Идва ли краят на златното момче на Франция - Макрон?

З латното момче на Франция за пръв път остана без думи, пишат от Politico. Лошото представяне на парламентарните избори тази седмица върна френския президент Еманюел Макрон на земята.

Отзвукът от загубата му се отрази на цялата политическа система. Новоназначени министри ще трябва да подадат оставка, партийни величия бяха лишени от власт, а седмичното правителствено заседание беше отменено след неуспеха на Макрон да си осигури абсолютно мнозинство на втория тур на изборите.

Въпреки че неговата коалиция си осигури 245 места и стана най-голямата група в Националното събрание, той беше лишен от управляващо мнозинство - рядко явление в историята на Петата френска република.

Emmanuel Macron has admitted there are "deep divisions" in France as he scrambles to avoid political deadlock after his party lost its parliamentary majority https://t.co/rXmWmMYrWW

— Sky News (@SkyNews) June 23, 2022

Френският президент се сблъсква и с две опозиционни сили: крайнолевия алианс "NUPES" със 131 места и крайната десница с 89 места. Изглежда, че парламентът на Франция ще бъде парализиран през следващите пет години, като центристките сили на Макрон вероятно ще са "под обстрел" от двете страни на политическия спектър.

За Макрон, който теоретизираше "юпитериански" подход към френското президентство - управление чрез символични жестове, определящи условията на дебата - падането е тежко и внезапно. Първият действащ президент, преизбран след Жак Ширак през 2002 г., се очакваше да има свободата да прави каквото си поиска през втория си и последен мандат. Вместо това амбициите му за реформи бяха разбити.

Само няколко седмици по-рано някои се питаха какъв ще бъде вторият мандат на Макрон - може би той ще остави настрана опасенията за преизбиране и ще се съсредоточи върху изграждането на наследство през втория мандат. Оказва се, че "втората версия" на Макрон ще бъде под знака на „края на макронизма“. Неговият стил на управление на страната срещна отхвърляне на изборите.

Партията му изгуби 103 места за пет години, а крайната десница отбеляза исторически успехи. "Ясно е, че той е загубил инерция", казва Оливие Розенберг, професор по европейски изследвания в парижкия университет "Sciences Po". "Сега виждаме границите на "Макрон, умният центрист", който винаги успява да се справи. Особено левите избиратели усещат, че той вече не е в състояние да ги защити".

Внезапният и грандиозен обрат в съдбата на френския президент накара мнозина да се запитат дали политическият новак, който се издигна на власт напук на всички шансове, най-накрая е изгубил таланта и късмета си. През последните седмици Макрон направи погрешни изчисления, които доведоха до катастрофата на вота в неделя - неубедителна, отбранителна президентска кампания, ненавременно посещение в Украйна точно преди втория тур на вота, назначаване на технократско правителство и провеждане на лоша кампания за парламентарните избори.

"В началото имаше истинска визия", каза Филип Зауати, ранен поддръжник на Макрон и бивш партиен служител. "Макронизмът беше нов, предлагаше нещо ново в политиката отвъд десницата и левицата... Но визията се сблъска с реалния свят, пандемията, войната в Украйна и да, напоследък липсва визия." Пълният мащаб на последиците след поражението тепърва предстои да се разгърне напълно - както за Макрон, така и за страната, която е натоварен да ръководи.

French parties brush off Macron appeal to unblock parliament https://t.co/kBe0sGq5v5 pic.twitter.com/XgK228OSi1

— Reuters (@Reuters) June 23, 2022

Новоназначеният министър-председател Елизабет Борн се провали още преди да е започнала работа. Крайнолевият алианс, воден от подбудителя Жан-Люк Меланшон, планира да внесе вот на недоверие още следващия месец, който правителството вероятно ще изгуби. Очаква се в парламента да настъпи истински хаос.

Неуспехите не само разкриха слабостите на политическия подход на Макрон, но и поставиха под въпрос самото му оцеляване. Подобно на бившия британски министър-председател Тони Блеър, Макрон се лъкатуши между лявото и дясното - има леви идеи, но приема либералната икономика. И за известно време формулата работеше. Макронизмът беше ефективен - предложи нов политически шаблон, захвърляйки остарелите идеологически разделения.

През първия си мандат Макрон отбеляза няколко постижения. Той либерализира законите за заетостта във Франция, намали високия процент на безработица в страната и се справи с пандемията от COVID-19 (по мнението на някои). По този начин обаче Макрон маргинализира тежките политически сили на Франция, като предпочете лоялността пред политическата сила.

Макрон загуби парламентарното си мнозинство

Сегашното му правителство е съставено от технократи, които не разполагат с политическото влияние, необходимо за тяхната защита и защитата на самия него. Това обаче невинаги е било така. Когато дойде на власт през 2017 г., Макрон включи в правителството си фигури от целия спектър - като консерватора Едуар Филип, бившия министър Франсоа Байру и социалиста Жан-Ив Льо Дриан.

