М ъжът се оглежда уплашено на уличен ъгъл близо до булевард, който пресича столицата Тунис. Главата му е скрита с качулка. Обхожда с напрегнат поглед множеството, тълпящо се по улиците в работния ден, търсейки най-малка следа от активисти на „Ислямска държава“ (ИД, бившата „Ислямска държава в ирак и леванта“, ИДИЛ).
Той е бил един от тях, преди да напусне Сирия само преди година, и сега го е страх.
Пали цигара от цигара и разказва за безразборните убийства, за насилието над поробени жени, за живот, изпълнен с лишения, който рядко протича между стени, а храната се свежда почти само до хляб със сирене или олио.
„Беше съвсем различно от това, което те говореха за джихада“, казва мъжът на име Гаис. Той иска да не се съобщава фамилията му от страх, че могат да го убият.
Чужденци от цял свят се присъединяват към войнствената групировка „Ислямска държава“. Още с пристигането си в Сирия и Ирак
някои от тях осъзнават, че във всекидневието им ще има много повече лишения и насилие, отколкото са очаквали.
Тези разочаровани „новобранци“ скоро узнават, че е много по-трудно да напуснеш, отколкото да се присъединиш към джихада. Дори да успеят да избягат, те попадат в капан, тъй като са възприемани като заплаха и от бившите си другари по оръжие, и от родните си страни.
Хиляди напуснали ИД сега са под наблюдение или в затвори в Северна Африка и Европа, където често ги смятат за терористи или за заплаха за сигурността. На тях гледат с още по-голямо подозрение след кръвопролитието на 7 януари в редакцията на вестник „Шарли ебдо“ в Париж, извършено от двама братя, родени във Франция, които живеели тихо години наред, преди да приложат на практика бойната си подготовка.
„Онези, които успяват да напуснат „Ислямска държава“ или „Ан Нусра“, трябва да го направят тайно. Не всеки, който се върне, е изпечен престъпник. Не всеки ще тръгне да убива, съвсем не. Но вероятно сред тях има неколцина, които са способни почти на всичко“, казва Марк Тревидик, френски съдия, известен с делата срещу терористи.
Друг път потенциалните бегълци не успяват да се измъкват живи. Мнозина емири или командири на бойни отряди
просто нареждат заподозрените в измяна да бъдат убити,
казват анализатори и хора, успели да избягат. По данни на Сирийския център за наблюдение на човешките права войнствената групировка е избила 120 от членовете си през последните шест месеца, повечето чуждестранни бойци, направили опит да се върнат у дома.
Чрез пропагандните продукти се отправят призиви за набиране на квалифицирани инженери, лекари и финансисти, но се разпространяват и видеозаписи на екзекуции на изменници.
Асошиейтед прес разговаря с повече от дузина бивши чуждестранни бойци, с техните семейства и адвокати, за живота в „Ислямска държава“ и бягството от нея. Повечето са се съгласили да говорят, при условие че останат анонимни, защото се страхуват от отмъщение. Разказите им много си приличат.
Доказателство за преданост
Гаис отишъл в Сирия на джихад, защото вярвал, че ще бъде възнаграден с блаженствата на рая. Но щом пристигнал, силно се смутил, че поробени жени били принуждавани със сила да правят секс в лагерите и често били с няколко мъже в една нощ.
„Беше насила, защото те не можеха да откажат – в противен случай ги чакаше смърт“, казва Гаис.
Още неколцина, изпитвайки същото неудобство, описват подобни случаи. Някои разказват за спорове в лагерите дали ислямът допуска такива действия.
Неохотата на Гаис да участва в убийства скоро привлякла внимание. Една нощ негови бойни другари го събудили с нож, опрян в гърлото му, и поискали да рецитира конкретен стих от Корана за ислямската война, за да докаже предаността си.
Гаис избягал от „Ислямска държава“ по един от малкото възможни начини – предал се на сирийски войници, когато бил изпратен да разузнава контролния им пункт. Те го задържали за четири дни и след това го предали на родителите му, които били в Сирия с делегация от семейства, издирващи децата си.
