Д а ги женят още на девет години е разрешено! Но да работят не бива, а да слагат грим - това вече е пъклен грях! Какво още е забранено на жените от "Ислямска държава" и как живеят те, обяснява проф. Сузане Шрьотер - германски експерт по темата. Тя анализира в статия съдбата на жените от "Ислямска държава", публикувана от "Дойче веле".
Около 10% от всички чужденци, присъединили се към ИД, са млади жени или малолетни момичета, посочва тя. От Германия това са най-малко 60 джихадистки.
Какво ги очаква в "Ислямска държава"? От средата на януари един публикуван на арабски език манифест обещава информация за това. Той е озаглавен: "Жените на "Ислямската държава". Авторките са членове на бригадите Ал Ханза. Тази женска нравствена полиция арестува жени на улицата, ако не са достатъчно забулени.
Или пък когато платът на черната бурка не е достатъчно плътен. Идеологията на пола в този манифест се припокрива в значителна степен с други тълкувания от салафисткия лагер. Например с публикуваната в Саудитска Арабия брошура "Жените под закрилата на исляма", която беше преведена на немски, но през 2010 г. - забранена, защото съдържаше призиви към насилие, посочва проф. Шрьотер.
Ключовото послание на всички тези текстове е неравенството между жените и мъжете и следващите от това принципи за държавата и обществото. В "Жените под закрилата на исляма" четем например следното: "Божията мъдрост дари жените с нежни емоции, нежни чувства, нежна вяра, грижа и любов. Благодарение на това жената може да следва естественото си предназначение, да ражда деца, да кърми и да се грижи за всички потребности на малкото дете...".
Много чувства, малко разум
Според салафитството тази богата гама от чувства има и своите сенчести страни. Тя пречи на жените да мислят ясно и да взимат разумни решения. По тази причина, пишат авторите на двата текста, Бог даде на мъжа да господства над жената. И двата текста цитират строфа 4:34 от Корана: "Мъжете стоят над жените, защото Бог ги е избрал". Саудитският текст между другото възпроизвежда цялата строфа, където пише още: "Ако се опасявате, че жените ще се бунтуват, смъмрете ги, избягвайте ги в семейното ложе и ги бийте".
Системата на мъжкото господство се обосновава от една страна с предполагаемата "природа" на двата пола и от друга - с теологическите препоръки предимно на Корана и Суната. И двата текста се насочени срещу "западната" еманципация. Тя отнемала мъжествеността на мъжете и натоварвала жените с мъжки задачи, с които те не можели да се справят. Саудитският текст се позовава по-скоро на т. нар. духовна недостатъчност на жените, а сирийският набляга върху лабилната психика на женския пол, като посочва специално менструалния цикъл и бременността. В сирийския манифест освен това се твърди, че жените по природа не били подвижни. "За разлика от подвижните мъже, жените предпочитат да си стоят вкъщи. Затова и Бог казал на жените: "И си стойте вкъщи!".
По тази логика жените автоматично нямат право да се трудят. Според авторките на манифеста, жените могат по изключение да упражняват само няколко часа някаква дейност извън къщи. Като учителки или лекарки. При това трябва да спазват предписанията на шериата. Който не ги спазва, може да сподели съдбата на младата зъболекарка Роаха Диаб. Тя е обвинена, че е лекувала мъже. Според твърдото разграничаване на половете в ИД, това представлява углавно престъпление. Роаха Диаб беше екзекутирана през август миналата година.
"Жените на "Ислямската държава" е нормативен текст. В него почти няма информация за ежедневието на жените. Той е съставен от безбройни блогове, снимки, новини и разговори, поствани от млади жени във Фейсбук и Туитър. "Ние си седим вкъщи, готвим, гледаме децата и се грижим за доброто на нашите мъже. Ако мъжът ти иска, може да те придружи до пазара. Или до интернет-кафенето. Ако той ти разреши, можеш да излезеш на пазар със сестра си", пише една млада жена в Туитър. Други пък споделят рецепти за палачинки или дават съвети как да бъде изпрано бельото на мъжа. Не звучи особено героично, дори когато достойната съдба на домакиня е поставена в услуга на нещо по-висше.
Надежди за любов и романтика
Много учени смятат, че надеждата за любов и романтика тласка младите жени към Сирия. В подкрепа на тази теза са многото поствани снимки на добре изглеждащи мъже, които с усмивка на уста са покланят на забулените с бурка жени. "В страната на джихада. Най-сетне те намерих, любими мой муджахединино", е написано под една от тези снимки. Тези снимки внушават, че джихадистките в Сирия са предназначени именно за тези мъже, избрани от Бога още при сътворението на света.
Много от жените в ИД обаче са нещо повече от "радикализирани фусти", както някои цинично ги наричат. Доказателство за това са и дългите религиозни и политически текстове, поствани в мрежата от жени. Oбразователният ценз на чужденките в ИД е много висок. Те обаче не отстъпват на мъжете по радикализъм и жестокост. Те празнуват екзекуциите на заложници, възхваляват разпъванато на кръст и отправят призиви за нападения в западните държави.
С жестокост по пътя към рая
Особено далеч стигна една бивша британска медицинска сестра, която вече се нарича Муджахида Бинт Усама. Тя поства селфи в медицинска престилка с отрязана човешка глава в лявата ръка. Възможно е жените от ИД да са привлечени от романтичната представа за единствената и неповторима любов. Това обаче не означава, че те се дистанцират вътрешно от целите и практиките на джихадистите. Също както и мъжете, те смятат себе си за част от една грандиозна история, от която очакват коренно да промени света. Какво ще стане обаче, когато един ден настъпи разочарованието? Когато изчезне вярата им в целите на ИД и съпругът се окаже не мъжът на мечтите, а просто брутален терорист? Никой не знае. Веднъж дошли в Сирия, жените се оказват подчинени на ислямското право. Те губят свободата си да вземат решения. Без разрешение от мъжа нямат право да напускат дома. Дори не могат да контактуват със семействата си чрез интернет. Когато угасне блясъкът на ИД, жените остават затворници на една варварска система, обобщава проф. Сузане Шрьотер.
Проф. Сузане Шрьотер ръководи научния Център за глобален ислям във Франкфурт, директор е на Института за етнология и на центъра за джендър изследания "Корнелия Гьоте".
