ЕРП-та между чук и наковалня

Препечатваме без редакторска намеса анализа на Калоян Стайков от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Фразата "държавен произвол" придоби напълно ново значение през изминалата седмица. Към досегашните му прояви като прилагане на двоен стандарт, "извиване на ръце" и др., вече може да се причисли и регулаторната политика, която прехвърля държавни задължения върху частни компании.

Според чл. 6, ал. 2 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) ДКЕВР "разработва методика за разпределение на разходите, произтичащи от задълженията за закупуване по преференциалните цени на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, между всички потребители на вътрешния пазар".

Когато цените са твърде ниски, за да покрият тези разходи, някой друг, а не крайният потребител плаща сметката – НЕК или електроснабдителните предприятия (ЕСП), което очевидно е в разрез със закона.

Историята до момента:

- През март 2012 г., както всяка друга година, ЕРП-тата подават информация до ДКЕВР за прогнозните инсталирани мощности за производство на електроенергия от ВЕИ;

- Същата година става ясно, че ще има промени в ЗЕВИ, които ще намалят цените и периода на изкупуване на електроенергията от ВЕИ на преференциални цени, което води до форсиро вкарване в експлоатация на такива мощности точно преди началото на новия ценови период 2012-2013 г.;

- ДКЕВР решава, че разминаването между прогнозите на ЕРП-тата от март и реалността е по тяхна вина и регламентира по-ниски цени на електроенергията, които покриват преференциалното изкупуване единствено до прогнозните количества зелена енергия, предвидени към март 2012 г.;

- В резултат на това ЕСП-тата трябва да финансират разликата между прогнозното и реално производство на електроенергия от ВЕИ, която евентуално да бъде компенсирана през ценовия период 2013-2014 г.;

- Много скоро става ясно, че финансовите възможности на ЕСП-тата не позволяват това и в средата на септември 2012 г. ДКЕВР въвежда такса за достъп на ВЕИ централите до преносната и разпределителната мрежи;

- Въпросната такса бива определена за незаконосъобразна на 13-и юни 2013 г. на първа инстанция и на 17-и юни на втора инстанция. ВАС още постанови събраната такса да бъде върната на производителите на електроенергия от ВЕИ;

- За да не се увеличи цената на електроенергията през ценовия период 2013-2014 г., ДКЕВР не включва връщането на средствата в одобрените приходи на ЕСП-тата, което създава дефицит в системата;

- За да не се увеличи цената на електроенергията през ценовия период 2013-2014 г., ДКЕВР не включва признати разходи тези за изкупуване на електроенергия от ВЕИ, натрупани до юни 2012 г., в размер на 317 млн. лв., което увеличава дефицита в системата;

- За да не позволи увеличаване на цената, ДКЕВР не включва в цената и натрупаните загуби от изкупуване на електроенергия от ВЕИ в ценовия период 2012-2013 г., които само за НЕК са в размер на 101 млн. лв.;

- За да може да намали цената на електроенергията, ДКЕВР предвижда частично компенсиране на разходите за преференциално изкупуване на електроенергия от ВЕИ с приходи от продажба на СО2 квоти в размер на 499 млн. лв в периода август 2013 г. – юли 2014 година. Тази оценка е силно завишена и създава нов дефицит в системата от не по-малко от 200 млн. лв., както става ясно от прогнозата на Министерството на околната среда и водите, изложена на заседание на МС на 10 юли 2013 г..

Предвид политиката на страната за субсидиране на електроенергията от ВЕИ, без да се коментира дали е добра или лоша, тези средства трябваше да бъдат включени в цените за периода 2013-2014 г., тъй като по закон субсидията се плаща от потребителите. Всички средствата от заплатената от потребителите цена за електроенергия (таксите за достъп и пренос през мрежите на средно и ниско напрежение) се събират от ЕСП-тата, но се превеждат на НЕК. По този начин НЕК дължи средства за преференциално изкупуване на електроенергия от ВЕИ, присъединени към мрежата на средно напрежение, която първоначално са закупили ЕСП-тата. По думи на член на ДКЕВР задълженията към ЕСП-тата са в размер на 450 млн. лв., от които 317 млн. лв. са натрупани до средата на 2012 година.

Имайки това предвид, регулаторната рамка поставя дружествата пред дилемата да изкупват електроенергия от ВЕИ за своя сметка, което ще ги остави без оборотни средства и по този начин ще постави под заплаха безпроблемното изпълнение на лицензионната им дейност или да си прихванат вземанията срещу насрещни задължения към НЕК и да продължат да изпълняват дейността си. Очевидно дружествата са избрали втория вариант и заради това са заплашени от ДКЕВР с отнемане на лиценз. Ако бяха избрали първия вариант и липсата на средства бе довело до преустановяване на дейностите по разпределение и снабдяване с електроенергия, то ДКЕВР би имала всички предпоставки за отнемане на лицензиите им. До тази ситуация се стига след продължително невключване на вече признати и направени разходи за изкупуване на електроенергия от ВЕИ както от страна на ЕРП-тата, така и от страна на НЕК. Така че ако Министерството на икономиката и енергетиката, което е принципал на НЕК, трябва да вземе позиция, то би трябвало също да настоява ДКЕВР да включи всички обосновани разходи в крайната цена на електроенергията, а не да прехвърля обществените отговорности върху частни компании.

Въпросът „какво след оттук нататък” няма отговор, тъй като нито в Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, приета от ДКЕВР, нито в Закона за енергетиката е разписана продължителността на процедурата по отнемана на лицензия и няма яснота какво точно се случва след взимане на решение за отнемането ѝ, освен че може да бъде назначен особен търговски управител.

Накратко, електроенергийната система се намира в парадоксална ситуация. От една страна регулаторните решения на ДКЕВР водят до загуби за ЕСП-тата и НЕК, които не се включват в бъдещите ценови периоди. От друга страна ДКЕВР настоява ЕРП-тата да плащат на НЕК, все едно всичко е наред и те нямат загуби. Не е възможно дружествата да работят не само с непризнати разходи, но и с намалени цени (три пъти в рамките на 2013 г.) и да се очаква те да имат достатъчно резерви, за да покриват недостига на средства. Логиката на държавните предприятия, че загубите се покриват с дългове (към края на 2013 г. БЕХ има отпуснати кредити на свързани компании в размер на 1,46 млрд. лв., от които 1,23 млрд. лв. са към НЕК), е „валидна” само за тях, докато в частния сектор нещата стоят по различен начин.