Обречени на смърт
За разлика от Гаис за Юсеф Акари единственият път за бягство се оказала смъртта. Акари започнал да ходи често в джамията, след като един от приятелите му се удавил. Там се сближил с местна група религиозни младежи, които му говорели за вярата, войната и злодеянията на сирийския лидер Башар Асад.
Брат му Мехди Акари, известен с рапърския псевдоним Ди Джей Коста, разказа как Юсеф прекарвал часове наред пред компютъра в стаята си, четял и слушал религиозни песни. Един ден в семейството се получило писмо, че той е в Турция и предстои да отиде в Сирия. По-късно Юсеф си загубил очилата и станал безполезен за „Ислямска държава“ като боец в Сирия, разказва Мехди.
Затова го направили проповедник на джихад за новопристигащите тунисци, сред които имало лекари, компютърни специалисти и готвачи. Юсеф съобщил, че лагерът е удобен за живеене и храната е добра, но джихадистите били банда престъпници, които крадели автомобили и имущество от чуждите домове.
След седем месеца Юсеф започнал да подготвя бягство заедно с двама от братята си. Братята му се провалили – командирът узнал за плана им и веднага наредил да ги убият. Юсеф бил предупреден в последния момент и успял да се укрие. Предал се на кюрдски бойци, които го прехвърлили в Турция. В крайна сметка успял да се върне в Тунис, разказва брат му.
Но за него се оказало невъзможно да се върне към нормалния живот в Тунис, защото
от една страна го тормозела полицията, а от друга – страхът от отмъщение.
Върнал се в Сирия и загинал при въздушен удар срещу кола, пълна с чужди бойци, край северния град Кобане през октомври.
Бойците от „Ислямска държава“ смятат, че смъртта е справедлив край за изменниците. „Ако някой напусне халифата, престава да е мюсюлманин и трябва да бъде наказан“, обяснява Аманда Томас Джонсън от организацията „Кейдж Ю Кей“ (Cageuk.org), която работи за реинтегриране на бивши бойци във Великобритания.
Без самоличност
„Ислямска държава“ се заема да предотврати бягства още с пристигането на новодошлите. Първата стъпка е да отнеме паспортите и документите за самоличност на чуждите бойци, за да не могат да се върнат свободно у дома. В пропагандни видеозаписи на ИД са показвани френски бойци, които изгарят паспортите си и се отказват от дотогавашното си „битие на неверници“.
Хамад Абдул-Рахман, 18-годишен саудитец, който заминал за Сирия миналото лято, бил посрещнат на сирийската граница от опитни бойци, които го отвели в тренировъчен лагер в Табака, Сирия.
„Взеха ми всички документи и ме попитаха дали искам да стана боец или атентатор самоубиец“, разказа за Асошиейтед прес Абдул-Рахман от най-строг тъмничен затвор в Багдад, където е задържан, след като се предал на иракски военни.
В лагера го оковали и му сложили белезници и качулка, докато го разпитвали. Охранявали го двама въоръжени бойци. Той избрал да се бие.
В лагера имало много чужденци – говорели френски, немски, руски, арабски и таджикски.
Дните започвали със сутрешни молитви и уроци по шериат – ислямския закон. След закуска спортували, после се учели да използват оръжия и да се бият. Следобед всичко започвало отново.
В началото на септември той се предал. Във видеозапис, направен в иракското министерство на отбраната и излъчен по държавната телевизия, Абдул-Рахман е показан как се представя на иракските войници минути след ареста, обезводнен и мръсен.
Друг бивш боец, върнал се в Тунис – Али, казва, че живял два месеца през зимата на 2013 г. в лагер с още 500 души. Хранели се оскъдно, къпели се рядко и изпълнявали заповеди да устройват засади на войници в близката планина. След това го направили куриер между Сирия и Тунис, за да пренася информация, пари и пропагандни видеозаписи за набиране на нови бойци. След като направил четири куриерски курса за три седмици, той напуснал, силно отвратен – при следващото пътуване останал в Тунис.
Той разказва преживелиците си в парк в туниската столица и снижава глас, ако някой се приближи. Един човек седна до него, той веднага стана и отиде в другия край на парка.
„Чувствам се като бивш терорист, потресен съм от нещата, които правех“, казва Али. Съветът му към потенциални джихадисти е: „Отидете да изпиете едно питие. Не се молете. Това не е ислямът. Не жертвайте живота си напразно“.
