В ойната на Русия с Украйна ескалира в „ядрена криза“ с далечни последици за ядреното възпиране, неразпространението, разоръжаването и бъдещето на мирната ядрена енергетика, предупреди водещ ядрен експерт, който заяви пред Newsweek, че конфликтът, който продължава вече четвърта година, е можел да бъде предотвратен, ако Украйна е била запазила ядрения си арсенал от съветската епоха.
Кога Украйна се отказа от ядрените си оръжия?
След разпадането на Съветския съюз през 1991 г. Украйна наследи третия по големина ядрен арсенал в света. Приблизително 30 000 ядрени оръжия бяха разпределени в Беларус, Казахстан, Русия и Украйна, като Украйна притежаваше близо 1900 стратегически ядрени бойни глави и хиляди тактически ядрени оръжия.
Три години по-късно обаче Киев избра да се денуклеаризира, като подписа Будапещенския меморандум и предаде оръжията на Русия. В замяна на това на Украйна бяха обещани гаранции за сигурност от страна на Русия, САЩ и Обединеното кралство.
По онова време решението на Украйна беше широко приветствано, тъй като то помогна на страната да си осигури финансова помощ от Запада. Но след като Русия открито наруши Будапещенския меморандум - първо като анексира Крим от Украйна през 2014 г., а през 2022 г. започна пълномащабно нахлуване в страната - сега някои се питат дали Киев не е пресметнал погрешно възможната цена на разоръжаването.
Щеше ли ядрена Украйна да предотврати войната?
През 1993 г. политологът Джон Миърсхаймър публикува коментар, озаглавен „Аргумент за украински ядрен удар“, в който твърди, че ядрената Украйна е задължителна за запазване на мира със съседката ѝ Русия. Три десетилетия по-късно той застава на тази позиция.
„Ако Украйна беше запазила ядрените си оръжия, Русия нямаше да нахлуе през 2022 г.“, казва Миърсхаймър, заслужил професор в катедрата по политически науки в Чикагския университет, пред Newsweek и допълва: „Ядрените оръжия са крайният възпиращ фактор.“
Миърсхаймер заяви, че е много вероятно Киев да е използвал ядрените си оръжия, за да се защити в случай на руска инвазия, която Украйна би възприела като „екзистенциална заплаха“.
„Мисля, че руснаците щяха да признаят това и затова нямаше да нахлуят през 2022 г.“, каза той.
„Разбира се, именно затова твърдях, че има смисъл Украйна да запази ядрените си оръжия, защото смятах, че в конвенционална война Украйна няма почти никакви шансове да победи руснаците“, добави той.
Мариана Буджерин, старши научен сътрудник в Харвардския център „Белфер“ и автор на книгата Inheriting the Bomb: разпадането на СССР и ядреното разоръжаване на Украйна, описва настоящия конфликт като ескалиран от Русия в „ядрена криза“ чрез постоянните ядрени заплахи, сигнали и използване на сплашване от страна на президента Владимир Путин.
Буджерин се съгласява с Миърсхаймер, че напълно развита украинска ядрена възпираща сила би могла да възпре Русия от широкомащабно нахлуване. Въпреки това тя отбелязва, че наличието на ядрени оръжия не елиминира напълно възможността за конфликт.
Граничните сблъсъци и анексирането на Крим през 2014 г. все още можеха да се случат, казва Буджерин, „но подобна мащабна инвазия, при която на карта е поставено оцеляването на страната - това би било много по-трудно да се осъществи, дори за страна като Русия, която има значително по-голям ядрен арсенал от Украйна.“
Тя също така изтъкна, че една ядрено въоръжена Украйна щеше да наложи по-силна и решителна реакция от страна на Запада през 2014 г., за да се предотврати евентуална ескалация, когато Путин анексира черноморския полуостров Крим от Украйна.
„Реакцията на администрацията на Обама през 2014 г., която беше само няколко санкции и дори не беше подходящ шамар за Русия, със сигурност щеше да бъде по-решителна и строга [ако Украйна имаше ядрени оръжия], водена от опасенията за разпространение“, обясни Буджерин.
„Русия щеше да бъде разубедена дори да започне мащабна инвазия поради страха, че по пътя може да се стигне до ядрен праг“, каза Буджерин.
Ядрената дилема на Киев
Буджерин оспорва идеята, че Украйна просто се е отказала от ядрените си запаси.
„Да се каже, че Украйна е наследила третия по големина ядрен арсенал в света и го е предала даром, не е съвсем правилно“, каза Буджерин.
Ядрените оръжия на Украйна са били предназначени за съветска стратегическа употреба, което означава, че наследеното от Киев не е било готово да се използва като ядрено възпиране.
„Това не беше нещо, което можеше просто да се вземе и бързо да се обърне и да се използва за възпиране на Русия“, обясни тя.
