В оенната криза между Индия и Пакистан е точно онзи вид международна извънредна ситуация, която някога би предизвикала пълномащабен дипломатически стремеж от страна на САЩ да охладят страстите и да предотвратят по-широка война.
Но тези последни бойни действия отвъд Кашмир, спорния регион с мюсюлманско мнозинство, може да се превърнат в изпитание за капацитета на администрацията на Тръмп и ограничените стремежи за глобално събиране – и за света без американско лидерство, пише в свой анализ Си Ен Ен (CNN).
Президентът Доналд Тръмп във вторник предложи пасивен първоначален отговор на боевете,
предизвикани от терористична атака срещу индийски туристи, за която Ню Делхи обвинява подкрепяни от Пакистан бойци. „Жалко е“, каза Тръмп. „Надявам се само да приключи бързо“. В сряда той отиде малко по-далеч, предлагайки добрите си услуги, без да показва особен ентусиазъм да се намеси. „Разбирам се и с двамата, познавам и двамата много добре и искам да видя как ще се справят“, каза Тръмп. „Те си взеха око за око. Така че се надявам, че могат да спрат сега. ... Ако мога да направя нещо, за да помогна, ще бъда там“.
Trump urges peace: ‘I get along with both... I want to see them stop.’ A clear call for India to end hostilities Pakistan has always stood for regional stability and dialogue. pic.twitter.com/krAZze2Wwq
— ƘIʀαƞΔwαƞ (@Kiraan_Awan) May 7, 2025
Държавният секретар Марко Рубио е бил във връзка с висши представители на Индия и Пакистан през последните седмици – и след ударите на Индия дълбоко в пакистанска територия във вторник, според Държавния департамент. Но досега няма индикации за разширяване на усилията на САЩ за координиране на международното посредничество или управление на кризи.
Това може би се дължи отчасти на факта, че времето за дипломация все още не е узряло, тъй като всички очакват няколко стъпки нагоре по ескалационната стълбица от двете страни. Докато твърдението на Пакистан, че е свалил пет индийски самолета, може да подсказва, че честта му е удовлетворена, неговите лидери обещаха да отвърнат на удара по индийски военни съоръжения.
Реакцията на САЩ ще бъде наблюдавана отблизо през следващите дни, защото втората администрация на Тръмп изхвърли наръчника за външна политика на САЩ,
оставяйки вакуум там, където някога е действало многонационалното ръководство на САЩ.
Тръмп няма голям интерес да изгражда международни коалиции и да активира американските съюзи в преследване на общи цели. Той е по-склонен да използва икономическата и военната си мощ на САЩ, за да манипулира по-малките държави в полза на Америка и не вижда голяма разлика между съюзници и противници в своя тесен мироглед, основан на победа и загуба. Във всеки случай би било доста нелогично да видим президент с експанзионистични намерения за Гренландия, Канада и Панама да посредничи в един от най-парливите териториални спорове в света.
Въпреки че Тръмп направи миротворчеството крайъгълен камък на новия си мандат, усилията му за потушаване на глобални горещи конфликти, докато войните бушуват в Украйна и Газа, показват малък напредък. Междувременно твърдението му, че бунтовниците хути в Йемен са обещали да спрат атаките срещу международни кораби след американски въздушни удари, все още не е потвърдено.
Дипломатическите усилия на Тръмп в Украйна и относно войната на Израел в Газа, водени от неговия дипломатически неопитен пратеник Стив Уиткоф, включват и транзакционни опити за извличане на финансови или други предимства за САЩ.
Той оказва натиск върху правителството в Киев да подпише споразумение за експлоатация на находища на редкоземни метали. А президентът предвижда изселване на палестинци от Газа – в това, което би се равнявало на неоколониален акт на етническо прочистване – за да могат Съединените щати да изградят „Ривиерата на Близкия изток“. Няма очевидни парични или други предимства за САЩ в Кашмир, които биха могли да привлекат вниманието на Тръмп.
"Do you think the US should side with India or Pakistan?"
— Eric Daugherty (@EricLDaugh) May 7, 2025
Me:pic.twitter.com/fsL3XNHF26
Успешните усилия на САЩ за глобален мир в миналото – включително наставничеството на президента Джими Картър за мирни споразумения между Израел и Египет и прекратяването на войната в бивша Югославия от президента Бил Клинтън – изискваха месеци и години бавно изграждане на доверие и интензивна подготвителна дипломация на по-ниски нива. През последните три месеца нямаше признаци, че Тръмп е мотивиран да разработи подобна задълбочена стратегия в съществуващи конфликти, камо ли за нов в Южна Азия.
Тим Уиласи-Уилси от Кралския институт за обединени служби в Лондон заяви пред Иса Соарес от CNN, че САЩ са играли водеща роля в охлаждането на кризите около Кашмир, включително през 2000, 2008 и 2019 г., но може би вече не са толкова склонни да се занимават с това.
„Сега имаме президент в Белия дом, който казва, че не иска да бъде полицай на света“,
каза Уиласи-Уилси, бивш британски дипломат. „И също така вероятно съчувства повече на (индийския) премиер (Нарендра) Моди, отколкото към пакистанците“.
- Защо Вашингтон винаги се е опитвал да сложи край на насилието в Кашмир
Кашмир е територия в северозападната част на Индийския субконтинент и граничи с Афганистан, Китай, Индия и Пакистан. Индия и Пакистан претендират за цялата територия и всеки контролира сектор, разделен от напрегната граница, известна като Линията на контрол. Китай контролира трета част от Кашмир.
