Финансовата криза и атомната катастрофа в Япония са две събития, които преживяхме през последните две години и които ни показаха, че сме направили твърде малко, за да намалим рисковете, които биха могли да доведат света до бедствено положение. На хазарта трябва да се сложи край.
Последиците от земетресението в Япония и най-вече от продължаващата криза около атомната централа във Фукушима бяха посрещнати с раздразнение от мнозина наблюдатели на американските финансови сривове, които предшестваха Голямата рецесия. Двете събития носят важни поуки за рисковете и показаха
колко зле се справят с тях пазарите и обществото.
Разбира се, в един определен смисъл трагичното земетресение, при което загинаха или изчезнаха над 25 хил. души, и финансовата криза, на която не могат да се припишат подобни тежки физически последици, са несравними. Събитията около атомната централа във Фукушима обаче свързват тези две трагедии с тънка червена линия.
Експерти от атомния и финансовия сектор ни уверяваха, че благодарение на новите технологии рисковете от катастрофа са отстранени. Събитията обаче показаха, че не са били прави – тези рискове не само се проявиха, но и
последиците им бяха толкова огромни, че с лекота премахнаха всички мними ползи,
които бяха
обещавани от водещите "умни глави" в съответния бранш.
Преди Голямата рецесия икономическите лидери на Америка - от
председателя на Управлението за федерален резерв (УФР) до
титаните на финансовия сектор - се хвалеха, че вече сме се
научили да овладяваме рисковете. "Иновативни" финансови
инструменти като дериватите и застраховките срещу фалит,
известни на пазара като Си Ди Ес (Credit Default Swaps - CDS),
според тях даваха възможност за разпределяне на рисковете в
цялата икономическа система.
Вече знаем, че по този начин финансистите заблудиха не само останалата част от обществото, но и самите себе си.
Както се оказа, тези магьосници на финансовия свят не разбират сложността на рисковете, а да не говорим за опасностите от така наречените "черни лебеди" - понятие от статистиката за редки събития с изключително големи последици. Събития, които уж би трябвало да се случват веднъж на сто години - или дори веднъж в историята на Вселената - изглежда се появяват на всеки десетина години.
Още по-лошото е, че масово се подценяваше не само честотата на подобни събития, но и огромните щети, които те биха причинили - подобно на ядрения разпад, с който атомният сектор непрекъснато се сблъсква.
Има ли още "черни лебеди"?
Икономическите и психологическите изследвания ни помагат да
разберем защо се справяме толкова зле с управлението на
рисковете. Почти липсва емпирична основа за оценяване на подобни
редки събития, поради което е трудно да им дадем добра оценка.
При тези обстоятелства може да се направи нещо повече от това просто да си пожелаваме определен резултат, тъй като трябва да имаме стимул да разсъждаваме правилно. В противен случай, ако цената за допуснатите грешки се плаща от всички останали, съществуващите стимули дори облагодетелстват самозаблудите.
Система, която одържавява загубите и приватизира печалбите, предварително е осъдена на неправилно управление на риска. Действително, финансовият сектор бе изпълнен с проблеми, свързани с рейтинговите агенции и външните фактори. Рейтинговите агенции имаха стимул да дават висок рейтинг на високорискови ценни книжа, издавани от инвестиционните банки, които им плащаха. Банките пък, издали ипотечните кредити, не търпяха последиците за своята безотговорност. Дори тези, които даваха кредити без достатъчно обезпечение или издаваха и пласираха на пазара ценни книжа (които още по презумпция трябваше да доведат до загуби), правеха това по начин, предпазващ ги от граждански или наказателни дела.
Тези факти ни водят до следващия въпрос - има ли още "черни лебеди", чието настъпване е само въпрос на време? За съжаление
има няколко наистина големи риска,
пред които сме изправени и за
които има голяма вероятност да не бъдат редки събития. Добрата
новина е, че тези рискове могат да бъдат избегнати на изгодна
цена или дори напълно безплатно. Лошата новина пък е, че
възможните решения срещат
силна политическа съпротива,
тъй като има хора, които печелят от статуквото.
През последните години преживяхме два подобни риска, но не направихме почти нищо, за да ги поставим под контрол. Някои анализатори дори твърдят, че начинът, по който бе управлявана последната криза, може би дори е повишил риска от бъдещ финансов крах.
Така например всички банки, които са твърде големи, за да фалират (както и пазарите, на които тези банки работят) вече знаят, че могат да платят, за да бъдат спасени, когато имат проблеми. Като последица от този погрешен стимул банките могат да вземат кредити при по-изгодни условия, а това им дава конкурентно предимство, което не се основава на по-добри резултати, а на политическа сила.
Някои от случаите на прекомерно поемане на рискове в сектора бяха ограничени, но отпускането на необосновани кредити и нерегулираната търговия с неразбираеми деривати извън борсите продължава.
Хазарт в стил "Лас Вегас"
Германия спря някои от най-старите си атомни реактори, но в САЩ и други страни продължават да работят атомни електроцентрали със същия, пълен с грешки, дизайн като АЕЦ "Фукушима". Самото съществуване на атомния сектор вече зависи от прикритите държавни субсидии - цената, която обществото ще поеме при евентуална ядрена катастрофа, както и цената за нерешения проблем с отработеното горива. Твърде много за неограничения капитализъм.
За планетата
има още един риск,
който, подобно на другите два, ще настъпи с почти пълна сигурност - глобалното затопляне и промяната в климата. Ако имаше други планети, на които бихме могли евтино да се пренесем при настъпване на предсказано от учените почти сигурно събитие, то би могло да се твърди, че това е риск, който си струва да бъде поет. Такава планета обаче няма и следователно рискът не си заслужава.
Цената на намаляването на емисиите на вредни газове бледнее в сравнение с възможните рискове, пред които е изправен светът. Търговията с въглища и петрол със сигурност ще пострада, а големите страни замърсители като САЩ ще трябва да платят по-висока цена от държави с по-малко разточителен начин на живот.
В крайна сметка този, който отива в Лас Вегас, губи повече,
отколкото печели. Като общество
играем хазарт с големите си
банки, с електроцентралите и с планетата си.
Както и в Лас Вегас вероятно ще има няколко щастливци, които ще направят състояние - банкерите, които поставиха икономиката ни в опасност, собствениците на енергийните компании, които застрашават планетата ни. Като играчи обаче всички ние като цяло и със сигурност ще загубим.
За съжаление това е поуката от японската катастрофа, която продължаваме да пренебрегваме в собствена вреда.
