"Как искате да се казвате?" - този тържествен въпрос се
задава от векове на новоизбрания папа от кардинала доайен на
конклава, малко след като изборът му е одобрен.
Името, под което новият папа ще ръководи
Римокатолическата църква, е плод на неговия личен и субективен
избор. Никаква външна или висша власт не може да го съветва или
да одобрява избора му. Така че спокойно биха могли да
съществуват папи като Юбю XIII, Сталин II или Кевин
XXIV, казват на шега представители на
конгрегацията на френските епископи. Но в действителност новият
папа много често се съобразява с традициите и обичаите, наложени
от неговите предшественици, и приема
име, носено поне веднъж от
друг.
Това е име на папа или на светец по принцип. Но папата може да избере да отдаде почит чрез името си и на черква, в която е служил, или пък на роднина.
Първоначално промяната на името се е дължала на желанието да се избегне носенето на име на езически бог или император. Първият документиран случай в тази насока е този на Меркурий през 533 г. Тогава той приема името Йоан II. През 955 г. Октавий става папа Йоан XII.
С течение на времето приемането на ново име вече придобива
символичен смисъл.
Приемайки папската мисия, папата вече не е
същият човек.
Неговото име трябва следователно да се промени, за
да се придаде допълнително значение на встъпването му начело на
Римокатолическата църква. Тази символика е отражение на Стария
завет, както и на Новия завет, където промените на имената са
признак на духовен прелом и на избор, направен от Бога.
От 996 г. само двама папи са запазили оригиналното си
име. Това са Адриан Флоренсзон Буйенс, който става папа Адриан
VI през 1522 г., и Марчело Червини, който става папа Марцел
II през 1555 г.
Йоан-Павел I (предшественикът на папа Йоан-Павел II) внася нов елемент през 1978
г., като приема за пръв път двойно име. Така той отдава почит на
Павел VI и на Йоан XXIII.
Друг папа пък избра за име съкратения вариант на фамилията си. Това е кардинал Пиколомини, превърнал се в папа Пий II през 1405 г. Разбира се Пий I е имало, но неговото властване е било толкова далечно, колкото и кратко (само за 15 години някъде около 140-155 г.) и не е оставило почти никакви спомени за славни дела, та да се превърне името му в източник на вдъхновение.
Често пъти изборът на име означава
да се приеме името на предшественик,
към когото новият папа иска да изрази признателност или възхищение. Този обичай е толкова разпространен, че го наричат пиетет.
Колкото до Бенедикт XVI, той самият заяви, че неговото име е отдаване на почит на свети Бенедикт Нурсийски и на папа Бенедикт XV, който е призовавал за мир по време на Първата световна война.
В списъка на папските имена досега фигурират 265 папи - от Петър до Бенедикт XVI. Рядкост обаче са сложните за произнасяне имена или имената със странно звучене. Според познавачи това е така, защото името на папата трябва да може да бъде лесно разчетено и произнасяно от хората от целия свят. Твърди се, че Карол Войтила, превърнал се в папа Йоан-Павел IІ, е искал името Станислас I в знак на почит към светеца, защитник на Полша, но кардиналите са го разубедили, защото това име е било чуждо на традициите, съблюдавани при приемането на папски имена.
Ако приемникът на Бенедикт XVI избере име, което не фигурира в историческия списък, то трябва да бъде последвано от определението Първи. Тази номерация се появява през XVIII век с Григорий III (731 г. - 741 г.). Дотогава съществува прекалено обърканата система, налагаща добавянето на определението "младши" и "втори младши".
криза, която тихо расте" />
