А ко трябва да обобщим регулаторната политика от 2013 г. в сектор „Електроенергетика” с няколко думи, те биха били произвол, непредвидимост, липса на оценка на ефектите, популизъм и управленска зависимост.
Това се казва в анализ на регулаторната политика в сектора, изготвен от Института по пазарна икономика (ИПИ).
Независимо че секторът, по своя характер, е един от най-предвидимите в икономиката, той остава уязвим към чести и непоследователни управленски и регулаторни решения, смятат експертите от института.
От ИПИ дават пример с управлението на сектора през 2013 г., която обхваща два ценови и два регулаторни периода, станахме свидетели на три последователни изменения на крайните цени на електроенергията.
Тези решения обаче нарушиха както европейските принципи, така и националната регулаторна рамка, включително и някои собствени наредби на регулатора - ДКЕВР, допълват експертите.
В България рамката за регулиране на цените в електроенергетиката е зададена в Закона за енергетиката. Тя включва следните основни принципи: Недискриминационни цени, основани на обективни критерии и определени по прозрачен начин; Възстановяване на икономически обосновани разходи; Забрана за кръстосано субсидиране между потребители и пазарни участници; Справедливо прехвърляне на задълженията към обществото върху крайните клиенти; Създаване на стимули за ефективно развитие на сигурни, надеждни и ефикасни мрежи.
Оттам ИПИ цитират ценовите решения от март, август и декември 2013 г., които според икономистите потъпкват и българското, и европейското законодателство.
Крайният резултат от ценовата политика в сектор „Електроенергетика” през 2013 г. не е изненада: прогнозен натрупан дефицит до края на юни 2014 г. от над 1,4 млрд. лв. само за изкупуване на електроенергия от ВЕИ.
Освен него трябва да се отчитат и огромните задължения на НЕК – краткосрочни в размер на 2,22 млрд. лв. и дългосрочни в размер на 627 млн. лв. към септември 2013 г., както и загубите и липсата на инвестиции в други държавни компании.
За разрешаването на натрупаните проблеми не са необходими революционни мерки, а точна оценка на необезпечените разходи и създаване на механизъм за споделянето им между крайните потребители и пазарните участници, коментират икономистите.
За съжаление последното ценово предложение на ДКЕВР за ценовия период юли 2014 – юни 2015 г. единствено би задълбочило проблемите, като създаде нови дефицити, смятат от ИПИ.
За повече информация вижте пълния анализ на Института за пазарна икономика