Сега Макрон се нуждае от нови съюзници. Но неговият подход към властта, който най-добре се вижда от управлението му на кризата с COVID-19 при закрити врати, го остави изолиран и уязвим. Това е проблем, който едва ли е характерен само за Макрон. Той не е първият президент, който възприема подхода "отгоре-надолу" във Франция, където президентите често са наричани "републикански монарси".

Изграждането на коалиции и компромисите не са познати на последните президентски режими във Франция. Но има нещо в настоящия обитател на Елисейския дворец, което прави това впечатление особено остро. Налице са обвинения в арогантност, усещането за демонстриране на превъзходство над онези, които имат по-малко късмет в живота, което затруднява превръщането му в екипен играч или убеждаването на другите, че е готов да направи отстъпки, за да обедини страната.

French President Emmanuel Macron has called for a "different" method of governing in France in his first public comment following Sunday's parliamentary elections https://t.co/l3MNCA4hES

— CNN International (@cnni) June 22, 2022

"Има много омраза към Макрон", каза бившият френски посланик Жерар Аро, говорейки преди изборите. "Стилът му на управление беше като на единак. Големите дебати, които той организира след протестите на "жълтите жилетки", бяха пример за чист политически нарцисизъм. Той усещаше, че кризата наближава, и не знаеше как да ѝ отговори", казва Аро.

Френският президент дойде на власт, без да следва традиционния наръчник - той никога не е бил избиран на длъжност - и затова не разполага с цялата инфраструктура, която идва с наличието на традиционна партия, на която да се опре, за да има буфер между него и предстоящите трудности.

"Имиджът на президента е накърнен", казва политическият анализатор Жером Сен-Мари. "Предимството на десните и левите партии е, че кризите в крайна сметка могат да бъдат преодолени. Когато политическата власт е съсредоточена в един човек, който не е успял да изгради партия на последните местни избори, това води до ситуации, в които президентът може да бъде избран, но не и депутатите зад него." Липсата на силна партия не е само въпрос на кадри, а и на идеи и наличие на идеология, зад която хората могат да се обединят, когато стане трудно. Макронизмът беше определен като прогресивен, проевропейски и про-бизнес - това обаче не е точно политическа визия, а по-скоро набор от позиции.

Първи прогнози след изборите във Франция: Макрон губи мнозинството в парламента

"Защо беше полезен макронизмът?", пита Сент-Мари. "Той беше начин за налагане на решения, подкрепен от френските елити, начин за създаване на ефективно мнозинство, което да прокара реформи, подкрепяни от ляво и дясно. Той беше движеща сила за реформите и именно в момента този модел е в криза".

От друга страна, опонентите на Макрон в Националното събрание разполагат с ведра идеология. Националното обединение на Марин льо Пен се обявява за връщане към националната държава, докато левият алианс на Меланшон иска нов видсоциализъм, който ще донесе равенство и ще победи климатичните промени.

"Ситуацията сега е такава, че реформаторите са напълно изолирани и срещу тях е построена стена", казва Сент-Мари. Верните на президента се опитаха да излязат с оптимистична нотка след поражението в неделя, като обещаха да се преобразят в светлината на резултатите.

Макрон назначи новото правителство на Франция

"Днес отваряме нова глава", написа в Twitter държавният секретар по европейските въпроси на Франция Клеман Бон, който в неделя едва се размина със спасяването на мястото си. "Французите гласуваха. Ще трябва да преговаряме, да действаме по различен начин, да вървим напред".

Гъвкавостта на макронизма - той често се определя като просто това, което Макрон иска - може да се окаже козът, който той да използва, за да преодолее следизборната криза. Във вторник лидерите на опозиционните партии бяха извикани в Елисейския дворец, за да обсъдят създаването на нови групи в Националното събрание. Ако Макрон е готов да предефинира амбициите си, може ли Франция в крайна сметка да заприлича на Германия и да усвои изкуството на компромиса? При очертаването на визията си за юпитеринското президентство през 2016 г. Макрон заяви, че Франция не може да работи като Германия, защото ѝ липсва "конституционен патриотизъм". Преподавателят по политика в Sciences Po Оливие Розенберг също смята, че това е малко вероятно заради френската избирателна система, в която победителят взима всичко.

Премиерът на Франция подаде оставка, Елизабет Борн поема поста

Според Розенберг потенциалните съюзници на Макрон, консерваторите от Les Républicains, се страхуват "да не бъдат погълнати" от по-силната партия. Това не означава, че Макрон няма възможност да маневрира. Макрон може да заплаши с предсрочни избори, ако те не подкрепят законопроекти, които се ползват с подкрепата на техните избиратели - като например пенсионната реформа. Ако това се провали, той може да се съсредоточи върху външната политика, която е запазена марка на президентството. Но без доверието, което идва с популярността и реалната власт у дома, дори това може да се окаже канско усилие.

Няма съмнение, че изборите през уикенда са отслабили влиянието на Макрон в Европейския съюз - като лидер той няма двупартийната подкрепа, на която се радва италианският президент Марио Драги, или относително стабилната коалиция, която е в основата на мандата на германския канцлер Олаф Шолц.