Д жошуа Уонг, една от най-разпознаваемите фигури на продемократичното движение в Хонконг, беше осъден на още десет години затвор по обвинение в „сговор с чужди сили“. Това е втората му присъда съгласно спорния закон за национална сигурност, наложен от Пекин, и затвърждава стратегията на властите за неутрализиране на ключови опозиционни гласове.
Присъдата, произнесена в четвъртък, идва в момент, когато 30-годишният Уонг вече излежава присъда от четири години и осем месеца за отделно обвинение в „подривна дейност“. С новата присъда се очаква той да остане в затвора до края на 2036 г., което ефективно го отстранява от обществения живот за повече от десетилетие. Случаят му илюстрира систематичното прилагане на закона за национална сигурност, който според критиците е превърнал някогашния динамичен град в място, където инакомислието се наказва сурово.
Преди да се превърне в цел на властите, Джошуа Уонг беше символ на политическата енергия на едно цяло поколение. Той придобива известност още като тийнейджър през 2012 г., когато оглавява протести срещу въвеждането на „национално образование“ в училищата, което според мнозина е форма на пропекинска пропаганда. Под обществен натиск правителството се отказа от плановете си, съобщава The Independent.
Две години по-късно, през 2014 г., той става едно от лицата на „Движението на чадърите“ – 79-дневна окупация на централни пътни артерии с искане за преки избори за лидер на града. Въпреки че протестите не постигнаха целта си, те превърнаха Уонг в международно разпознаваем символ на борбата за демокрация. През 2016 г. той съосновава политическата партия „Демосисто“ заедно с други млади активисти като Нейтън Лоу, застъпвайки се за самоопределението на Хонконг. Партията беше разпусната през 2020 г., веднага след влизането в сила на закона за национална сигурност.
Въпреки етикета „лидер на протестите“, самият Уонг често изразяваше дискомфорт от него. „В това движение има много органзатори и аз съм един от тях... Вместо да имаме командване отгоре надолу, сега имаме команден център отдолу нагоре“, казва той пред The Financial Times през 2019 г., припомня BBC.
Втората присъда на Уонг е по обвинение в „заговор за сговор с чужди сили с цел застрашаване на националната сигурност“. Според прокуратурата Уонг и неговият съратник , който сега е в изгнание в Обединеното кралство, са се договорили около 2016 г. да провеждат международно лобиране. Целта им е била да призовават за санкции и други враждебни мерки срещу Хонконг и Китай.
Като доказателства прокуратурата посочва срещите на Уонг с американски политици като Нанси Пелоси и Марко Рубио през 2016 и 2019 г. Твърди се, че дори след приемането на закона за сигурност, Уонг е продължил да подкрепя тези усилия от Хонконг чрез чуждестранни медии и социални мрежи. През септември Уонг се призна за виновен по тези обвинения, което обикновено води до намаляване на присъдата. Максималното наказание по това обвинение е доживотен затвор.
Уонг е единственият активист в Хонконг, преследван два пъти по закона за национална сигурност. Първата му присъда е по най-голямото дело досега по този закон, известно като „Хонконг 47“, свързано с организирането на неофициални първични избори за демократичния лагер. Според критици, цитирани от The Independent, повторното повдигане на обвинения е начин да се гарантира, че той няма да бъде освободен скоро.
„Обвиненията по закона за национална сигурност могат да бъдат многократно използвани като оръжие, за да се задържи определен политически затворник в затвора, ако правителството сметне за необходимо“, коментира Ерик Лай, научен сътрудник в Центъра за азиатско право в Джорджтаун. От друга страна, Пекин и властите в Хонконг твърдят, че законът е от решаващо значение за възстановяване на стабилността след масовите протести през 2019 г. и че Уонг е „антикитайска фигура“, подкрепяща независимостта на Хонконг – позиция, която Пекин смята за „червена линия“.
Въпреки че е в затвора от 2020 г., Уонг остава политически чувствителна фигура. Според The Guardian, който публикува откъси от негови писма от затвора, той се опитва да остане свързан с външния свят, като моли приятели да му правят скрийншоти от социални мрежи и да задават въпроси на AI чатботове от негово име. Приятелите му разказват, че той чете книги, учи и дори се е научил да свири на китара.
Показателен за неговото влияние е инцидент от септември, когато пропекински вестник разкритикува документален филм за него в Netflix от 2017 г. – „Джошуа: Тийнейджър срещу суперсила“. Скоро след като Бюрото по сигурността на града обяви, че предприема действия, филмът оглави класацията за популярност на стрийминг платформата в Хонконг. Това показва, че заглушаването на един глас не означава непременно заличаване на неговото послание.
Двойната присъда на Джошуа Уонг е ясен сигнал, че властите в Пекин и Хонконг нямат намерение да толерират каквато и да е форма на организирана политическа опозиция. Заглушаването на една от най-ярките фигури на продемократичното движение е част от по-широка стратегия за преформатиране на политическия и обществен пейзаж на града в съответствие с визията на Китайската комунистическа партия.
