Д есетки хиляди имена станаха публично достъпни след отварянето на архивите на комунистическите тайни служби в Унгария. Сред тях са бивши министри от правителствата на Виктор Орбан, действащ конституционен съдия, бивши депутати и ръководители на финансови институции. Разкритията, направени 36 години след падането на комунистическия режим, предизвикаха реакции и спорове в страната.
Унгария разсекретява десетки хиляди комунистически досиета
На 4 ноември правителството на премиера Петер Мадяр отвори за обществен достъп онлайн база данни с регистрационни документи на бившите държавни служби за сигурност. В нея могат да се търсят имена и агентурни псевдоними на хора, фигуриращи в архивите от периода преди демократичните промени през 1989-1990 г.
Сред най-известните имена са бившият външен министър Янош Мартони, бившият финансов министър Жигмонд Яраи, конституционният съдия Андраш Пати, бившият управител на Унгарската централна банка Дьорд Шурани и дългогодишният кмет на Капошвар Карой Сита. Данните бяха отразени от унгарските издания, както и от международни медии.
Surányi György reagált az ügynökaktákban szereplő bejegyzésre - Startlap https://t.co/YCy6s9xfqa
— startlap.hu (@startlapponthu) November 5, 2026
- Бивши министри на Орбан в регистрите на комунистическите служби
Янош Мартони, който ръководи унгарската дипломация по време на първото и второто правителство на Виктор Орбан, фигурира в електронните регистри на комунистическата Държавна сигурност под псевдонима „Магашди“.
Според документите той е бил регистриран към подразделение III/II на Министерството на вътрешните работи, отговарящо за контраразузнаването. Името му е било свързвано със службите и преди, но Мартони е отричал да е подписвал декларация за сътрудничество, да е писал доноси или да е получавал възнаграждение.
Друг високопоставен представител на първото правителство на Орбан - бившият финансов министър и по-късно управител на Унгарската централна банка Жигмонд Яраи - присъства в архивите под псевдонима „Бихари“.
Унгария отвори тайните досиета на комунизма: 60 000 имена вече са публични
Яраи е бил финансов министър между 1998 и 2000 г., а след това е ръководил централната банка до 2007 г. Той вече е признавал за ограничено сътрудничество със службите. По думите му първоначално отказал да бъде вербуван, но след многократен натиск се съгласил да предоставя на Министерството на вътрешните работи информация за международното възприятие на Унгария след свои пътувания в чужбина.
В регистрите фигурира и бившият управител на централната банка Дьорд Шурани, записан под псевдонима „Ото“. Според публикуваните данни той е бил вписан като лице от мрежата на службите, но от наличната информация не може да се установи дали действително е предавал сведения.
- Действащ конституционен съдия е записан като секретен сътрудник
Един от най-обсъжданите случаи засяга действащия конституционен съдия Андраш Пати, който в миналото е бил председател на Националната избирателна комисия.
Според публикуваната му регистрационна карта на 5 август 1988 г. Пати е бил записан като секретен сътрудник на подразделение III/III, занимавало се с вътрешнополитическо наблюдение. В документа фигурира псевдонимът „Мартон Кочиш“, а като област на дейност е посочено наблюдението на младежката среда.
Името му не е било публично известно досега в този контекст. Унгарският Конституционен съд реагира на разкритията с позиция, че появата на името на действащ съдия в подобен документ не може да бъде пренебрегната. Институцията обяви, че ще изрази окончателно становище след изясняване на всички обстоятелства.
Нов скандал в Унгария, проверяват сървъри на партията на Орбан
- Карой Сита отрича да е бил агент
Сред имената в архивите е и Карой Сита, дългогодишният кмет на унгарския град Капошвар, свързан с партията на Виктор Орбан.
Според регистрационните документи той е бил вербуван през 1980 г. под псевдонима „Петер Кракус“ и е фигурирал в системата на контраразузнаването. По данни на унгарското издание „444“ по-късно е бил изключен от мрежата на службите.
Сита отрече да е бил агент и заяви, че не е навредил на никого. Той е отхвърлял и по-ранни публикации, според които е предавал сведения на комунистическите служби.
Secret police files released in Hungary, 47 years after fall of communism https://t.co/q4MdGIIDxM
— BBC News (World) (@BBCWorld) November 4, 2026
В архивите присъства и името на бившия евродепутат от ФИДЕС Антонио де Блазио. Регистрационната му карта е от януари 1985 г., когато е бил преподавател. Посоченият псевдоним е „Антал Магаш“. Според публикувания документ той е бил регистриран като таен сътрудник с дейност, свързана с наблюдение на младежката среда. Самата карта обаче не показва дали действително е предавал информация.
