Р усия продължава да генерира милиарди приходи от износ на изкопаеми горива към Запада, като така финансира пълномащабната си военна инвазия в Украйна, която вече навлезе в четвъртата си година. Данни, анализирани от BBC, показват, че печалбата на Русия от износ на въглеводороди надвишават многократно помощта, предоставена на Украйна от нейните западни съюзници.
Разкрития за печалби в милиарди за Русия
От началото на руската инвазия през февруари 2022 г. Русия е реализирала над три пъти повече приходи от продажбата на нефт и газ, отколкото цялата международна помощ, отпусната на Украйна. Проучването установява, че западните страни се оказват в позиция, в която плащат на Русия повече за горива, отколкото подпомагат Украйна в борбата ѝ срещу руската агресия.
Активисти настояват, че правителствата в Европа и Северна Америка трябва да предприемат по-строги мерки, за да ограничат потока от руски петрол и газ, който подхранва военните действия в Украйна.
Путин вдигна данъците в Русия за войната в Украйна
Колко пари е получила Русия?
Приходите от продажба на нефт и газ остават двигател за руската икономика, като осигуряват почти една трета от държавния бюджет на страната и над 60% от общия ѝ износ. Въпреки санкциите, наложени от Запада след 2022 г., включително забрани от страна на САЩ и Обединеното кралство за внос на руски нефт и газ, както и частични ограничения от ЕС, Русия продължава да печели значителни суми от изкопаеми горива.
Според данни на Центъра за изследване на енергията и чистия въздух (CREA), към 29 май 2025 г. Русия е спечелила над 883 млрд. евро от износа на изкопаеми горива от началото на пълномащабната инвазия, като 228 млрд. евро идват именно от санкциониращи държави. Сред тях страните-членки на ЕС са допринесли с 209 млрд. евро.
ЕС продължи да купува руски газ дълго след началото на войната, а руски суров петрол все още достига до Унгария и Словакия по тръбопровод. В същото време доставките на руски газ към Европа през Турция бележат увеличение с 26,77% през първите два месеца на 2025 г. спрямо същия период на 2024 г. По този маршрут газ получават и страни като Унгария и Словакия.
Въпреки усилията за ограничаване на руския енергиен износ, през 2024 г. приходите на Москва от изкопаеми горива са намалели едва с 5% спрямо 2023 г., при 6% спад в обемите на експорта. За същия период приходите от износ на суров петрол са нараснали с 6%, а тези от тръбопроводен газ – с 9%. Руски официални източници отчитат до 20% ръст на износа на газ за Европа през 2024 г., а износът на втечнен природен газ (LNG) достига рекордни нива – половината от който се реализира на пазарите на Европейския съюз, според CREA.
Ръководителят на външната политика на ЕС Кая Калас коментира, че алиансът не е наложил "най-силните санкции" върху руския петрол и газ поради опасения сред някои страни членки от ескалация на конфликта и заради по-ниските цени на руската енергия в краткосрочен план. Досега вносът на втечнен природен газ остава извън последния, 17-ти пакет от санкции, приет от ЕС, който обаче включва план за прекратяване на целия внос на руски газ до края на 2027 г.
Сложни пътища към Западна Европа
Износът на руски петрол не спира единствено по официалните канали. Част от него достига западните пазари чрез трети страни, където се преработва в горивни продукти в така наречените "рафинерии за пране". Данните на CREA сочат, че три рафинерии в Турция и три в Индия използват руски суров петрол за производство на горива, които след това се изнасят за страни, наложили санкции на Русия. По този начин за санкциониращи пазари са реализирани продукти на стойност 6,1 млрд. евро.
Въпреки това индийските власти окачествяват тези твърдения като опит за "опетняване на имиджа на Индия". Експерти отбелязват, че тези канали остават юридически легални и са приети от много западни страни, въпреки че заобикалят първоначалните намерения на санкциите.
Заплахи и решения
По думите на Владимир Милов, бивш руски заместник-министър на енергетиката, който сега е сред опонентите на Путин,
санкциите, наложени върху търговията с руски въглеводороди, трябва да се прилагат по-добре - особено таванът на цените на петрола, приет от групата нации от Г-7, който според г-н Милов "не работи".
Той обаче се страхува, че разтърсването на правителството на САЩ, започнато от президента Доналд Тръмп, ще попречи на агенции като Министерството на финансите на САЩ или Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC), които са ключови за прилагането на санкциите.
Друг път е продължаващият натиск върху руския "сенчест флот" от танкери, участващи в избягването на санкциите.
„Това е сложна хирургична операция. Трябва периодично да освобождавате партиди от нови санкционирани кораби, фиктивни компании, търговци, застрахователи и т.н. на всеки няколко седмици, казва г-н Милов. Според него това е област, в която западните правителства са били много по-ефективни, особено с въвеждането на нови санкции от отиващата си администрация на Джо Байдън през януари 2025 г.
С оглед ситуацията, експерти като Май Роснер от Global Witness настояват за пълно прекратяване на руския износ на втечнен природен газ към Европа и за затваряне на "вратичките в рафинирането" в западните юрисдикции. Анализаторът Вайбхав Рагунандан от CREA също посочва, че Европейският съюз може лесно да спре вноса на руски LNG, тъй като делът му в общото европейско потребление през 2024 г. е едва 5%. По думите му такъв ход би навредил значително повече на Русия, отколкото на европейските потребители.
Тръмп и идеята за цената на петрола
По време на свои изявления Доналд Тръмп твърди, че конфликтът в Украйна може да бъде прекратен, ако OPEC свали цените на петрола. Експерти, интервюирани от BBC, отхвърлят тази идея, подчертавайки, че от евтината суровина най-потърпевша би била именно американската шистова индустрия.
"Хората в Москва се смеят на тази идея, защото партията, която ще пострада най-много... е американската шистова петролна индустрия, най-малко конкурентоспособната петролна индустрия в света", каза Милов пред BBC.
Анализаторите посочват още, че Русия произвежда суров петрол на по-ниски разходи от много страни в OPEC, включително Саудитска Арабия, и има опит във воденето на "ценови войни". По-ниските цени биха навредили първо на други големи износители, отколкото на Русия.
Май Роснер завършва, че в основата си Западът се оказва в парадоксална позиция – финансира агресора, чиято война осъжда, докато едновременно подпомага жертвата на агресията.
"Тази зависимост от изкопаемите горива означава, че ние наистина сме в капризите на енергийните пазари, световните производители на енергия и враждебните диктатори".
