П ет месеца след срутването на козирката на гарата в Нови Сад политическата криза в Сърбия продължава, съобщи Deutsche Welle.
Кой ще надделее в тази игра на нерви?
Почти половин година, след като козирката на гарата в Нови Сад се срути и уби 16 души, протестите в Сърбия навлизат във фаза на стратегическо маневриране между правителството и студентското движение.
В демонстрацията в Белград на 15 март се включиха над 300 хиляди души, въпреки това исканията за политическа и наказателна отговорност за инцидента все още не успяват да надделеят над политическите маневри.
"Във фаза сме, в която и двете страни тестват търпението и очакват някой да стъпи накриво, докато обмислят решенията, които трябва да бъдат взети", казва Боян Клачар от Центъра за свободни избори и демокрация. Клачар смята, че правителството ще приключи тази фаза с назначаването на нов кабинет, който да наследи подалия оставка премиер Милош Вучевич.
Вучич се опитва да отклони вниманието с идеята за ново движение
Консултацииите за съставянето му вече започнаха, а председателката на парламента Ана Бърнабич обяви, че ако не бъде постигнато споразумение до 18 април, ще бъдат свикани нови избори в началото на юни. Същевременно президентът Александър Вучич отново заговори за формиране на "Движение за народа и държавата".
"Време е да насочим силата на нашия народ и да обединим цялата мъдрост и патриотизъм на нашите граждани, за да можем да оформим бъдещето, което всички искаме", написа Вучич в социалните мрежи след среща за учредяването на новото движение. Официално това ще се случи в Белград между 11 и 13 април. Бърнабич, която е председателка на парламента и бивша премиерка, казва, че събитието ще прилича на фестивал - с ядене, пиене и културни мероприятия. Гражданите ще могат да се включат към него, да пишат писма на Вучич и дори "да споделят критиката си към служителите на всички нива от управлението".
И докато предлагат оптимизъм на привържениците си, властите оголват зъби пред протестиращите. След като спря заплатите на учителите, които се включиха в стачките, сега на мушка са университетските преподаватели.
Натиск, репресии, физически атаки срещу протестиращи
Пред ДВ професор Владимир Михич от университета в Нови Сад казва, че е получил само 23 динара (които се равнят на около 20 цента) за втората половина на февруари.
"След 15 март правителството започна да губи контрол. След като не успя да предизвика кръвопролития, да въведе извънредно положение и, както се изрази президентът, да "сложи край на протестите", следващата фаза е открита репресия срещу всеки, който се противопоставя", казва той. Освен орязването на заплатите, репресиите включват и арести на студенти и активисти, обяснява Михич, както и повдигане на обвинения срещу декани на университети и дори физически атаки.
Атмосферата в Сърбия е напрегната. Миналата седмица група студенти бе нападната в Нови Сад. Двама пострадаха леко, докато трети влезе в болница. Два дни по-късно деканката на философския факултет в Ниш Наталия Йованович бе нападната с нож. На видеа в социалните мрежи се вижда как нападателката заплашва Йованович и казва, че "иска да я убие", защото е "разрушила живота на внучката ѝ".
Йованович беше сред първите декани, които подкрепиха студентските протести и блокади. Оттогава насам тя е мишена на проправителствените таблоиди, които я наричат "подстрекателка на банда от бандити и фашисти" и я обвиняват в "подстрекаване към размирици".
В очакване на политическа алтернатива
Въпреки напрежението и репресиите протестиращите не се отказват. Всяка една публична проява на управляващите е посрещната с демонстрации и дори замеряне с яйца, както се случи с представители на Сръбската прогресивна партия.
За момента студентите не призовават открито за смяна на режима, но след грандиозната демонстрация на 15 март дискусиите за формулиране на конкретни политически искания зачестиха. Медиите съобщават, че някои студентски организации вече са подкрепили предложение за "експертно правителство", въпреки че планът няма да бъде публично представен, докато не се постигне консенсус между всички протестиращи. Подобно предложение вече бе представено и от опозиционните партии.
Клачар подкрепя подобен ход, но смята, че той е закъснял и е бил пропуснат пикът на протестите.
"Не съм сигурен, че правителството би било склонно да направи нещо повече от това, което вече е направило по отношение на исканията", казва директорът на Центъра за свободни избори и демокрация. "Вероятно то ще направи други косвени отстъпки, за да потуши протестите - например промени в състава на правителството, промени в някои политики и назначаване на фигури с професионален опит."
Преброени ли са дните на Вучич?
Професор Михич обаче смята, че дните на управляващите са преброени.
"Автократичните режими винаги стават изключително репресивни и агресивни в края на своето управление. Репресиите всъщност трябва да ни окуражават. Те показват, че режимът е в агония. Не вярвам, че ще оцелее през следващите няколко месеца", допълва той пред ДВ.
Студентите се обърнаха и към Европа. Осем студенти се качиха на колела в четвъртък и потеглиха към Страсбург, където смятат да представят исканията си пред Съвета на Европа и да подчертаят провалите на сръбските институции. Тяхното пътешествие ще е дълго 1300 километра, очаква се да отнеме 12 дни и да премине през Будапеща, Виена, Линц, Залцбург, Мюнхен, Аугсбург, Улм и Щутгарт.
Клачар смята, че инициативата може да привлече вниманието на определени европейски кръгове към политическата криза в Сърбия и да подкопае международната легитимност на правителството.
"Но по отношение на това дали тази акция ще бъде повратна точка за протестите или ще промени позицията на ЕС по отношение на Сърбия - не съм сигурен", каза той.
"Европейският съюз е много ясен и прецизен в официалните си доклади относно положението в Сърбия. Но е нереалистично да се очаква, че ЕС ще заеме радикални позиции срещу своите партньори. В края на краищата Сърбия е партньор на ЕС - особено докато в страната няма ясна политическа алтернатива", добавя той.
А формирането на такава алтернатива не се вижда в близко бъдеще, казва Боян Клачар.
