В Русия заплатите са се повишили значително през последните години. Означава ли това, че средностатистическият руснак е станал по-богат? Не съвсем. За да стане ясно защо, икономистите разглеждат цените на колите, съобщава Deutsche Welle.
Преди повече от четири години Русия започна агресивна война срещу Украйна. Оттогава насам доходите на руските граждани отбелязаха значителен ръст. Според данни на Централната банка на Русия увеличението е средно с една четвърт дори в реално изражение, т.е. коригирано с инфлацията. Според експертите основната причина за покачването на доходите се е оказала острата липса на работна ръка, предизвикана от преориентирането на икономиката към военни нужди. Но дали средностатистическият руснак наистина е станал по-богат?
За да отговорят на този въпрос, икономистите разглеждат възможността за закупване на автомобил като един от основните критерии за принадлежността на дадено домакинство към средната класа. По този показател обаче благосъстоянието на руснаците по-скоро е намаляло. Защо?
Как се промениха цените на новите автомобили в Русия?
Към май 2026 средната цена на нов лек автомобил в Русия, според данни на аналитичната агенция "Автостат", възлиза на около 3,4 млн. рубли. На пазара за коли втора употреба средната цена е почти три пъти по-ниска – 1,2 млн. рубли.
Като се има предвид, че средната заплата в страната, според последната информация на "Росстат", възлиза на 103,9 хиляди рубли, на средностатистическия руснак би се наложило да спестява за покупката на нов автомобил почти цялата си заплата в продължение на три години (33 месеца), а за употребяван – точно една година.
Преди пет години, през май 2021, средната заплата в номинално изражение беше приблизително два пъти по-ниска (51,2 хиляди рубли), но и автомобилите струваха по-малко: средната цена на нов автомобил, според изчисленията на "Автостат", е била 1,9 млн., а на употребяван – 0,6 млн. рубли. Ще рече, че средностатистическият руснак е трябвало да плати за нова кола 37 заплати, а за употребявана – 12.
Излиза, че ръстът на доходите е довел само до малък прираст на благосъстоянието – ако го измерваме в автомобили. Но тази сметка е вярна, само ако боравим със средните стойности.
Какво се случи с руския автомобилен пазар?
По време на войната срещу Украйна руският автомобилен пазар се промени коренно. Средностатистическият нов автомобил през 2021 и този днес са напълно различни коли, които е трудно да се сравняват помежду си.
През 2021 на руския пазар доминираха автомобилите на световни концерни, сглобени в страната, както и продукцията на АвтоВАЗ, която беше част от френската група Рено. Собствени или договорни производства в Русия имаха германските БМВ, Мерцедес-Бенц и Фолксваген, японските Мазда, Нисан и Тойота, американският Форд и корейската корпорация Хюндай-Киа. Като цяло чуждестранните автомобили, сглобени в страната, през 2021 съставляваха цели 60% от продажбите, а Лада и другите руски марки – над 20%.
През 2022 западните фирми спряха производството си, а след това продадоха заводите си на нови собственици – предимно за символични суми. През първата година от войната производството на автомобили в Русия, според оценки на "Росстат", се срина тройно – до историческия минимум от 450 000 бройки. След това производството започна постепенно да се възстановява - благодарение на китайските модели, сглобявани в Русия. Обемът обаче е несравним с този от преди войната.
В резултат на това доминираща позиция на пазара зае вносът от Китай, чийто дял достигна до 60 процента, сочат данните на "Автостат". Днес на територията на страната също се сглобяват предимно китайски автомобили – или под оригинални марки, или под руски брандове (освен Лада, това са възродените Москвич и Волга).
Достъпността на автомобилите
Ако преценим достъпността на автомобилите, които руснаците предпочитаха да купуват преди началото на войната, ситуацията изглежда много по-лоша. Така например седанът Solaris на Хюндай, най-популярният чуждестранен автомобил според данните за 2021, в базовата си версия тогава струваше 840 000 рубли, което беше по-малко от 16 и половина средни заплати. През 2026 година цената на аналогичен автомобил, който продължават да сглобяват в бившите мощности на Хюндай в Санкт Петербург под марката Solaris (модел HS), вече възлиза на не по-малко от 2,4 млн. рубли, което е малко над 23 средни заплати.
Фактът, че пазарът все още продължава да се приспособява към новите условия, е важна, но не единствена причина за този ръст на цените. Друг фактор е политиката на държавата, която планомерно увеличава различни налози, например екотаксата, които производителите и търговците прехвърлят върху потребителите.
Според изчисленията на Съюза на руските автомобилни търговци в периода от 2012 до 2025, делът на официалните такси в крайната цена на вносен автомобил в Русия се е увеличил от 28% през 2012 на 40% през 2025, а през 2026-а се очаква да стигне до 44 на сто.
Нарасналата цена на автомобилокредитирането също е важен фактор. По данни на руската Централна банка, през първото тримесечие на 2026 лихвата за покупка на автомобил в Русия е била 23,8% на годишна база. За сравнение: през четвъртото тримесечие на 2021 автокредитът е оскъпявал покупката с 14,5% годишно.
Какво очаква руският автомобилен пазар в бъдеще
Казано накратко: през последните години доходите на руснаците са се покачили, но автомобилният пазар се е свил. През 2025, според данни на "Автостат", са продадени около 1,3 млн. нови автомобила – срещу над 1,5 млн. през 2021. А в сравнение с 2012 година, най-успешната в руската история, продажбите са се свили повече от два пъти.
Освен това руският автомобилен парк бързо остарява. Средната възраст на леките автомобили, според "Автостат", е нараснала от 14 години в началото на 2022 до 16 години към средата на 2025. От 46 милиона автомобила, притежавани от руснаците, около 35 милиона са на възраст над 15 години. Колкото по-стар става автомобилът, толкова по-скъпа е поддръжката му. Особено когато световните автомобилни концерни официално не доставят оригинални резервни части в Русия.
Автомобилната промишленост на Русия "потъва в състояние на технологична консервация по ирански модел, а по редица показатели – дори по съветския модел на продължително изоставане", констатира професорът по мениджмънт Вахтанг Парцвания от Кавказкия университет в Тбилиси, Грузия. "С ограничаването на вноса (чрез по-нататъшно увеличаване на екотаксата – бел. ред.), изборът за руските купувачи ще се стеснява, а на пазара ще остане ограничена гама от местни модели от ниския и средния ценови сегмент", обобщава той.