Битка или бягство
Затруднението за правителствата е как да определят дали даден боец се връща у дома, за да избяга от ИД или да разпространява нейните идеали и насилието ѝ.
Само във Франция са задържани 154 души, напуснали ИД, а други 3000 трябва да бъдат наблюдавани. Във Великобритания са арестувани 165 души, избягали от ИД, след като около 600 са заминали за Сирия. Германия смята за извънредно опасни 30 от завърналите се 180 души, сочат официални данни.
Имен Трики е адвокат, който защитава бегълци от ИД в Тунис. Той казва, че мнозинството бягат, защото са смаяни от разликата между действителността и лъскавата HD-видео версия на джихадисткия живот, представяна от пропагандата на ИД.
„Можем да кажем, че вероятно между 65 и 70% от хората, които отиват в „Ислямска държава“, искат да я напуснат, защото се оказват в ситуация, твърде различна от очакваната“, добавя той.
Често обаче това няма как да бъде доказано. След януарския терор, който взе 20 жертви в Париж, включително трима въоръжени мъже, френското правителство не е склонно да се колебае и да допуска, че някой може и да не е свързан с „Ал Кайда“ или „Ислямска държава“.
„Дерадикализацията и превъзпитанието не са част от френската култура. Според мнозина във Франция тези хора трябва да бъдат наказани“, казва френският министър на правосъдието Кристиан Тобира.
Френският адвокат Мартен Прадел казва, че негов клиент е един от десетима мъже от Страсбург, заминали за Сирия, след като видели видеозаписи на жертви, представяни за убити с химически оръжия от правителството на Асад. Те планирали да грабнат оръжие от името на сирийските цивилни, които според тях били изоставени от международната общност, добавя Прадел. Те обаче преминали в територия, контролирана от групировката, известна тогава като „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ (ИДИЛ), и били заподозрени, че са шпиони или врагове.
Хвърлили ги в затвора за две седмици, после ги преместили на друго място и пак ги затворили за три седмици. В онзи период двама от французите били убити при засада. Другите решили да бягат един по един, за да не привличат внимание.
„Тръгнали през нощта, бягали през нивите и пресекли границата буквално пълзейки“, продължава френският адвокат. Неговият клиент се предал на турските власти. Тъй като нямал документ за самоличност, бил отведен във френското посолство, за да му издадат транзитен документ. Във Франция бил поставен под наблюдение за три месеца, а след това – задържан. Той остава в затвора заедно с другите, които пътували с него.
Френското правителство обвинява мъжете от Страсбург, че са преминали обучение в екстремистка група.
Властите се отнасят с дълбоко подозрение към всеки, който твърди, че е избягал.
По подобен начин са избягали четирима французи от Тулуза, казват адвокатите им. Пиер Дюнак, адвокат на Имад Джебали, казва, че мъжете отишли в Сирия с надеждата да помагат на обсадени цивилни. Те обаче попаднали в територия под контрола на ИД и били хвърлени в затвор близо до турската граница, след като отказали да се подчиняват на заповеди. Очаквали да бъдат изправени пред съд, което им вещаело лош край. Един ден, продължава Дюнак, техният надзирател им върнал документите. Казал им, че отива да се моли и ги оставил без охрана близо до изхода.
„Те разбрали, че им дава възможност да избягат. Защо ли? Странно... И за тях не станало ясно защо. Знаели само накъде е север и юг и поели към границата.“
Също като групата от Страсбург, те се предали на турски войници и били депортирани във Франция. Френското правителство призна, че е провалило задържането им, планирано при тяхното връщане във Франция, защото агентите отишли на друго летище. След това мъжете се предали и са в затвора, където очакват да им бъдат предявени обвинения в тероризъм.
В Тунис има около 400 души, избягали от ИД. Повечето са под наблюдение, но има и арестувани.
Гаис сега формално е свободен човек, но не се чувства такъв. На шията му стои белегът от ножа, опрян от бойните другари и му напомня за живота, който заживял с въодушевление, но в крайна сметка намразил.
„Това не е революция, нито джихад. Това е клане“, казва той.