Предполагащ фактор за десетилетия конфликт е поставен от оттеглящата се колониална сила Великобритания в края на 40-те години на миналия век, която разделя Индия на две отделни държави: съвременна Индия, която е предимно индуистка, и Пакистан с мюсюлманско мнозинство. Оттогава съперниците са водили три войни за Кашмир. През последния четвърт век е имало и множество по-малки схватки и изблици на боеве за територията.
В най-тревожния случай Клинтън се намесва в конфликта в Каргил през 1999 г. на фона на опасения в американската разузнавателна общност, че войната може да се разшири и да се превърне в катастрофален ядрен конфликт между две сили, които наскоро са изпробвали атомни устройства. През последните години Пакистан и Индия смекчиха ядрените си атаки дори по време на напрежение заради Кашмир. И тъй като те стават все по-зрели ядрени сили, страховете от катастрофална война с оръжия за масово унищожение намаляват.
Въпреки това Вашингтон разсъждава, че предотвратяването на влошаване на кашмирския конфликт си струва инвестицията на американската мощ. Такъв беше случаят и в първата администрация на Тръмп, когато тогавашният държавен секретар Майк Помпео се намеси, за да обезвреди конфронтацията между южноазиатските съперници за Кашмир преди шест години.
„Не мисля, че светът знае напълно колко близо беше съперничеството между Индия и Пакистан до прерастването му в ядрен пожар през февруари 2019 г.“,
пише Помпео в мемоарите си „Никога не отстъпвай“.
Светът сега затаява дъх за следващата възможна ескалация за Кашмир. Индия оправда атаките си с ракети срещу контролирания от Пакистан Кашмир и самия Пакистан, като заяви, че е нанасяла удари по това, което нарича терористични лагери, след нападението срещу предимно хиндуистки туристи, при което бяха убити най-малко шест души в индийски Кашмир миналия месец.
How India launched its attack on Pakistan: jets, missiles, and drones in a calculated escalation. pic.twitter.com/xQ6RbUKZm9
— Habib Khan (@HabibKhanT) May 8, 2025
Пакистан обеща да отговори, след като заяви, че 31 цивилни са били убити при атаките на Индия. Пакистанският премиер Шехбаз Шариф предупреди в национално обръщение, че „може би са си мислили, че ще се оттеглим, но са забравили, че... това е нация от смели хора“.
Потенциалът за по-нататъшна ескалация от страна на Индия ще нарасне, ако тя смята, че трябва да отговори на нови пакистански атаки. Политическите стимули за това са повишени, тъй като терористичната атака и загубата на индийски самолети представляват личен срам за Моди. CNN потвърди свалянето на един индийски самолет, произведен във Франция.
- Нова криза в един променен свят
Освен сдържаността на администрацията на Тръмп да играе традиционна роля на глобален лидер на САЩ, има и други причини, поради които миналите дипломатически стратегии може да са по-малко ефективни в един по-разпокъсан и нестабилен световен ред.
Едно от последиците от кризата в Каргил през 1999 г. беше сближаването на Съединените щати с Индия, все по-могъща, напориста и богата нация. Всяка администрация след това е следвала примера на Клинтън. А Тръмп е лично и политически близък до Моди, негов колега националист.
Шокиращият характер на нападенията срещу невъоръжени туристи в Кашмир също предизвика симпатии към Индия – не само във Вашингтон – и чувството, че тя има право да се защитава, дори ако в голяма част от света има опасения относно репресиите на Моди срещу мюсюлманите в индийски Кашмир през последните години. Пакистан отрече да е укривал терористични лагери, от които са били планирани нападенията на негова територия.
Междувременно
капацитетът на САЩ да оказват натиск върху Пакистан е намалял
след края на неспокойния съюз на страните във войната срещу тероризма и с изтеглянето на САЩ от Афганистан. Пакистан вече се е върнал изцяло към дългогодишната си политическа вярност към Китай, което означава, че всеки от южноазиатските съперници има съюзник-суперсила.
„Няма съмнение, че през последните години е настъпила огромна промяна в позицията на САЩ“, каза в сряда пред Беки Андерсън от CNN Милан Вайшнав, директор на програмата за Южна Азия в фонд Карнеги за международен мир. „Индия е един от най-важните стратегически партньори за Съединените щати, докато значението на Пакистан... наистина е намаляло. Мисля, че американските очаквания са, че Пакистан ще отвърне на удара. И тогава се надяват, че в този момент и двете страни ще могат да спасят лицето си и да намерят изходна рампа“.
В отсъствието на Вашингтон, посредничеството може да започне в Близкия изток. Катар, например, играе ключова роля в усилията за посредничество при прекратяване на огъня и освобождаване на заложници между Израел и Хамас. Но правителството в Катар - подобно на Пакистан, държава с мнозинство сунитски мюсюлмани - изрази съболезнования и осъди нападението срещу индийски Кашмир. Индийската преса, която може да играе подстрекателска роля в такива моменти, съобщи за обаждане до Моди от катарския емир шейх Тамим ал-Тани, което тя разглежда като преднамерено пренебрежение към правителството в Исламабад.
Междувременно катарският премиер Мохамед бин Абдулрахман Ал-Тани проведе отделни телефонни разговори с индийския министър на външните работи и пакистанския премиер Шариф. Катарското външно министерство заяви в изявление, че страната има „пълна подкрепа“ за всички регионални и международни усилия за разрешаване на проблемите между Индия и Пакистан.
Уиласи-Уилси твърди, че кредиторите на Пакистан, включително Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия, имат лостовете да наложат ограничения на Исламабад, тъй като Пакистан е в разгара на дълбока икономическа криза.
Но освен ако ситуацията не се влоши много, международните усилия за прекратяване на кризата е малко вероятно да бъдат водени от Съединените щати.
