Х ърватия въвежда отново задължителната военна служба за младите мъже, която през 2008 година беше отменена, съобщи Deutsche Welle.
Какво стои зад тази промяна и ще последват ли други страни на Балканите примера ѝ?
Новата година върна старо предизвикателство за младите мъже в Хърватия. В първите дни на 2026 г. около 1 200 от тях получиха призовки за двумесечна военна служба.
Те са първото поколение, което отново се сблъсква с наборната военна служба, след като тя беше премахната през 2008-а - една година преди Хърватия да се присъедини към НАТО.
Тогава идеята беше да се премине към професионална армия без задължителна военна служба. Днес заради войната в Украйна перспективата за военен конфликт изглежда все по-близка.
Заблуден дрон, вероятно украински, чиято принадлежност обаче така и не беше разкрита, през 2022 г. се разби в хърватската столица Загреб. Големи щети не бяха нанесени, но тази случка показа колко реална е опасността.
Широка обществена подкрепа за военната служба
Хърватското правителство осъзна с безпокойство, че може да разчита на по-малко от 15 000 активни военнослужещи. Преди парламентарните избори през 2024 г. то предложи да бъде възстановена задължителната военна служба за мъжете, навършили пълнолетие. Министърът на отбраната Иван Анушич обяви тогава, че това ще помогне на младите мъже да променят "лошите си навици" и ще ги подготви за "всякакви сериозни заплахи".
Проучванията, които бяха проведени в страната, показаха, че има широка подкрепа за връщането на военната повинност: седем от десет хървати се обявиха в подкрепа на предложението. Затова и законът беше променен с лекота в парламента през октомври миналата година - като 84 депутати гласуваха "за", а само 11 бяха "против". На свой ред Министерството на отбраната, без да губи излишно време, установи контакт с първата група новобранци.
"Не виждам никакви предизвикателства пред наборната военна служба", коментира Гордан Акрап, заместник-ректор на хърватския университет за отбрана и сигурност "Франьо Туджман". "Ще има повече желаещи, отколкото системата може да поеме, тъй като в момента възможностите ѝ са ограничени", добавя той.
"Левите популисти казват, че трябва да инвестираме в детски градини и т.н. Но факт е, че някой трябва да защитава детските градини, европейския ни начин на живот и демокрацията - и това в крайна сметка може да бъде направено от армията", казва още Акрап.
Връщане към старите времена
Въвеждането на задължителна военна служба в Хърватия е част от по-широка тенденция в страните, които някога са били част от Югославия. Няколко от тях обмислят връщането на някаква форма на наборна служба - каквато е имало по времето на социалистическия режим на Йосип Броз Тито.
Тогава младите мъже трябваше да служат една година в народната армия, а тя пък представляваше значителна бойна сила. Преди съюзната държава да започне да се разпада на съставните си части през 1990-те години, две трети от сухопътните сили бяха наборници, а армията разполагаше и със солиден резерв от един милион обучени запасняци.
Независимите държави, които възникнаха след Югославските войни през 1990-те години, постепенно премахнаха военната служба. Словения беше първата, която отмени наборната служба през 2003 г., а последните сръбски наборници се уволниха от армията през 2010 г.
Приемането на Словения и Хърватия в ЕС пък допълнително създаде усещането, че те не се нуждаят от силни армии и няма защо да занимават младите си хора с месеци наред военни учения. Но още преди руската инвазия в Украйна настроенията започнаха да се променят.
Скоро и в Словения?
През 2020 г. партиите, които тогава сформираха правителството в Словения, включиха въвеждането на военна служба в коалиционното си споразумение. Избраният за премиер Янез Янша вече се беше прославил като министър на отбраната по време на 10-дневната война за независимост на Словения през 1991 г.
Той заяви, че въоръжените сили на страната с численост от едва 7 000 души вече не могат да я защитят в случай на нападение, и се оплака, че младите хора не умеят да боравят с оръжие.
Настоящето лявоцентристко правителство на Роберт Голоб не подкрепя идеята, но преди парламентарните избори през март тази година партията Янша води в социологическите проучвания.
Ще последва ли и Сърбия този пример?
В Сърбия правителството от няколко години обсъжда възможността за въвеждане на наборна военна служба. Според министъра на отбраната Братислав Гашич скоро в парламента ще бъде внесен съответният законопроект.
С увеличаването на военните разходи възниква въпросът дали динамиката на Балканите трябва да тревожи останалата част от Европа.
Тоби Фогел от мозъчния тръст "Съвет за демократизация" счита, че вероятността за реален конфликт остава ниска: "Военният аспект е по-скоро свързан с готовността, а не с конкректни планове и със сигурност не с планове на настъпление", казва той пред ДВ. "Сърбия няма намерение да атакува Хърватия, Хърватия не възнамерява да напада Сърбия."
