П осланикът на САЩ в Турция Дейвид Сатърфийлд заяви след среща с турския външен министър Мевлют Чавушоглу, че купуването на втори полк руски зенитно-ракетни комплекси С-400 от Анкара ще предизвика "по-активни действия от страна на САЩ", а Турция "може да се озове в санкционния списък", съобщава БТА.
По-рано Вашингтон отправяше към Анкара подобни заплахи на по-високо равнище и всички опити на Турция да се разбере по този проблем със САЩ и другите й партньори в НАТО чрез създаване на смесени съгласителни технически комисии приключиха без успех. Днес Анкара е вдигнала летвата и заявява, че може да се откаже от С-400 само ако американците спрат да подкрепят кюрдите. И отново удря на камък. В крайна сметка, посочва турското издание "Хабер7", "дипломацията на пазарлъка се смени с дипломация на символите", когато С-400 "започнаха да се идентифицират с възможностите на Турция да води независима външна политика".
Г-7 заяви, че няма да признае "окупацията" на Крим от Русия
Президентът на САЩ Доналд Тръмп, сключил негласни договорки с турския си колега Реджеп Тайип Ердоган, бе схванал този психологически момент, което позволи на Анкара да маневрира между регионалните исторически силови центрове - Москва и Техеран. Но щом новият американски лидер Джо Байдън взе да демонстрира, че е готов да се движи към връщане в Съвместния всеобхватен план за действия (СВПД) от 2015 г., целящ да възпре ядрената програма на Техеран, се наложи представата, че Вашингтон смята да промени най-вече ситуацията в историческия триъгълник Турция - Русия - Иран, насочвайки усилия към Анкара вече откъм иранското направление. Заради действията на Вашингтон обаче този сценарий бе отложен за неопределено време. Когато САЩ тръгнаха същевременно и към изостряне на отношенията с Русия, впечатлението в Турция бе, че американците ще отслабят натиска върху Анкара, ще търсят с нея някакви компромисни решения за наличните проблеми. Как пък не. Според египетското издание "НуунПост", "в Белия дом изненадващо се изместиха акцентите в изграждането на политиката за Близкия изток като цяло и по-специално спрямо Техеран".
Какви ще са последиците, ако Русия приеме Иран в Евразийския блок
Демаршът на посланик Сатърфийлд във връзка със С-400 според принципа "или - или" се възприема именно в този контекст. В крайна сметка фактът е, че трите страни - Русия, Иран и Турция, работещи в Астанинския формат по сирийското направление, се озовават в различна степен под натиска на американски санкции. Както пише израелският в. "Джерузалем пост", това "тласка Москва, Анкара и Техеран към още по-силно сближаване, сигнализира на Запада за евентуалната поява на нов алианс извън рамките на сирийската тематика". Изобщо политиката за формиране на различни коалиции в Близкия изток се практикува вече от години. Особено усърдни в това отношение бяха САЩ, създавайки съюзи предимно от военен характер - било срещу "Ислямска държава", било като несполучливия съюз срещу Иран. В този смисъл алиансът Русия - Турция - Иран бе смятан преди за малко вероятен, но днес се очертават известни перспективи за неговото създаване и по-нататъшно развитие. Процесът изглежда се дели на два принципно различни етапа.
Първо, на сирийския плацдарм страните са натрупали известен опит от политическо и военно взаимодействие. Второ, отслабеното влияние на САЩ в региона принуждава Турция, при все че е членка на НАТО, и Иран да си гарантират подкрепата на някой силен и влиятелен външен играч, не само за да решават местните проблеми и да градят архитектура за сигурност, но и за да активизират търговско-икономическото и други видове сътрудничество.
И същевременно, посочва турската правителствена Анадолска агенция, те трябва да работят по създаването на "мощен механизъм с цел да търсят приемливи общи решения, запазвайки баланса на интересите". Според британското издание "Файненшъл таймс" много неща тук може да бъдат решени, ако "Москва и Техеран успеят да сближат позициите на Анкара и на Дамаск". Това зависи не само от готовността на всяка страна да прояви гъвкав подход, за да се стигне до някакъв общ знаменател, но и от готовността на страните да разработят и приемат нова геометрия на целия регион - та нали зад плещите на Русия, Турция и Иран все още стои великото им имперско минало.
Потенциално триъгълникът Русия - Турция - Иран, изграден на многостранна основа, би станал сериозен отговор, насочен към Запада, особено ако последните две страни се присъединят към Евразийския икономически съюз. Днес Москва, Анкара и Техеран маркират възможността за коренен поврат във външната си политика и демонстрират готовност за създаване на коалиции. Нужно е обаче време, за да се разбере доколко отделните им действия са продиктувани от ситуативния фактор, което по принцип не може да се изключи. Прочее, стратегическият мащаб и векторът на промените в Близкия изток засега са в процес на формиране. Какви точно са те ще стане ясно на по-късен етап.
