П резидентката на Перу, Дина Буларте, получи остри критики след противоречивото решение на администрацията ѝ да увеличи президентската заплата, за да бъде равна на тази на други лидери в Латинска Америка.
В страна, където 30% от населението живее в бедност, а минималната работна заплата е 305 долара на месец, възнаграждението на държавния глава се увеличава от 4 400 на 10 000 долара.
„Това е шега“, казва пенсионер пред екипа на "Ройтерс" и добавя:
„В Перу има екстремна бедност и президентката трябва да даде пример.“
Това е поредният скандал в администрацията на Дина Буларте. През 2023 г. тя си прави операция на носа и отсъства две седмици, без да уведоми обществото, оставяйки поста празен. Година по-късно домът ѝ е обискиран и полицията открива няколко недекларирани часовника „Ролекс“ - скандал, който медиите наричат „Ролексгейт“. Това са само част от събитията, превърнали Буларте в най-мразения лидер не само в Перу, но и в света, с одобрение, достигащо едва 4%. Но как е възможно толкова непопулярен политик да продължава да управлява?
Съвременната политическа история на Перу
Управлението на Алберто Фухимори
През 1980 г. в Перу се провеждат първите демократични избори от 1963 г. насам, след дълги години на военна диктатура. По това време се появява крайно лявата групировка „Сендеро Луминосо“, която започва въоръжена борба срещу правителството. В конфликта загиват хиляди - както жертви на атентатите на групировката, така и невинни граждани, убити по погрешка от армията.
Към 1990 г. терористите се приближават до Лима, а страната е в дълбока криза: бедността достига 55%, икономиката се свива с 20%, а инфлацията стига 7 649%. В тази ситуация перуанците избират нов президент.
На изборите управляващите партии не получават достатъчно подкрепа, а двамата кандидати на балотажа са нови лица в политиката: награденият писател Марио Варгас Льоса и Алберто Фухимори - син на японски имигранти, който по-късно получава прякора „Ел Чино“ (Китаеца). Фухимори печели с 62.38%, благодарение на популисткия си подход и скептицизма към плановете на Льоса за мащабна приватизация.
Въпреки предизборните обещания, Фухимори все пак либерализира икономиката, което води до така наречения „Фухишок“ - нов ръст на инфлацията. Без мнозинство в Конгреса, той се оказва неспособен да провежда реформите си. През април 1992 г., в телевизионно обръщение, президентът разпуска парламента - акт, определен от международната общност като преврат, но приет от повечето перуанци. На проведените през ноември избори за Велико народно събрание, опозицията бойкотира, а партията на Фухимори печели убедително. Това му позволява да прокара икономическите си реформи и до 1994 г. ситуацията се подобрява. След ареста на лидера на „Сендеро Луминосо“ атентатите намаляват, а популярността на Фухимори расте. През 1995 г. той печели втори мандат с 64.42% още на първия тур.
Зад тази популярност обаче се крият тежки обвинения - нарушаване на човешки права, убийства, изтезания, заплахи срещу опозиционери и журналисти. Фухимори централизиранo разпределя бюджета и си приписва чужди инициативи. Най-противоречивото му решение идва, когато обявява кандидатурата си за трети мандат - нещо, забранено от конституцията. Той твърди, че първият му мандат не се брои, тъй като е бил под старата конституция. На изборите през 2000 г. печели 49.87%, а опонентът му Алехандро Толедо - 40.24%. Опозицията обвинява в изборни фалшификации и бойкотира втория тур.
Въпреки победата, партията на Фухимори губи парламентарното мнозинство. Изненадващо, след полагането на клетва, много опозиционери се присъединяват към неговата партия, осигурявайки му нужното мнозинство. Масови протести не успяват да го свалят, но през същата година е публикуван запис, в който дясната му ръка - шефът на разузнаването Владимиро Монтесинос - подкупва депутат. След скандала популярността на Фухимори се срива. През ноември 2000 г., по време на посещение в Япония, той подава оставка.
Фухимори остава в Япония, но през 2005 г. се опитва да се върне, за да се кандидатира отново. Арестуван е в Чили и екстрадиран в Перу през 2007 г., където признава, че е дал подкуп от 15 млн. долара. Осъден е на 25 години затвор за корупция и извънсъдебни убийства. През 2023 г. е освободен и умира няколко месеца по-късно на 86 години.
Перу след Фухимори
През следващите 15 години ситуацията в страната донякъде се стабилизира, но последиците от управлението на Фухимори остават - широкоразпространена корупция и Конституция от 1993 г., която позволява импийчмънт на президента без конкретна причина. Фухимористкото влияние се запазва - дъщеря му Кейко наследява политическото му дело. През 2011 г. тя получава 23.55% и достига балотаж срещу Олянта Умала.
Конституционната криза
През 2016 г. партията на Кейко Фухимори печели парламентарно мнозинство. На президентските избори тя получава 39.86% на първия тур, но губи балотажа с 49.88% от Педро Пабло Кучински. Въпреки че признава загубата и обещава конструктивна опозиция, партията ѝ блокира управлението на Кучински, като дори два пъти се опитва да го импийчне. Първият път той оцелява, след като помилва Алберто Фухимори. Втория път през 2018 г. е отстранен и заменен от Мартин Вискара.
Вискара продължава с реформите, което води до нови сблъсъци с парламента. През 2019 г. той го разпуска, но и новият парламент се оказва проблемен. Вискара е импийчнат през 2020 г., а на негово място е назначен Мануел Мерино. След масови протести, довели до смъртта на граждани, Мерино подава оставка пет дни по-късно. Следва служебното управление на Франсиско Сагасти до изборите през 2021 г.
Кейко Фухимори отново се кандидатира, получава 13.41% и стига до балотаж срещу крайно левия Педро Кастийо. Въпреки очернящата кампания, Кастийо побеждава с 50.13%, тъй като страхът от фухиморизма надделява.
Но и Кастийо не успява да управлява - парламентът блокира реформите му и се опитва да го импийчне. В края на 2022 г., при трети опит, Кастийо се опитва да разпусне парламента, но е отстранен, а на негово място е назначена вицепрезидентката Дина Буларте. Това води до протести и смъртта на 69 души, но Буларте отказва да подаде оставка.
Настоящето
Да си президент в Перу е изключително трудно - от 2016 г. страната е имала шест президенти и нито един не е довършил мандата си. Дори лидерите между 2001 и 2016 г. са разследвани или арестувани след мандатите си. Но Дина Буларте, въпреки че управлява в епицентъра на конституционната криза, вече две години успява да остане на поста. Според анализатори това се дължи на добрите ѝ отношения с парламента и взаимния им толеранс към корупцията - тя позволява на конгреса да управлява, а в замяна получава подкрепа.
Днес перуанците са се отказали да протестират. Вместо това очакват с нетърпение изборите, насрочени за април догодина. Засега социологическите проучвания не показват ясен фаворит. Единственото сигурно е, че който победи, ще наследи дефектна и корумпирана система, която трудно може да бъде поправена.
Автор: Йоан Александър Странджалиев
