Накратко. През последните седмици, на вълната на инцидента в АЕЦ "Фукушима-1", започна нова кампания срещу българската ядрена енергетика. Налагат се поне десетина най-популярни мита, използвани в тази атака. Повечето са под формата на неаргументирани или слабо аргументирани твърдения.
Мит едно: Светът се отказва от ядрената енергетика
Истината е, че подобно твърдение е само в главите на малка група хора, които не отчитат предизвикателствата, пред които е изправено човечеството.
В реалността, около 15% от електроенергията, произвеждана по света, е именно от АЕЦ. За България този процент през последните години е между 35 и 38. В няколко държави от Европейския съюз, сред които Франция, Белгия и Словакия, процентът надхвърля 50.
Факт е, че едва няколко десетки страни по света са част от т.нар. ядрен клуб. Факт е и, че през последните десетилетия броят на желаещите непрекъснато расте с оглед нарастващия енергиен глад и някои екологични и ценови предизвикателства.
В последно време става все по-ясно, че в непосредствена близост до границата ни реактори ще строи не само Румъния, но и Турция.
След инцидента във Фукушима нито една от големите и развити държави не взе решение за окончателен отказ от ядрената си енергетика, нито пък наложи мораториум върху развитието й. Нещо повече - самата Япония не го направи. В страната ще продължат да функционират няколко десетки реактора, които по никой начин не бяха засегнати от земетресението и от гигантските вълни.
Както е тръгнало обаче, България може да залитне в другата крайност и да се лиши абсолютно доброволно от ядрени мощности без абсолютно никакви технически и икономически аргументи.
Истината е, че в момента всичко зависи от нас самите и от нашата собствена адекватност. Тук не говорим просто за строеж на нови блокове, а за запазване на сега съществуващите.
Това е така, защото "аргументите", използвани срещу изграждането на бъдещи мощности, в пълна сила важат и за сега действащите.
Мит две: Ядрената енергетика е безотговорна
Безотговорни са по-скоро тези твърдения. Колко сеизмолози, ядрени енергетици и учени застанаха на страната на този тип публично говорене, който наблюдаваме през последните седмици?
В България именно експертите, професионалистите от енергийния бранш и научните институти се опитаха да не всяват на паника, защото това е най-неблагоприятната среда, особено за вземане на стратегически решения.
За съжаление, именно експертното говорене беше удавено в пороя от политически спекулации и предизборни внушения.
Трябва да е ясно и друго. Няма сфера от енергетиката, в която толкова силно да е застъпено международното сътрудничество, съчетано с непрекъснат и обхватен контрол. Конкретен пример за това е и разработването на т.нар. IV поколение ядрени реактори, каквито се очаква да има към 2030 г., и в което участват съвместно ЕС, САЩ, Аржентина, Канада, Китай, Япония, Южна Корея, Русия, Южна Африка, Швейцария, Франция и Великобритания.
Колкото до това, че АЕЦ "Козлодуй" толкова години е сред най-проверяваните в света (друг аспект на международното сътрудничество в ядрената енергетика) вече разбра всеки.
За съжаление, политическият натиск (включително от българска страна) доведе до преждевременното затваряне на малките блокове в Козлодуй, без да има никакви технически и икономически аргументи. Цената за това я плаща и в момента цялото общество.
Мит три: България няма капацитет да развива ядрена енергетика
Нека тогава се запитаме какво правим през последните 40 години откакто експлоатираме АЕЦ "Козлодуй". Абсолютно са неверни и твърденията, че при изграждане на нови ядрени мощности там нямало да работят български специалисти. Точно обратното. Страната ни успя да изгради и съхрани експертен потенциал именно в този сектор, въпреки изключително тежките атаки срещу него и въпреки турбулентните години и събития на Прехода.
Впрочем трябва да се отговори и на друга манипулация. През последните четири десетилетия България се справя с решаването на абсолютно всички въпроси, свързани с ядрената енергетика, включително касаещи третирането на отпадъците и на отработеното гориво.
За да не остава място за съмнение относно решителността за справяне с тези предизвикателства, преди броени седмици правителството прие нова Стратегия за управление на отработеното ядрено гориво и на радиоактивните отпадъци до 2030г. Същата беше подложена и на надлежно обществено обсъждане.
Тоест, за нас няма нищо ново или непознато. Напротив - България разполага с достатъчен капацитет и професионален потенциал да развива дългосрочно надеждна ядрена енергетика, отговаряща на най-високите стандарти за сигурност и безопасност.
В интерес на истината, реакторите от поколение III+ (Generation III reactor) произвеждат и значително по-малки количества отпадъци, което е едно от многото им предимства.
Мит четири: Нашите централи са като "Фукушима"
Нито са като блоковете във Фукушима, нито сме поставени при същите природни условия и съответно заплахи. Това беше нееднократно подчертавано през последните седмици и никой не е възразил срещу него.
Дори и най-големите противници на ядрената енергетика признават, че и съществуващите, и проектираните (в още по-голяма степен) български реактори са много по-съвременни от авариралите в Япония.
Това се отнася както за обвивката, така и за системите за сигурност, наред с допълнителните дизел генератори, които да подадат захранване в случай на авария, и уловителите на "стопилка" при реализиране на най-неблагоприятен сценарий.
"Заплахата" от цунами при българските условия не подлежи на коментар, а тази от катастрофичен трус с мащабите на японския не е потвърдена от нито един сеизмолог. Повече експертно и "неполитически аргументирана" информация за българските ядрени съоръжения може да бъде получена от Агенцията за ядрено регулиране.
Истината е, че информацията е напълно достъпна и източниците са много. Въпрос на избор е дали тя въобще се използва или просто се говори наизуст.
