Ч асове след като Израел ликвидира иранския ръководител по сигурността Али Лариджани на 17 март, малко повече от две седмици след началото на войната, Иран изстреля серия от смъртоносни касетъчни ракети към централен Израел. Ислямският революционен гвардейски корпус (IRGC) определи атаката като "отмъщение" за убийството му.
Нощното нападение включваше ракети с множество бойни глави, които по-лесно преодоляват системите за противовъздушна отбрана. При удара загинаха двама души в района на Рамат Ган край Тел Авив.
Падащи осколки раниха още няколко души и причиниха значителни материални щети, включително на жп гара в Тел Авив, съобщиха израелски медии.
Кореспондентът на Al Jazeera Нида Ибрахим съобщи тогава, че загиналите, семейна двойка на около 70 години, са имали защитно помещение в дома си, но не са успели да стигнат до него навреме, което поражда съмнения дали сирените за въздушна тревога са били задействани достатъчно рано.
Използването на касетъчни боеприпаси предизвика по-широка тревога в Израел, особено предвид факта, че самата страна в миналото също е обвинявана в използването на такива оръжия.
"Всеки тип бойна глава, с който разполагат иранците, има и вариант с касетъчна бойна глава", заяви Узи Рубин, основател на израелската програма за противоракетна отбрана и старши сътрудник в Института за стратегия и сигурност в Йерусалим.
САЩ и Израел нанесоха удар по иранското ядрено съоръжение в Натанз (ОБЗОР)
Какво представляват касетъчните боеприпаси?
За разлика от стандартните бойни глави, които съдържат един експлозивен заряд, касетъчните бойни глави разпръскват множество малки бомби ("суббоеприпаси"), което им позволява да причиняват значително по-големи разрушения.
Този механизъм може да бъде използван при различни ракети с голям товар, включително балистични и далекобойни системи.
"Върхът на ракетата, вместо да съдържа един голям заряд, включва механизъм с множество малки бомби. При приближаване към целта корпусът се отваря, завърта се и суббоеприпасите се освобождават и падат върху земята", обяснява Рубин.
Според него иранските касетъчни бойни глави могат да съдържат между 20–30 или дори 70 - 80 малки бомби, в зависимост от типа ракета.
Смята се, че Иран е използвал подобни боеприпаси и по време на 12-дневната война с Израел през юни, като и Израел е бил обвиняван в използването им в миналото.
- Какви ракети притежава Иран?
Анализатори определят ракетната програма на Иран като най-голямата и разнообразна в Близкия изток.
Развивана в продължение на десетилетия, тя включва балистични и крилати ракети и компенсира липсата на модерни военновъздушни сили.
Иран разполага с ракети с малък, среден и дълъг обсег, включително системи като Shahab-3, Emad, Ghadr-1, Khorramshahr, Sejjil, както и по-нови модели като Kheibar Shekan и Haj Qassem.
Сред крилатите ракети са Soumar, Ya-Ali, Quds, Hoveyzeh, Paveh и Ra’ad.
Най-далекобойната балистична ракета, Soumar, има обсег до 2500 км. Въпреки това има съобщения за изстрелване на ирански ракети към базата Диего Гарсия в Индийския океан, разположена на около 4000 км, което Лондон отрече като неуспешна атака, а Техеран изобщо да е извършвана.
Бившият върховен лидер Али Хаменей по-рано бе ограничил обсега на ракетите до 2200 км, но това ограничение е премахнато след последния конфликт с Израел.
Ескалация в Близкия изток: Иран изстреля ракети към Израел и заплаши ОАЕ (ОБЗОР)
- Успява ли Иран да поразява цели в Израел?
Да. По данни на израелското Министерство на здравеопазването, над 4500 души са ранени от началото на войната.
Ирански ракети са поразили райони в Тел Авив, причинявайки сериозни щети и жертви.
В събота удари са нанесени по градовете Арад и Димона, близо до ядрен изследователски център, като Техеран заяви, че това е отговор на израелска атака срещу обекта Натанз.
При тези удари са ранени най-малко 180 души, а стотици са евакуирани.
- Защо касетъчните боеприпаси са толкова ефективни?
Според анализатори причината за силното въздействие на иранските удари е именно използването на касетъчни механизми.
За да бъде неутрализирана ракета с такива боеприпаси, тя трябва да бъде прихваната преди да освободи суббоеприпасите си. След това една цел се превръща в множество, което значително затруднява противоракетната отбрана.
Нова вълна масирани удари на Иран в Близкия изток
- Законни ли са и защо са толкова опасни?
Касетъчните боеприпаси не са напълно забранени, но 111 държави са подписали Конвенцията от 2008 г., която ограничава използването им.
САЩ, Израел и Иран не са страни по нея.
Организации за защита на правата на човека предупреждават, че тези оръжия са изключително опасни за цивилните, тъй като разпръскват множество бомби върху широки територии.
Според ООН 93% от жертвите на касетъчни боеприпаси през 2023 г. са цивилни.
Особено опасни са неизбухналите суббоеприпаси, които могат да останат в земята с години и да представляват сериозна заплаха, особено за деца.
Експерти предупреждават, че тези устройства могат да се взривят дори десетилетия по-късно и никога не стават напълно безопасни.
- Кой друг е използвал касетъчни бомби?
- Войната Русия - Украйна
През 2023 г. САЩ разрешиха доставката на касетъчни боеприпаси на Украйна, което предизвика критики. Нито Украйна, нито Русия са подписали международната конвенция.
- Израел в Ливан
Израел е обвиняван в използването на такива оръжия в Ливан, включително през 2025 г. ООН предупреждава още през 2006 г., че до 1 милион неизбухнали боеприпаси са останали в южен Ливан.
- Судан
През 2015 г. има данни, че Судан е използвал касетъчни бомби срещу цивилни райони в Южен Кордофан.
Касетъчните боеприпаси остават едни от най-спорните оръжия в съвременните конфликти, заради способността им да причиняват масови разрушения и дълготрайна опасност за цивилното население.