Украйна обаче разполагаше с възможности и имаше капацитет да превърне това наследство в пълноценна възпираща сила, подходяща за собствена стратегическа употреба, подобно на Пакистан, Северна Корея и Иран.
Но „този процес щеше да отнеме време и щеше да изисква инвестиции, а времето и инвестициите в началото на 90-те години бяха двата вида ценни неща, които Украйна трудно би могла да получи“, обясни Буджерин.
„Украинското ръководство претегляше разходите и ползите от инвестирането на време и ресурси, а също и способността си да се противопостави на международната общност и да устои на негативните последици, които неизбежно щяха да последват това.“, каза Буджерин.
Миърсхаймер се съгласи, като отбеляза, че в ретроспекция не е имало силен вътрешен консенсус в Украйна за запазване на ядрените оръжия. Новата независима държава също така е била изправена пред колосален натиск от страна на САЩ и Русия да се откаже от ядрените оръжия, наследени от Съветския съюз.
„И предвид състоянието на украинската икономика по онова време, те нямаха голям избор, освен да се откажат от тези оръжия или да ги предадат обратно на Русия.“, казва Миърсхаймер.
Възможно ли е Украйна отново да развие ядрения си потенциал?
Малко вероятно е Украйна да развие отново ядрения си потенциал в близко бъдеще, казва Буджерин.
„Ако Украйна все пак има пари, които да инвестира във въоръжение, това вероятно ще бъдат конвенционални оръжия и средства за конвенционално възпиране - оръжия с по-дълъг обсег, които могат да държат под заплаха важни руски стратегически военни обекти“, добави Буджерин.
Миърсхаймер също отхвърли тази идея, като добави, че Русия ще предприеме крайни мерки, за да предотврати това.
„С течение на времето стимулът на Русия да се увери, че Украйна няма ядрени оръжия, само нараства“, казва той и добавя: „Не забравяйте, че в началото на 90-те години Русия и Украйна не бяха смъртни врагове. Всъщност отношенията между двете държави бяха доста добри. Но днес никой не би могъл да твърди, че това е така“.
„Всъщност е точно обратното... и омразата и от двете страни е огромна. Няма начин руснаците да позволят на Украйна да се сдобие с ядрено оръжие“, добави той.
Как Украйна може да се защити от бъдещи атаки?
С наближаването на потенциалните мирни преговори украинският президент Володимир Зеленски настоява Западът да предостави на страната му гаранции за сигурност.
Досега тези искания са били открито отхвърляни от Тръмп. Но държавният секретар на САЩ Марко Рубио предположи в интервю за Fox News на 26 февруари, че „това, от което Украйна наистина се нуждае, е възпиращ фактор... за да струва скъпо на всеки да ги преследва отново в бъдеще“.
„Това може да се обсъжда и не е задължително да е само в Америка. Искам да кажа, че европейците могат да се включат в това“, каза Рубио.
Миърсхаймър обрисува мрачна картина за бъдещето на Украйна, твърдейки, че тя не разполага с жизнеспособна стратегия за възпиране, която Русия би приела.
„Това е основната причина, поради която Украйна иска гаранции за сигурност от Запада“, каза той и допълва:
„Тя разбира, че не може да възпре Русия сама. Нуждае се от гаранция за сигурност от Запада, а както Зеленски заяви напълно ясно, това трябва да бъде гаранция за сигурност от Съединените щати.“
Администрацията на Тръмп даде ясно да се разбере, че Украйна няма да получи гаранция за сигурност, каза Миърсхаймър и добави, че Русия „няма да търпи това“, защото „западната гаранция за сигурност е де факто членство в НАТО“.
Путин поиска от Украйна да се откаже от стремежа си да се присъедини към военния алианс НАТО.
„Руснаците недвусмислено заявиха, че Украйна трябва да бъде неутрална, а това означава, че Западът не може да даде гаранции за сигурност, а това означава, че Украйна е сама - а Украйна сама не може да измисли жизнеспособна военна стратегия за сдържане на Русия или за възпиране на Русия в бъдещ конфликт или в бъдеща криза.“
Буджерин обаче вижда алтернатива. Тя твърди, че най-добрата защита на Украйна би била рамка от типа на НАТО - интегриране на украинската армия с европейските сили до известна степен.
„Украйна ще трябва да бъде подсилена по отношение на отбранителния капацитет по такъв начин, че да се забрани на Русия да нахлуе отново“, казва тя.
Тя очерта ключови мерки, включително съвместно военно развитие, производство на оръжие и обмен на разузнавателни данни.
„С помощта на европейските и други партньори - чрез изграждане на украинските въоръжени сили с помощта на Запада“, каза тя.
„Именно чрез всички тези неща на оперативно ниво, които ще трябва да се оформят и по същество да интегрират Украйна в значителна степен в европейската и отбранителната архитектура“, добави Буджерин.