Мит пет: Руснаците ще ни заробят
Първо трябва да се подчертае, че всеки проект за ядрена мощност е международен. Тоест, абсолютно погрешно е подобни проекти да се мислят в чисто национален контекст.
Както АЕЦ "Козлодуй" беше модернизирана с участие на американската компания "Westinghouse" и през годините намира пазар за продукцията си в целия регион, така и бъдещите проекти ще останат международни по своята същност.
Това включва и участниците в изграждане на ядрени мощности, и доставките на ядрено гориво и оборудване, и пазарите, на които се продава тока.
Думи като "международно" и "регионално" тук са ключови и това най-после трябва да бъде осмислено и в България.
Конкретно в случая с евентуалното изграждане на АЕЦ "Белене" - системите за сигурност и електрическата част ще бъдат изграждани от "Аreva" и "Siemens", финансов консултант е HSBC, архитект-инженер е Worley Parsons, поне на този етап с минимален процент като инвеститори са привлечени финландската "Фортум" и френската "Алтрон".
Въпросът с привличане на нови инвеститори със сигурност ще има допълнително развитие във времето.
Ядреното гориво, с което работят реакторите тип В-466, може да бъде доставяно както от Русия, така и от всеки друг производител - САЩ, Великобритания и др. Подчертавам го, защото и по тази тема има доста спекулации.
Мит шест: Европа и НАТО са против
Това е сигурно най-лесният за опровержение мит. Истината е, че още в края на 2007 г. Европейската комисия даде положително становище за проекта "Белене". Няма нито една институция на Европейския съюз, която някога да се е обявявала против проекта за изграждане на АЕЦ "Белене".
Дори преди броени дни Европейският парламент отхвърли искането за мораториум върху ядрената енергетика в ЕС.
НАТО пък определено не се занимава с подобни въпроси.
С противните твърдения обаче се прави опит за създаване на конфликт между един икономически проект и международни ангажименти на държава. Тезата е, че (видите ли) изграждайки нова ядрена мощност, България не спазва задълженията си, произтичащи от членствата в Европейския съюз и НАТО. Няма как това да е вярно. Самото приказване от името на двете организации или на други държави е крайно опасно и само може да създаде проблеми на България.
Мит седем: Гражданите ще платят сметката
Веднъж завинаги трябва да стане ясно, че за изграждане на нови ядрени мощности няма да се харчат пари от бюджета. И при евентуално строителство на АЕЦ "Белене" няма да бъде похарчен нито лев на българския данъкоплатец. Самото строителство ще се извърши предимно с привлечен капитал, а като обезпечение ще служат акциите на бъдещата проектна компания.
От тук още един важен момент - няма да има държавни гаранции. Както знаем, гаранциите също са държавен дълг, тоест в случая увеличение на българския държавен дълг няма да има.
И трети важен момент. Няма да има задължително изкупуване по каквито и да е преференциални цени на електроенергията, генерирана от новите мощности. Тоест, икономическите решения ще бъдат оставени на пазара и никой няма да субсидира никого. Всеки проект в ядрената сфера ще се изплаща самостоятелно чрез приходите от продажби.
За сравнение - близо 500 (по точно 481,8) млрд. киловатчаса електроенергия е произвела АЕЦ "Козлодуй" от 1974 до 2010 г. Каквото и да се коментира, инвестицията там е изплатена, а ценовите ползи от нея все още се усещат от цялото общество.
Толкова, грубо казано, е количеството ток, потребен от всички граждани и предприятия в България през последните 15 години. И то без да има никакво отделяне на въглероден двуокис, азот, сяра, прах. Подчертавам го, защото беземисионният характер на ядрената енергетика винаги се пропуска от критиците й.
Мит осем: Заплаха за националната сигурност
Нека сме наясно. България е малка, гранична и деиндустриализирана държава с тотален демографски срив. На практика членствата в НАТО и Европейския съюз са сред малкото гаранти за националната ни сигурност, тоест страната ни е консуматор на такава, защото трудно може сама да си я обезпечи.
Към това трябва да добавим няколко международни транспортни коридора, при които обаче инфраструктурата е неразвита, а в някои случаи е в плачевно състояние.
Третият гарант за националната сигурност са няколко големи енергийни проекта. Реално изграждане на нито един от тях все още не е започнало, макар някои да са с десетилетна давност.
В интерес на истината, от всички големи проекти, коментирани още от началото на Прехода, никой не се е случил, а това говори и за липса на сериозен ангажимент от страна на досегашните български правителства. Дано това се промени, защото за всеки е ясно каква гаранция за националната сигурност могат да са ядрените централи. А това е един аспект, на който рядко се обръща внимание.
Истината е, че националната сигурност няма цена, няма как да бъде "оценена" и "измерена", но и най-големите противници на ядрената енергетика не могат да отрекат нейната геополитическа значимост.
Личното ми мнение е, че без членствата в НАТО и ЕС, без значението на транспортните коридори и големите енергийни проекти - България би била по-скоро територия, отколкото пълноценно функционираща държава.
Най-добрите застъпници на една теза са недобре подготвените и неаргументираните й критици. Съгласен съм, че България има много други извори на национално самочувствие, освен ядрената енергетика, но никой от тях не е в състояние ежедневно да осигурява "светлото" и "топлото" на един милион домакинства. Толкова е капацитетът на един атомен хилядник. Съпоставете го като ефективност, цена, липса на вредни емисии и срок на експлоатация с други видове генериращи мощности.
Сигурно е, че много хора си представят България като пасторална идилия, без индустрия и високотехнологични отрасли. Сигурно е, че подобни идеи се въртят и в главите на чужди "фактори". Трябва да се запитаме обаче, какъв тип икономика искаме да развиваме, какъв тип общество искаме да сме и какви ще са приоритетите ни през XXI век.
