдад и на международната общност. Централната власт отвръща с репресии, като изпраща танковете си да отвоюват спорните зони.
В Иран след Ислямската революция от 1979 г. избухва кюрдско въстание, което с твърди мерки е потушено. Оттогава страната води борба с кюрдски активисти, които използват бази, разположени в Кюрдистан, за нови и нови атаки на иранска територия.
