"Икономист": Какво ще стане, ако и други изчезнат като Путин?

Т ой не беше умрял, не беше свален при преврат в Кремъл. Не се беше спотаил, изчаквайки борбите за надмощие на враждуващи банди от подмазвачи. Бледен и мълчалив, но несъмнено жив, Владимир Путин изплува тази седмица в Санкт Петербург след загадъчно 10-дневно отсъствие, предизвикало трескави приказки за абдикацията му - политическа и физическа, пише "Икономист" в коментар за изчезването на руския държавен глава.

Никоя от смайващите спекулации изглежда не е била вярна, но - и това е показателно - повечето звучаха правдоподобно в Русия, страна, чиито граждани са склонни да вярват в конспиративни теории, тъй като властта винаги е била непрозрачна и понеже в Москва всъщност бъка от конспирации.

Ако даден лидер е емблема на една страна, същото се отнася за историите и слуховете, който той разказва.

А слуховете и историите за лидери може да са най-красноречиви.

Монарси, чието докосване лекува скрофулоза, императори полубогове, безсмъртни като Артур крале: легендите за владетелите са квинтесенция на надеждите и страховете на една нация.

Когато - подобно на Путин - тези водачи се изгубят от общественото полезрение, измислиците, които запълват вакуума, говорят толкова за общественото мнение и политическата реалност, колкото и техните речи.

Спомнете си неотдавнашното изчезване на севернокорейският вожд Ким Чен-ун, което породи най-разнообразни догадки за причините - от ожесточени вътрешни борби до опасната му привързаност към сиренето Ементал - намек за гротескното неравенство в изнемощялата му от глад страна.

Ако другите световни лидери изчезнат като Путин, какви ли измишльотини и инсинуации биха последвали? Ето някои идеи:

Барак Обама: Противниците на официалната версия за атентатите в САЩ от 11 септември ще поддържат тезата, че Обама е поставен в изолация от своите манипулатори от "Ал Кайда" нейде в Хиндокуш; Привържениците на движението "Чаено парти" ще кажат, че той е в Куба, обработен идеологически от своя другар Фидел Кастро.

Някогашните му почитатели мрачно ще заключат, че той се е усамотил в Овалния кабинет, за да реши веднъж завинаги дали увеличаването на контингента в Афганистан през 2009 г. е било добра идея.

Франсоа Оланд: Цяла Франция предполага, че президентът е изпаднал в дълбока меланхолия заради любовницата си. Рано или късно на жандармерията ще бъде наредено да търси валчест мъж с очила, каращ мотопед. След обществен протест обаче издирването на мосю Оланд е прекратено.

Дилма Русеф: Според враговете й президентката е във Венецуела, събирайки ценни сведения как да превърне Бразилия в следващия боливарски рай в Южна Америка (говори се, че Уго Чавес е благословил визитата, явявайки й се като птица - образът, който безсмъртният революционер понякога приема, утешавайки венецуелския си приемник Николас Мадуро).

Си Цзинпин: Както, когато през 2012 г. той изчезна от поглед, социалната мрежа "Вейбо" се пълни със слухове, че китайският президент е станал жертва на покушение. Много скоро след това "Вейбо" беше закрита.

Дейвид Камерън: Куцото му коалиционно правителство не е свършило кой знае каква работа напоследък, така че ще мине известно време, преди някой да забележи, че него го няма. Отсъствието му не се чувства на международните сбирки за Близкия изток или Украйна, тъй като така или иначе той не се появява на тях. Малцината британци отбелязали отсъствието му, предполагат,че разпуска някъде или язди нечий чужд кон. Нещата става ясни само когато свръхамбициозният лондонски кмет Борис Джонсън двусмислено настоява, че не очаква, повтарям - не очаква, да заеме вакантното място.

Ангела Меркел: Г-жа Меркел е незаменим световен лидер. Тя няма право да изчезва.