И зглежда, че финансовите магьосници на Кремъл вече нямат достатъчно зайци, които да извадят от шапката си, пише в свой коментар за Politico Питър Доран - старши научен сътрудник във Фондацията за защита на демокрациите.
Руското правителство разкри това, когато публикува ревизирания си национален бюджет за 2025 г., показвайки спираловидно нарастващите разходи за войната на руския президент Владимир Путин в Украйна, пише Politico.
Сега Европа и САЩ трябва да се възползват от това и да увеличат икономическите разходи за Русия, като отстранят пропуските в санкциите. По този начин те могат да ускорят края на войната, евентуално в полза на Украйна, или като минимум да стимулират Путин да преговаря за сериозно мирно споразумение.
Дяволът на проблема на Русия е скрит в детайлите на публикувания национален бюджет.
Внимателното разглеждане на плановете на Путин за разходите за следващата година показва, че Кремъл възнамерява да похарчи за отбрана умопомрачителните 145 млрд. долара от приблизително 436 млрд. долара държавни разходи. Общо над 6,3% от БВП на Русия - имайте предвид, че референтната стойност за НАТО е 2% - това е най-високото ниво на военни разходи на Москва от Студената война насам, припомня Доран.
И лошата новина за Путин: неговите технократи всъщност прикриват пълната цена на инвазията в Украйна, пише в коментара на Politico.
В годишния бюджет са разпръснати допълнителни плащания, свързани с войната, включително заплатите, които Москва плаща на работниците в незаконно окупираните украински региони; здравните грижи за ранените войници; премахването на отломки; ремонтът на инфраструктурата и неразкрити „класифицирани“ разходи. Когато тези разходи се сумират, реалната тежест върху руската икономика се доближава до изумителните 10 % от БВП.
Простата истина е, че руското правителство не получава достатъчно пари, за да покрие тези разходи, свързани с войната. Кремъл трябва да има дефицит - а той вече е бил около 34 млрд. долара на червено през миналата година.
Това дава възможност на Запада.
Макар че за повечето правителства дефицитът е поносим, Русия не е нормална държава. Заради западните санкции Москва не може да балансира финансовите си книги чрез международни заеми и вместо това трябва да плаща скандални лихви - до 16% за 10-годишна облигация - на местни кредитори. Това е непосилен разход, пише Доран.
Още по-опасен е фактът, че технократите на Путин източват останалите парични средства от руския Фонд за национално богатство (ФНБ) за „черни дни“, става още ясно от анализа.
При нормални условия руският фонд има две цели - да съхранява излишните данъчни приходи в добри времена и да се предпазва от ниски цени на петрола, когато нещата се влошат. Но напоследък Кремъл източва фонда, за да плаща за войната си. През 2021 г. ликвидността му възлизаше на 117 млрд. долара, докато днес тя е едва 55 млрд. долара.
А ако СЗФ някога пресъхне, Москва ще бъде принудена да избира от менюто с лоши варианти, за да подклажда финансовите печки на военната си машина. Тези варианти включват по-високи данъци за руския елит и средната класа, по-тежки заеми, печатане на рубли и евентуално съкращаване на социалните субсидии и социалните плащания, които помагат на населението да бъде послушно.
Министерството на финансите на страната вече прилага тези варианти в известна степен - съвсем малко, за да предизвика сериозен обществен отпор. Ако се наложи да прибегне до по-тежки заеми, по-високо данъчно облагане, печатане на рубли и съкращаване на социални помощи, това крие рискове за стабилността на режима, пише Politico.
Нека разгледаме субсидиите, които Москва в момента плаща, за да запази спокойствие в размирните си региони. Плащанията са от решаващо значение за места като Чечения, където военачалникът Рамзан Кадиров управлява територията като де факто клиентска държава в рамките на Русия. Кадиров предупреждава, че без пари от Москва : Кадиров заяви: „Няма да можем да издържим три месеца - дори един месец.“, пише Доран.
Това е уязвимост, от която Европа и САЩ трябва да се възползват. И най-бързият начин да го направят е да намалят „тавана на цените на петрола“ на Г-7 върху руския износ на суров петрол.
Предложен за първи път от ЕС и рекламиран като инструмент за ограничаване на приходите на Москва, „ценовият таван“ на Г-7 всъщност предоставя на Русия голяма вратичка в санкциите. В сегашния си вид, докато продава петрол под горната граница от 65 долара за барел, Кремъл може да получава колкото си иска приходи без санкции.
Например само през миналия месец, когато пазарната цена на сорта Брент за кратко падна под 70 долара за барел, на Русия почти не ѝ се наложи да намали цената на част от своя суров петрол. За сметка на тези законни продажби (и незаконни продажби чрез нарушители на ембаргото) в хазната на Москва се вляха пари, пише Politico.
Всеки месец Москва събира около 9 млрд. долара данъчни приходи от тези продажби, включително около 1 млрд. долара от ЕС. А всеки милиард, който Кремъл печели от продажби на енергия, представлява милиард, който не е необходимо да изтегли от СЗФ, за да балансира бюджета си, да подсили подкрепата за режима и да плати за войната си срещу Украйна.
Време е да се затегнат финансовите гайки на Русия, като се намали „таванът“ на петрола до 30 долара за барел - близо до реалните производствени разходи на Русия - и Европа и САЩ да бъдат по-строги в налагането на санкции срещу незаконните купувачи на петрол в Китай, Индия и Турция.
Това трябва да бъде основен приоритет, когато европейските лидери седнат на масата със следващата американска администрация. Насочването по този начин към финансовата слабост на Путин ще помогне на Украйна да надделее, пише Доран.