Унгария разследва „краля на пропагандата“ в режима на Орбан
- Архивът се извини за грешка с името на бивш депутат
Сред първоначално посочените в публикации имена беше и това на Шандор Лежак - основател на Унгарския демократичен форум, бивш заместник-председател на парламента и дългогодишен съюзник на ФИДЕС.
Лежак категорично отхвърли твърденията, че е бил сътрудник на комунистическите служби. „Не бях агент, а мен ме следяха“, заяви той и предупреди, че ще потърси съдебна отговорност от разпространяващите противоположни твърдения.
На 5 ноември Унгарският исторически архив за държавна сигурност съобщи, че името му е попаднало в базата данни вследствие на техническа грешка. От институцията уточниха, че Лежак е бил наблюдаван от службите, а не е бил част от тяхната мрежа. Архивът се извини за създаденото объркване и обяви, че проверява причината за грешката.
- Защо архивите бяха отворени 36 години след падането на комунизма
Отварянето на архивите беше едно от предизборните обещания на Петер Мадяр, чиято партия спечели парламентарните избори през април и сложи край на дългогодишното управление на Виктор Орбан.
Правителството избра символична дата за публикуването - 4 ноември, когато се навършиха 70 години от съветската военна интервенция, потушила Унгарската революция през 1956 г.
„След 36 години най-накрая изпълняваме едно от основните обещания на смяната на режима през 1990 г.“, заяви Мадяр при представянето на архивите.
Според премиера продължителното ограничаване на достъпа до документите е създало възможности за политически натиск, изнудване и манипулации. До момента обикновените граждани са имали ограничен достъп до информацията, като са можели да преглеждат основно документи за себе си или за близки роднини.
В първия етап от публикуването са отворени три вида документи: регистрационни картони на лица от мрежата на службите, дневници за вербуване от периода 1957-1962 г. и данни от магнитни носители, използвани за съхранение на информация от 70-те години нататък.
В последните се съдържат около 58 000 имена и агентурни псевдоними. Това обаче не означава, че всички вписани са били действащи информатори. В регистрите може да фигурират и хора, които са били обект на наблюдение или са били свързани със службите по друг начин.
"Орбановите шпиони ме преследваха": Политически трилър в Будапеща
- Какво още предстои да бъде публикувано
Отварянето на архивите ще продължи на етапи. До 25 февруари 2027 г. се очаква да бъдат публикувани и приблизително 10 000 запазени досиета за вербуване. Те могат да дадат повече информация за обстоятелствата около отделните случаи, включително за начина, по който хората са били привлечени към службите, и за характера на отношенията им с тях.
Архивите обаче са непълни. Част от документите са унищожени по време на Унгарската революция през 1956 г. и в периода около смяната на режима през 1989-1990 г. Според оценки на историците комунистическите служби са използвали мрежа от около 150 000 информатори, но са запазени данни само за част от тях.
Историците предупреждават, че присъствието на дадено име в регистрационен документ не е достатъчно доказателство за реално сътрудничество или за предаване на сведения за други граждани. Някои хора са били подложени на натиск или изнудване, а в други случаи наличните документи не позволяват да се установи дали е имало действителна агентурна дейност.
Затова публикуването на имената поставя въпроси, на които може да се отговори едва след проучване на допълнителните документи и обстоятелствата около всеки отделен случай.
- Името на Виктор Орбан не е открито в публикуваните документи
Въпреки слуховете преди разсекретяването, името на бившия премиер Виктор Орбан не е открито в публикуваната до момента база данни.
На 3 ноември самият Орбан заяви, че комунистическите тайни служби са се опитали да го вербуват по време на военната му служба, но той отказал. По думите му впоследствие той, съпругата му и негови съмишленици са били под постоянно наблюдение.
В базата не фигурира и името на бившия премиер Петер Медьеши, чиято работа за комунистическите служби предизвика политически скандал през 2002 г.
Отварянето на архивите възобнови дебата за отношенията между бившия репресивен апарат и политическия елит, изградил кариерата си след 1989 г. Публикуването на документите обаче е само първата стъпка към изясняването на отделните случаи.
Добави ни в предпочитани източници в Google
